Градското развитие рядко се побира в рамките на един бюджет или един управленски мандат. То изисква подготвени проекти, предвидимо финансиране и партньорство между публичния и частния сектор. Фондовете за градско развитие (ФГР) са създадени именно с тази логика – европейският и националният публичен ресурс да привлича допълнително финансиране и да подкрепя инвестиции, които оставят дългосрочен ефект. За резултатите от предходния период, новите възможности и ролята на финансовите посредници разговаряме с Александър Георгиев, изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Фонд на фондовете (ФМФИБ).

Г-н Георгиев, защо изобщо са необходими фондове за градско развитие, след като съществуват европейски програми и безвъзмездно финансиране?

Средствата от Европейския съюз могат да се предоставят в различни форми на подкрепа, като основните две са безвъзмездни средства и финансови инструменти (ФИ). С безвъзмездни средства обичайно се финансират проекти, които нямат приходогенериращ характер или ако генерират приходи, то те са незначителни на фона на инвестиционните разходи, като например читалища, музеи, детски градини и училища с публична собственост, социални домове и т.н. С финансов инструмент, от друга страна, се подкрепят проекти със значими ефекти за общността, които могат да генерират приходи, но те не са достатъчно съществени, за да могат да обслужват кредит, отпуснат на свободния банков пазар. Именно в такива случаи са приложими финансовите инструменти. Заемното финансиране, предоставено чрез ФИ, се явява естествен и устойчив подход. Защо казвам устойчив? Защото проектно предложение, финансирано с финансов инструмент, трябва да е така структурирано, че бизнес планът да е работещ и да осигури устойчиви във времето приходи, които да обслужват дългосрочен заем.

В този смисъл финансовите инструменти на практика интервенират там, където чисто грантово финансиране не е подходящо и не осигурява същите търсени ефекти. Чрез ФИ публичният ресурс се предоставя под формата на нисколихвени заеми при по-благоприятни условия за обезпечение, дълъг гратисен период, по-дълъг матуритет и т.н.; привлича се допълнително частно съфинансиране от банките и по този начин се увеличава ресурса, с който се изпълняват целите и политиките на ЕС. След като кредитите бъдат погасени, средствата от погасителни вноски могат да се използват за финансиране на нови допустими проекти по същата програма. Този процес ние наричаме „рециклиране“. Това е най-голямото предимство на тази форма на подкрепа спрямо безвъзмездната помощ, която се отпуска еднократно, защото ресурсът за финансови инструменти продължава да се реинвестира в бъдеще.

Този модел е особено подходящ за инвестиции в градска среда, транспорт, енергийна ефективност, културна, образователна, здравна и социална инфраструктура, индустриални зони и предприятия. Защото чрез него се осигурява дългосрочното функциониране на финансираната инфраструктура чрез бизнес модел, основан на ефективно използване на публичния ресурс и мисъл за потенциала да се генерират приходи за неговата самоиздръжка впоследствие. Така чрез финансовия инструмент се създава стойност не само за конкретния получател, а за цялата местна икономика чрез разкриване на нови работни места, както и за общността като се подобрява качеството на живот на жителите на града, достъпа до услуги, възможностите за културен живот и т.н.

Как работи този модел на практика и каква е ролята на Фонд на фондовете?

Фонд на фондовете не кредитира директно общини, предприятия или други крайни получатели. Нашата роля е да структурираме финансовия инструмент, да осигурим публичния ресурс и чрез открита, прозрачна и конкурентна процедура да изберем финансови посредници, които да го управляват. Те добавят към ресурса по програмата и собствено съфинансиране, оценяват проектите и работят пряко с предприятията и общините.

Така съчетаваме публична цел с пазарни механизми. Посредниците познават кредитния риск и могат да организират целия процес – от анализа на бизнес плана и финансовия модел до договарянето и проследяване на изпълнението на инвестицията. Публичният ресурс, от своя страна, позволява финансирането да бъде отпуснато при облекчени условия спрямо стандартните пазарни продукти – по-ниска лихва спрямо пазарните нива, по-дълъг срок за погасяване, удължен гратисен период, по-ниски изисквания за обезпечение и др.

За нас е важно да създадем добра организация на този процес с ясно разделение на отговорностите, за да стигнат средствата до крайните получатели в градовете по максимално ефективен и ефикасен начин. ФМФИБ задава рамката и следи за изпълнението на целите на програмите, а посредниците вземат индивидуалните решения за финансиране. Това създава дисциплина при подбора на проектите и едновременно с това гарантира, че публичните средства достигат до инвестиции с реален потенциал, които имат пряк ефект за подобряване на градската среда и икономика.

