„Понякога начинът, по който се храним, разказва цялата ни история.“
С тези думи Цвети насочи разговора ни още в самото начало към храненето – не като тема, а като преживяване. Говорим за мечтани дестинации, но много бързо става ясно, че за нея местата имат смисъл само ако те учат да се грижиш за тялото си. „Не ме вълнува къде си, ако там ядеш без да усещаш вкуса и без да си истински присъстващ,“ казва тя.
Храната е центърът на всичко, за което Цвети говори. „Здравословното хранене не е проект за един месец, а навик за цял живот,“ споделя тя. В мечтаните ѝ дестинации има пазари с пресни зеленчуци, домашно приготвени ястия и време за сядане на масата. „Когато храната е истинска, тялото спира да иска повече, отколкото му трябва,“ казва Цвети, сякаш това е най-естественото нещо на света.
Разговорът ни неизбежно стига до темата за преяждането – без драматизъм, без крайности. „Преяждането не е липса на воля, а липса на пауза,“ споделя тя. Според нея хората често ядат не защото са гладни, а защото са уморени, напрегнати или емоционално празни. „Ако не си даваш почивка през деня, ще я търсиш вечер в храната,“ добавя Цвети и се усмихва тъжно, с онова разбиране, което идва от личен опит.
За нея балансът започва от чинията. „Не можеш да говориш за здравословен живот, ако си постоянно в режим на лишения,“ категорична е тя. Цвети вярва в умереността и в удоволствието от храната. „Храната не е враг. Тя е съюзник, ако се научиш да я слушаш,“ казва тя, докато разказва за дълги закуски, бавни обеди и вечери без бързане.
Мечтаните дестинации в нашия разговор звучат по-скоро като състояние, отколкото като конкретно място. „Истинският лукс е да имаш време да се нахраниш спокойно,“ споделя Цвети. За нея здравословното хранене е форма на самоуважение. „Начинът, по който се храниш днес, е начинът, по който ще се чувстваш утре,“ казва тя тихо, но убедено.
И докато говорим, става ясно, че храненето не е просто част от здравословния начин на живот – то е неговата основа. „Когато подредиш храната си, започваш да подреждаш и мислите си,“ казва Цвети. Думите ѝ остават да звучат дълго след разговора, като напомняне, че всяко хранене е избор, не само какво да сложим в чинията си, а и как да се отнасяме към себе си.
