Енергийния експерт и директор на програма „Енергетика и климат“ в „Центъра за изследване на демокрацията“от “Центъра за изследване на демокрацията“ Мартин Вадимиров бе специален гост в „Денят на Дарик“, за да коментира водещата политическа и енергийна тема, свързана с обявеното от премиера Румен Радев 15-месечно замразяване на договора с турската компания „Боташ“.

„Не знаем точно какво е било договорено в Анкара, знаем само, че турският енергиен министър в своето съобщение в социалните медии не упоменава такова замразяване и България от 2024 г. не плаща по този договор, така че на практика той е замразен. Плащаме само когато внасяме количества втечнен природен газ през турските терминали. Премиерът Радев, видяхте преди няколко часа, спомена, че всъщност ще бъде изплатен дългът, който „Булгаргаз“ е натрупала към турската компания в размер на 367 милиона долара от 2024 г. насам. Така че това, което разбирам аз, е, че продължаваме статуквото, но този път няма да ни се натрупва дълг за следващите 15 месеца. Не се забелязва някаква чувствителна промяна. Докато не бъде упоменато при какви условия ще бъдат транспортирани количествата газ от терминалите до границата с България, няма да знаем колко е успешна тази сделка. Това е изключително важно да се публикува - цената към този момент е около 9 евро на мегаватчас, което е около 3 пъти по-висока цена за пренос, отколкото плащат търговците, когато пренасят газ от Гърция до България“, каза Мартин Владимиров.

„Ще плащаме само когато използваме договора, но това е само за период от 15 месеца. Не се виждат индикации, че договорът ще бъде прекратен изцяло и че няма да бъде възобновен след 15 месеца. Защо 15 месеца? Това е много интересното число. Всъщност 15 месеца е до 1 октомври 2027 година, когато спира вносът на руски газ в ЕС. Започва новата газова година 2027–2028 година и тогава България ще трябва да спре транзита на руски газ през Странджа-2. Това е другата точка, по която получаваме газ от турска територия. И прогнозирам, че през следващите 15 месеца „Боташ“ и „Булгартрансгаз“, т.е. българският оператор на газопреносната мрежа, ще работят по това да се разшири преносът на газ през Странджа-1, през точката, която всъщност се използва за договора с „Боташ“, каза той.
„От октомври 2027 година ще се пренасят по-големи количества от турска страна на т.нар. турски бленд, както турската компания „Боташ“ нарича желанието на турската страна да продава газ в Югоизточна Европа и в Централна Европа. Оттук съмненията са, че подобно разширение се готви, за да може да се изнасят по-големи количества руски газ, след като сегашният маршрут бъде прекратен, но този руски газ ще бъде маскиран вече като турски газ под формата на турски бленд. В момента на Странджа-1 могат да се пренесат около 3,6 милиарда кубически метра годишно, което е недостатъчно, за да се изпълнят ангажиментите на Русия към някои от страните с дългосрочни споразумения за покупка на природен газ, например Унгария, Словакия, Сърбия, Босна и Херцеговина. Считам Гърция, техните търговци вече прекратяват своите дългосрочни споразумения с газ, но все пак, ако става въпрос за такава схема, трябва да сме много внимателни и да знаем точно какво ще се купува от Турция“, заяви Владимиров.

„Не трябва се позволява смесване, така да се каже, блендиране на руски и друг газ и през виртуални сделки той да се изнася за Югоизточна Европа и така зависимостта на Европа да продължи да бъде налице спрямо Русия и това стратегическо отделяне, за което се бори ЕС, да не се осъществи и България да бъде проводник за този процес. Това е основният риск, но нека да видим на първо време какви са тарифите, на които ще се пренася газ и тогава ще можем да кажем дали този договор в новата форма е изгоден или не“, каза енергийният експерт.

„Мисля, че основната договорка между Радев и Ердоган е при всички положения в областта на природния газ. „Боташ“ настоява за това да се използва тази входна точка като начин за търговия с турски газ в региона. Това развитие не е нещо ново, това е една дългосрочна стратегия. В случая България, по времето на служебните кабинети на тогавашния президент Радев, задейства тази стратегия и българската страна спомага тя да се осъществи“, каза Мартин Владимиров.

„Въпросът е дали може да превърнем този рисков модел във възможност. Именно това, че Турция може да се превърне в новия маршрут за вертикалния газов коридор. Знаете, вертикалният газов коридор цели вноса на големи количества природен газ през терминалите в Гърция и тяхното извеждане до потребители в Централна Европа - Румъния, Украйна, Молдова и т.н. Проблемът с вертикалния газов коридор е, че капацитетите за регазификация в Гърция вече са заети на дългосрочна база и реално няма голям достъп за допълнителни количества. Преносът на газ от Турция за региона би позволил да се разшири значително обемът, който се транзитира. От това ще спечели България, която ще замести приходите, които в момента получава от транзитни такси от „Газпром“ за „Турски поток. Ако сделката, която се постигне в следващите 15 месеца, просто цели транзитиране на руски газ, значи сме пропуснали доста добра възможност“, с транзитни такси от алтернативни маршрути“, коментира Владимиров.

„Булгаргаз“ ще избегне тази тежка финансова ситуация, предизвикана от задълженията, които трупа към „Боташ“, но докато не видим при какви условия може да се внася втечненият природен газ от Турция, тази сделка и този договор няма да бъдат използвани през следващите 15 месеца, тъй като при сегашните условия, при 9 евро на мегаватчас за пренос, количествата, които внасяме от Турция, са неизгодни и трябва да са много особени пазарните условия в региона, за да може „Булгаргаз“ да продаде този газ на печалба у нас“, анализира Владимиров.

Още от интервюто на Мартин Димитров пред Божидар Русев може да прочетете в прикачения материал!

Вижте цялото интервю на директора на програма „Енергетика и климат“ в „Центъра за изследване на демокрацията“ Мартин Владимиров в „Денят на Дарик“ в прикаченото видео!