При преговорите между "Булгаргаз" и турската компания "Боташ" България няма да предлага нищо в замяна. Това заяви вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев пред БНР.

"България няма да слага нищо на масата в тези преговори. Това са преговори между две търговски дружества - между "Булгаргаз" и "Боташ". Тези 360 млн. до момента България не е платила нищо от тези средства. Той не се случи като такъв проект, затова се постигна и тази договореност за замразяване на плащанията. Само се плаща тогава, когато имаме реална доставка на газ през инфраструктурата на "Боташ". През останалото време двете дружества трябва да се договорят за това как да бъде променен договорът, така че в сегашните условия той да бъде изгоден и за двете държави", каза той. 

На 6 юли премиерът Румен Радев проведе среща с турския президент Реджеп Ердоган, на която беше подписано замразяване на договора между България и турската газова компания "Боташ", по който страната ни плаща всеки ден по 500 хил. евро, за 15 месеца.

След срещата "Булгаргаз" и "Боташ" подписаха протокол за замразяване на договора между двете компании за 15 месеца, в рамките на който период ще се плаща само за използвания капацитет от българската страна с подобрени условия, съобщиха от Министерския съвет.

"България и Турция имат общ интерес да се използва максималният капацитет за пренос на природен газ, бе подчертано още по време на срещата, и ще се работи по предоговаряне на договора между двете компании при актуални пазарни условия", подчертаха още от българското правителство в прессъобщение.

Договорът между България и "Боташ" бе подписан в началото на 2023 година при служебното правителство с премиер Гълъб Донев. Впоследствие правителствата на ГЕРБ и ПП-Дб критикуваха сделката като неизгодна за България. А Румен Радев в предизборната си кампания подчерта, че може да покаже как договорът, по който България плаща по 500 хил. евро на ден, може да стане печеливш. Впоследствие служебното правителство на Андрей Гюров поиска промяна в договора. А тези разговори бяха продължени от кабинета на Румен Радев. Като миналия месец и Турция даде знак, че Ердоган желае предоговаряне на договора с "Боташ", но при цялостно сътрудничество за изграждане на магистрали у нас и енергиен пръстен към Централна Европа, който трябва да пренася не само газ, но и електричество.

"Единственият възможен източник за намаляване на разходната част и за свиване на дефицита са именно евросредствата. Няма да пипаме данъци, данъците ще останат такива, каквито са. Ще работим за това първо да имаме финансова дисциплина, да запушим всички пробойни, откъдето изтича общественият ресурс, да направим по-ефективна и ефикасна държавната администрация, да направим така, че бизнесът да функционира без допълнителна държавна намеса и държавни пречки. Всичко това ще доведе до по-добра, нормална среда за бизнес и живот в България", каза още той. 

"Започнах много бързо да казвам "не", като видях каква е реалната картина във финансите", каза още  Донев. Той декларира, че държи здраво притворени кранчетата на финансовата система, така че да не изтича обществен ресурс безконтролно, а парите да отиват там, където наистина има нужда.

"Когато хвърляш едни пари, те отиват при всички, но не отиват там, където има най-голяма нужда от тях", посочи той.

 "Дефицитът от 5,7% от БВП е резултат от управленията на много правителства", добави Донев.

"Той е израз и на това, че финансовата дисциплина през тези години не е била на достатъчно добра висота. Допускали са се всякакви счетоводни трикове, само и само дефицитът в бюджета да се държи в рамките на 3% - цел, която видяхме, че от 2024 г. насам вече се изпуска, въпреки прилаганите счетоводни еквилибристики. Този дефицит е в следствие на цялата неразумна политика, която е водена през последните 5-6 години", каза той. 

"Поехме отговорността да покажем реалната картина в държавата", посочи финансовият министър.

"Бюджетът би могъл да бъде в рамките на 3% и под 3% дефицит, ако не бяха направени вече 3,3 млрд. евро поети ангажименти за разходи за 2026 г., ако през предходната година не бяха авансово взети като приход печалбите на банките, ако не беше събран междинен дивидент от държавните предприятия, който също беше иззет предварително през 2025 г.", обясни той и изчисли, че ако всички тези неща не са били направени, дефицитът е щял да бъде в рамките на 2,3%.

Според него обаче е постижима цел дефицитът през следващата година да бъде намален до 3,8%, а през 2028 г. той да бъде под 3%, предаде "24 часа".