Какво показват резултатите от периода 2014–2020? Успя ли моделът да докаже, че работи?

Резултатите са категорични. През периода 2014–2020 инструментът се изпълняваше чрез три фонда: Фонд за градско развитие - София и Фонд за градско развитие - Юг, двата фонда управлявани от обединението „Фонд за устойчиви градове“ (ФУГ), и Фонд за градско развитие - Север, управляван от „Регионален фонд за градско развитие“ АД (РФГР). Чрез тях бяха финансирани 125 проекта с общ договорен ресурс от 275 млн. евро. От него 158 млн. евро са публични средства, а 117 млн. евро е привлеченият от финансовите посредници частен капитал. Крайните получатели мобилизираха допълнително над 62 млн. евро собствено участие в осъществяването на тези проекти.

Зад тези числа стоят много различни инвестиции – обновена градска среда и рехабилитирани улици, модернизиран подвижен състав на градския транспорт, реновирани културни институции, новоизградени спортни обекти, построени нови складови бази и производствени предприятия, търговски паркове, редица обекти на културното наследство бяха обновени и развити. Сред разпознаваемите примери са Центърът за съвременно изкуство и библиотека в Бургас, реставрацията на Видинската синагога, електрическите автобуси в Габрово, рехабилитацията на зоопарка в Стара Загора, обновяването на Кремиковския манастир и развитието на бизнес, производствени мощности и складови бази в различни части на страната.

Както вече споменах, по-важното е, че въздействието на този тип подкрепа не приключва с построяването или обновяването на даден обект. Тези инвестиции подобряват достъпа до услуги – здравни, културни, социални и др., привличат посетители на града и нови бизнес инвестиции, създават работни места и правят градовете по-конкурентоспособни и по-привлекателни. Именно това е смисълът на финансовия инструмент – да подкрепя проекти, които са жизнеспособни и имат измерим икономически и обществен ефект.

Постигнатият принос към индикаторите на ФГР също ясно демонстрира ефектите от изпълнението на инструмента: над 181 хил. кв. м. построени или обновени обществени и търговски площи, повече от 1,1 млн. кв. м. рехабилитирани незастроени площи в градските райони и 16 подкрепени обекта на културното наследство от национално или световно значение на територията на цялата страна. Това са резултати, които се виждат пряко в градската среда, но имат и по-дълъг икономически хоризонт.

Кои са най-важните уроци от досегашния опит, включително от инициативата JESSICA?

JESSICA беше важна първа стъпка, защото въведе в България, а и в Европа, идеята, че европейските средства за градско развитие могат да се използват под формата на заеми и след тяхното изплащане да се реинвестират в нови проекти. През периода 2014–2020 този подход беше значително разширен – както като обем средства, предназначени за изпълнение с финансов инструмент, така и като териториално покритие – от първоначално допустимите по JESSICA 7 града, допустимостта беше разширена до 39 града. А в новия програмен период 2021-2027 градовете дори достигнаха 50, като допустими за финансиране ще са инвестиции и в населените места на цялата община, не само на допустимия град. Но за това ще разкажа след малко.

Първо искам да споделя научените уроци от изпълнението на ФИ до момента. Един от основните уроци за нас е, че добрият проект започва много преди кандидатстването за финансиране. Необходими са ясна концепция, реалистичен финансов модел, техническа готовност и разбиране как инвестицията ще се поддържа след нейното завършване. При публичните проекти е особено важно те да бъдат част от последователна местна стратегия, а не отделни решения без връзка помежду си. Знаете, че важно изискване за проектите за градско развитие е да са в съответствие с Плана за интегрирано развитие на общината или с Интегрираната териториалната стратегия за развитие на региона от ниво NUTS 2.

Вторият урок е, че партньорството е решаващо. Успешното изпълнение изисква координация и съвместна работа между управляващите органи, Фонд на фондовете, финансовите посредници, общините и частните инвеститори.

Третият е необходимостта от гъвкавост. Инфраструктурните инвестиции са сложни и средата се променя много динамично (помните какво се случи през предходния програмен период с ефектите от COVID пандемията, войната в Украйна, инфлацията в цените на строителните материали и т.н.), затова инструментите трябва да могат да се адаптират, без да се прави компромис с целите и политиките, за които е предназначен публичният ресурс.

