"На срещата обсъдихме важни въпроси, свързани с пътя на България за членство в еврозоната, етапите и техническата подготовка, сроковете, които могат да бъдат поискани, докладите. Обсъдихме и проблемите с инфлацията, предвид сложната геополитическа инфлация, ръстът на горивата, на електроенергията. Инфлацията през предходната година, особено през първите няколко месеца, рязко се повиши. Служебното правителство постигна да имаме от октомври месец един непрекъснат спад на цените, така че да можем да се приближим до критерия за инфлация по Маастрихт".
Това каза служебният премиер Гълъб Донев на брифинг в Министерския съвет (МС) след срещата със заместник-председателя на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис, предаде репортер на БГНЕС.
Радев: Служебното правителство успя да овладее всички важни фактори, които генерират инфлацията
Донев посочи, че по време на срещата са обсъдени също и работата на Народното събрание, законодателството, което трябва да бъде прието, така че България да отговаря на критериите и да може да се присъедини към еврозоната.
Валдис Домбровскис благодари на Донев и представителите на правителството за продуктивната среща. „Обсъдихме няколко важни теми, свързани с приемането на еврото, работата на България за присъединяване ѝ към еврозоната, за подкрепата на Украйна във войната на Русия“, посочи той, като отбеляза, че фокусът е бил върху присъединяването България към Еврозоната. По думите му ЕК ще продължи да подкрепя работата на правителството, за да гарантира, че тази работа ще доведе до успех и България ще влезе в еврозоната.
„Поради високата инфлация, пред която са изправени всички държави, заради това България не може да изпълни първоначалната дата. Надяваме се, че това няма да е дълго чакане. Надяваме се, че ще може да влезе на 1 януари 2025 г., но трябва да отговори на всички критерии на Маастрихт“, категоричен е Домбровскис и подчерта, че това забавяне на трябва да обезкуражава страната ни, както и че очевидно еврото носи осезаеми ползи и за икономиката, и за гражданите.
Домбровскис уточни, че що се отнася до процеса за влизане в Еврозоната, България ще може да влезе, защото има проблем с инфлацията, но всички останали критерии са изпълнени.
Гълъб Донев не вижда опасност от манипулиране на вота
„Единственият проблем е инфлацията, този критерий не се изпълнява и това е причината за забавянето. Но 1 януари 2025 г. е възможна дата. Но фактът е, че трябва да се отговори на всички критерии, датата не е важна“, каза още заместник-председателят на ЕК.
Подобни случаи може би има, но те не са толкова сходни, като за пример даде Латвия, която през 2007 г. не отговаряше на критериите и ѝ беше отказано членство и се присъедини към Еврозоната чак през 2015 г., а в България разликата е голяма, така че ще трябва да мине време, за да може да се коригира стойността на инфлацията, като междувременно трябва да се гарантира, че всички закони са приети, защото на базата на това ще бъде решено дали България отговаря на критериите.
Какво представляват облигациите?
Донев отбеляза, че служебното правителство следи много внимателно всички процеси, които са свързани с бюджетния дефицит в България.
„Знаете, че 2022 г. ние приключихме бюджетната година с 2,9% дефицит начислена основа, което е под Маастрихтските критерии от 3%. Това, което ще направим, действително всички показатели и изчисления, които са на база приетите изменения в законодателството през предходната година през различни периоди от годината, които ще окажат ефект през 2023 г. върху целогодишните разходи, които трябва да направи държавата, съгласно законите така, както са приети от 2022 г. Ние ще направим всичко възможно да предложим на НС проект на бюджет, такъв, какъвто трябва да бъде, за да отговаря на Маастрихтските критерии, т.е. ще предложим бюджет с дефицит под 3%“, подчерта служебният премиер и уточни, че окончателната дума ще бъде на народните представители.
Всичко за еврото: Вие питате, БНБ отговаря
Той изрази надежда, че мнозинството, което ще формира следващото НС, ще може да излъчи редовно правителство и ще може да приеме и гарантира политиките, които ще следва през бюджета на държавата за 2023 г., така че да бъдат спазени всички критерии по Маастрихт, за да може България да се присъедини към Еврозоната тогава, когато ги изпълни, но не по-късно от 1 януари 2025 г.
„Надявам се 49-ото НС да има повече смелост и разум от предходното НС, за да приеме законопроектите, които са важни за развитието и бъдещето на страната“, посочи Донев и припомни, че по ПВУ трябваше да бъдат приети от предходния парламент около 22 законопроекта, съответно да станат закони, които са част от критериите, които България трябва да изпълни, за да получи плащане по ПВУ, но от тях бяха приети само четири.
Явор Гечев: Следим за всяко изкривяване на цените на храните
„Надяваме се следващото НС да приеме и останалите 18, които са свързани с плащанията и ангажиментите, които е поела България, по реформите, които трябва да направи във връзка със зелената сделка, зеления преход, и съответно да получи средства, с които да направи инвестиции в проектите за промяна и за посрещане на предизвикателствата от нисковъглеродната икономика. НС трябва да приеме и другите законопроекти, които са свързани с членството на България в Шенген и в Еврозоната“, каза още той. Донев съобщи, че служебното правителство отново ще внесе законопроектите в следващото НС.
Припомняме, че по-рано днес заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис се срещна и с българския държавен глава Румен Радев.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
