Анализаторът доц. Георги Лозанов бе специален гост в „Денят на Дарик“, за да коментира актуалната политическа тема, свързана с категоричната победа на „Прогресивна България“ на предсрочните парламентарни избори, с която политическата формация на Румен Радев си осигури пълно мнозинство от 131 мандата в 52-рото Народно събрание.

„На фона на очакванията да се случи това и все не се случваше – в психологически план оставката на Борислав Сарафов е добро начало за „Прогресивна България“, която влиза през един вход на сбъднатите желания на обществото. Промяната не е практически дълбока, а е на повърхността. Прокурорката, която сяда на стола на Сарафов, продължава да бъде и.ф. главен прокурор и тя винаги го е подкрепяла, въпреки видимите законови несъответствия. Тя е верен негов човек. Не смятам, че практически смяната ще доведе до нещо кой знае какво по-различно“, заяви доц. Георги Лозанов.

„Промяната на Сарафов с Ваня Стефанова практически не е кой знае каква, тя е на повърхността. Прокурорската роля обаче е свързана с дълбоката държава, която осигурява на олигархичния модел безнаказаност. Непременно, ако целта е да се разпадне този модел, трябва да мине през съдебна реформа, за да не може да се упражнява дълбоката власт безнаказано. Дълбоката държава дава знак на Радев, че може да изпълни неговите очаквания във взаимност. Тя показва, че може да следва новата властова линия. Вторият знак бе ултиматумът, който постави Иван Демерджиев. Две послания се съдържат в неговия пост. Първото е да не изглежда, че това е жест на дълбоката държава към новата власт, а да изглежда, че новата власт дава насоките, по които да се действа. Ако го нямаше посланието на Демерджиев, изглежда, че Сарафов със своите покровители са взели решението той да се оттегли. Другото е да не се буди съмнение, че има договорка между новата власт и това Сарафов да се оттегли. По този начин Демерджиев показва, че няма да бъде като досега и че идва една власт със здрава и силна ръка, която ще сложи нов ред“, каза още той.

„Ако Радев ще води битка с дълбоката държава, тя няма да бъде никак лесна. През 2009 година ГЕРБ дойде с висок резултат. Дали ще бъде пълна промяна или няма да бъде – зависи от това дали Радев и неговата партия първо ще се справи с този т.нар. „олигархичен модел на управление“, който фактически се конструира в най-видимата си степен като разпределение на порции към приближени, както го описваше Ахмед Доган. Бойко Борисов дойде след големи протести и с близък до вота на Радев и пак с мандат да демонтира управленческия модел, наследен от Тройната коалиция. Към Борисов обществото даде тази роля да се пребори със змея и да демонтира модела, накрая се оказа, че моделът е получил неговото име и това на Пеевски. Това е урок за Радев. Може ли моделът след 5 години да бъде „Радев“? Той ще се нарича така, ако Радев не успее да го демонтира“, заяви доц. Лозанов.

„Аз съм критик на Радев главно по пътя на геополитическите ориентации, но имам желанието за себе си да му дам 100 дни, или поне до първите категорично действия, които изискват критика. До тогава установяваме критически мораториум“, коментира той.

„Когато има проблем, българският избирател търси спасител. Тук имаше голям проблем. Търсеше се юнакът, който да се справи със змея. Юнакът изглежда чист потомствен българин, православен християнин, хетеросексуален, военен, а дори и генерал, патриот, русофил и строг до мрачен“, заяви доц. Георги Лозанов.

„Масовият избирател си каза, че явно така духат ветровете и ние трябва да сме със силните, в случая се възприема Русия. Свързаността с Русия, без значение какво тя прави, се имплантира в съзнанието на хората още в най-ранна възраст, когато те са културно беззащитни. Хората, като се почувстват уплашени, стигат винаги до архетипа на дядо Иван, че когато сме беззащитни, трябва да сме до Русия. Румен Радев плашеше хората още като президент по двете най-чувствителни линии за живота и хляба. За живота в смисъл, че не бива в никакъв случай да се превръщаме във врагове на Русия, защото това може да ни въвлече във война. За хляба, че вместо да сме солидарни с нашите европейски партньори, трябва да взимаме евтин петрол от Русия. А Русия е по-скоро заплаха, докато нашата сигурност се крепи от партньорите ни в ЕС и НАТО. Ако сме извън това, ще бъдем плячка. След като насади тези страхове, Радев нарича прагматизъм следването на руския интерес“, каза доц. Лозанов.