Научихме и нещо много практично – че подготовката и реализацията на публичните проекти обикновено изискват повече време, например поради необходимостта изпълнителите по тях да се избират по реда на Закона за обществените поръчки, докато частните инвестиции могат да напреднат значително по-бързо. При градското развитие устойчивият резултат често се вижда години след първото финансиране.

Какво е различното при фондовете за градско развитие през периода 2021–2027?

Мащабът и обхватът са по-големи в новия програмен период. Публичният ресурс е над 262,5 млн. евро, осигурен е по две програми съфинансирани от Европейския съюз, а именно Програма „Развитие на регионите“ и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. С допълнителното частно финансиране от избраните посредници се очаква общият ресурс, с който фондът ще разполага, да достигне над 400 млн. евро. Инструментът отново ще се изпълнява чрез три фонда – два за Северна България и един за Южна.

Разширено е и секторното покритие. Наред с вече познатите сектори като градска среда, енергийна ефективност в публични и жилищни сгради, градска мобилност, култура, спорта, туризъм и индустриални зони, в обхвата на фонда за градско развитие вече влизат и образователна, здравна и социална инфраструктура. Териториалният обхват е разширен до цялата територия на 50-те допустими градски общини, а за част от инвестициите е предвидено покритие на територията на цялата страна.

Съществена новост е възможността заемното финансиране по Програма „Развитие на регионите“ да бъде комбинирано с безвъзмездна финансова помощ в една операция. Това е важно за проекти с висок обществен ефект, но с недостатъчна финансова възвръщаемост. Комбинираното финансиране ще бъде предоставено в един общ договор по правилата на финансовия инструмент, което значително ще намали административната тежест за крайните получатели, дори и само заради факта, че кандидатстването за двете форми на подкрепа става пред една страна. Подобно на условията в предходните програмни периоди и тук кредитите могат да бъдат с матуритет до 20 години, гратисен период до три години и облекчени изисквания за собствено участие и за обезпечение, разбира се, в зависимост от конкретния проект и правилата на посредника.

С окончателното решение на Върховния административен съд, след продължително обжалване, изборът на посредниците за новия програмен период беше потвърден. И в двата екипа участват утвърдени финансови посредници, с които ФМФИБ има натрупан положителен опит още от периода 2014–2020. Обединение „Фонд за устойчиви градове“, което включва „ОББ“ АД, „Фонд ФЛАГ“ ЕАД, „Фонд за устойчиво градско развитие“ ЕАД и „Българска консултантска организация“ ЕООД, ще управлява ФГР Юг и единия ФГР за Северна България. Обединението има пряк опит именно с този финансов инструмент, след като през предходния програмен период управляваше ФГР София и ФГР Юг. Вторият ФГР за Северна България е поверен на консорциума „Фонд за зелено и умно градско развитие“, включващ „УниКредит Булбанк“ АД и „Норд Уест Дивелъпмънт“ ЕООД, като УниКредит Булбанк също е дългогодишен партньор на ФМФИБ при изпълнението на различни дългови финансови инструменти. Предстои подписване на оперативните споразумения, след което трите фонда ще навлязат в инвестиционен период до края на 2029 г.

Двата фонда за Северна България са структурирани да работят на конкурентен принцип. Това е съзнателен избор, защото в някои северни региони предлагането на дългосрочно банково финансиране е по-ограничено. Очакваме конкуренцията между посредниците да даде на кандидатите повече възможности и да подобри условията, при които качествените проекти стигат до финансиране.

Какво трябва да направят общините и инвеститорите още сега, за да се възползват пълноценно от тези възможности?

Най-важното е да не чакат отварянето на финансирането, а да започнат подготовката на проектите си. Един качествен инфраструктурен проект изисква време – за изясняване на собствеността, за технически проучвания, разрешителни, финансов модел, оценка на приходите и разходите и т.н. Колкото по-рано тези въпроси бъдат решени, толкова по-бързо проектът може да бъде оценен и финансиран.

Важно е още в началото да се прецени коя част от инвестицията може да се изплаща чрез приходи или икономии и за коя е необходима допълваща грантова подкрепа. Именно там комбинацията между заем и безвъзмездна помощ може да направи един обществено значим проект да бъде и финансово осъществим.

Очакването ни е финансовите посредници да бъдат не само източник на капитал, а активен партньор при структурирането на проектите. От страна на Фонд на фондовете ще продължим да работим за ясни условия, добра информираност и ефективно използване на публичния ресурс. Устойчивото градско развитие не се постига с единични и фрагментирани инвестиции. То се постига, когато всяка следваща инвестиция надгражда предишната и когато средствата работят дългосрочно за хората, бизнеса и регионите.