Гергьовден се празнува всяка година на 6 май и е един от най-големите и почитани пролетни празници, предвещаващ началото на лятото. На тази дата празнуват християните, но еквивалент на празника имат и мюсюлмани, които честват т.нар. Хъдърлез.

Шести май е още Ден на храбростта и Българската армия. На празника отдаваме почит и признание към бойците, които защитават самоотвержено Родината. 

На 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския орден „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. От 9 януари същата година се постановява честването на празника официално.

“Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан!“

пол. Борис Драганов 

Тайните на празниците

В традициите по нашите земи Гергьовден бележи края на зимата и началото на лятото, което продължава до Димитровден - 26 октомври. Според легендите Свети Георги и Свети Димитър са „братя близнаци“, и двамата са изобразявани на коне – Св. Георги на бял кон, а Св. Димитър – на червен. Те символизират двата основни сезона на годината – лятото и зимата.

Обичаи от древността

Св. Георги е покровител на овчарите, нивите и стадата. Затова на този ден е много важна свещената връзка между природата и човека, която отбелязваме с разнообразни обичаи. Рано сутрин на Гергьовден жените и децата берат пролетни цветя и лековити билки, от които правят венци и китки. Характерното за този празник е коленето на агънце, символ на Христовата 

саможертвеност, неговото възкресение и постигането на вътрешна смиреност. Обичаят повелява агнето да се заколи в къщата и след това да бъдат оцветени стените и намазани лицата на децата с кръвта му за здраве и пречистване.

На празника се приготвят и специални обредни хлябове, които се слагат на трапезата около, която от сутрин до вечер се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар в селото или от бременна жена.

Легендата за Св. Георги Победоносец

Св. Георги бил удостоен с военния чин "трибун" заради воинските си способности, но освен умел воин, той ревностно разпространявал и защитавал християнската вяра, заради което бил заточен в тъмница и посечен през 305 г.  Преди време близо до гроба на светеца се заселил змей, който искал всеки ден да му се пренася в жертва девойка, за да пощади селата. Когато дошъл ред на хубавата царска дъщеря, Георги спасил девойката, като убил змея с копието си. Заради смелостта си светецът се почита като пръв змееборец в християнството и на иконите се изобразява с бял кон, копие и змей.

Текстът подготви Елиза Дечева, стажант-репортер в Дарик