„Който иска да извади България наистина от Европейския съюз, или да замрази членството ѝ като изваждане от формите на солидарност, той няма да седне да го декларира. Трябва да бъде политическа джамия, за да извърши такова нещо. Снимката на Радев с Путин от закриването на кампанията на „Прогресивна България“ му помогна да вземе още една част от електората на „Възраждане“. Освен това той отговаря на това, че Радев си е поставил цел да нормализира фигурата на Путин в геополитически план като достоен световен лидер. Това е и нормализация на злото, като имаме предвид европейската гледна точка към него след нахлуването в Украйна. Целта на проруската позиция е да махне другите с ръка и да се каже, че да взима, каквото взима, а ние да продължаваме нататък, както си знаем. Това е целта и вероятно Радев ще работи по тази цел, а с него и България да работи към тази цел. Безпокоя се дали посланията на Радев са само за вътрешна българска публика, или той се интересува как ги чува Елеонора Митрофанова“, заяви анализаторът.

„Повечето българи гласуваха за Румен Радев, а по-голямата част от българите са за участието ни в Европейския съюз, та дори и еврозоната. Една немалка част от гласувалите за Румен Радев са хора, които са с проевропейска ориентация. Има голяма част от избиралите,  по това си личи, че социолозите не хванаха вота, че са решили да гласуват твърдо за някой, който ще разруши модела, а същевременно им е било трудно да преглътнат неговия нескрит евроскептицизъм. Те са си казали, че трябва някой да дойде да спре модела, а после да става каквото ще. Има и по-хубав сценарий, в който той ще спре този корупционен модел, след което да продължи интеграцията на България в ЕС и еврозоната“, коментира доц. Лозанов.

„С цялата власт, която Радев придобива и няма силно интеграционно чувство към Европа… Русия и Европа не са само географски топоси, а и политически топоси. С толкова много власт в ръцете си, ако няма интеграция към европейските демокрации от западен вид, Радев ще ни вкара в епохата на автократите и това ще са ни последните истински избори“, коментира доц. Георги Лозанов.

„Занимаването на ПП-ДБ с вътрешнобитови комуникационни проблеми показва, че няма единство. На Радев страшно му помогна, че е сам юнак на коня. Тук имаме многовластна коалиция. Аз обичам така да се прави политика, да не е лидерска и силна ръка. Има голям риск Румен Радев да е поредният вътрешнопартиен култ към личността. За мен това не са добри знаци, за избирателя, очевидно, е по друг начин. ПП-ДБ са склонни да търсят в единия край компромис по отношение на Радев с цел да не изпуснат електорат. Ценностен е електората на демократичната общност и той се мобилизира от появата на ясни ценности. Цялата кампания премина в дискредитиране на ПП-ДБ. Една партия, ИТН, геройски загина в опита си да я черни. Имаше ясна перспектива с протестите ПП-ДБ да увеличат вота си. Те са единствената политическа сила, която е едновременно анти-Путин и проевропейска, заедно с това е антикорупционна в тежка битка с носителите му. За това тя е атакувана по целия терен и от всички страни“, заяви доц. Лозанов.

„Радев ще се бори с корупционния модел. ПП-ДБ трябва там да съдействат да се избере нов Висш съдебен съвет и да започне реформата, без която няма да се разгради модела. Зависи какви ще са новите фигури и за какво ще са сложени. Големият риск е да пуснем границите на демокрацията в нейния европейски либерален вариант и да тръгнем към автокрацията и да се наложи евроскептичен национализъм. Нещо от типа на това, което прави M.A.G.A. на Тръмп. Ако това се случи, да не дава Господ, поддържането на България в демократичния спектър ще легне върху плещите на ПП-ДБ и формите на изява на гражданското общество. Пеевски падна от ролята си на голямото „Д“ на държавата с голямото „Д“. Това, че Пеевски говореше от името на държава, бе нелегитимно присвояване на власт. Най-нетърпима беше тази гледна точка на тройния министър-председател от правителството „Желязков“, каза доц. Георги Лозанов пред Божидар Русев.

Вижте цялото интервю на анализатора доц. Георги Лозанов в „Денят на Дарик“ в прикаченото видео!“