На 100-годишна възраст почина Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар и съветник по националната сигурност на САЩ, който на младини избягва от нацистка Германия и се превръща в една от най-влиятелните и противоречиви фигури в американската външнополитическа история, съобщи CNN.
Кисинджър е починал в сряда в дома си в Кънектикът, се казва в изявление на консултантската му фирма "Кисинджър Асошиейтс". Компанията не посочва причина за смъртта.
Кисинджър е синоним на външната политика на САЩ през 70-те години. Той получава Нобелова награда за мир за това, че помага за прекратяването на военното участие на САЩ във Виетнамската война, а също има заслуга за тайната дипломация, която помага на президента Ричард Никсън да отвори комунистически Китай към САЩ и Запада, като акцентът е посещението на Никсън в страната през 1972 г., припомня CNN.
Но мнозина го порицават и заради бомбардировките над Камбоджа по време на Виетнамската война, довели до възхода на геноцидния режим на червените кхмери, както и заради подкрепата му за преврат срещу демократичното правителство в Чили.
В Близкия изток Кисинджър провежда така наречената "совалкова дипломация", за да раздели израелските и арабските сили след последиците от войната Йом Кипур през 1973 г. Неговият подход на "разведряване" в отношенията между САЩ и Съветския съюз, който спомага за намаляване на напрежението и води до няколко споразумения за контрол на въоръженията, до голяма степен определя позицията на САЩ до ерата на Рейгън.
Много членове на Конгреса обаче се противопоставят на секретността на подхода на Никсън и Кисинджър към външната политика, а активисти за правата на човека атакуват това, което смятаха, че Кисинджър пренебрегва правата на човека в други страни. Нито един въпрос не усложнява наследството на Кисинджър повече от войната във Виетнам. Когато Никсън встъпва в длъжност през 1969 г. - след като обещава "таен план" за прекратяване на войната - във Виетнам са убити около 30 000 американци.
Въпреки усилията за прехвърляне на повече бойни отговорности към правителството на Южен Виетнам, американското участие продължава през целия период на управление на Никсън - критиците обвиняват Никсън и Кисинджър в ненужно разширяване на войната - и в крайна сметка американското участие приключва с падането на Сайгон през 1975 г. и повече от 58 000 жертви.
В едно много спорно решение Кисинджър си поделя Нобеловата награда за мир за 1973 г. със своя северновиетнамски колега Ле Дък Тхо за Парижките мирни споразумения от същата година; позовавайки се на липсата на реален мир във Виетнам, Тхо отказва да приеме наградата, а двама членове на Нобеловия комитет подават оставка в знак на протест срещу наградата.
Вътрешното възмущение в САЩ от войната е съсредоточено върху бомбардировките в Лаос и Камбоджа, където бруталното движение на червените кхмери използва американските бомбардировки като средство за набиране на нови членове, преди да дойде на власт и да извърши един от най-тежките геноциди на XX век.
"За мен трагедията на Виетнам беше разделението, което настъпи в Съединените щати и което в крайна сметка направи невъзможно постигането на резултат, съвместим с жертвите, които бяха дадени", казва Кисинджър пред CNN през 2005 г.
Въпреки че ерата му на високопоставен архитект на външната политика на САЩ отшумява с упадъка на Никсън в условията на скандала "Уотъргейт", Кисинджър продължава да бъде независим двигател, чиито разсъждения за дипломацията винаги намират отклик.
"За да се водят преговори, трябва да се разбере възприятието на другата страна на света. А те трябва да разбират нашето възприятие. И трябва да има решение и от двете страни, че ще се опитат да преодолеят тези различия", казва той за CNN през 2008 г.
Кисинджър привлича вниманието и далеч извън сферата на международната дипломация. През 70-те години на миналия век той оглавява класацията на Галъп за "най-възхищаван човек" три поредни години, а личният му живот, публичните му изяви и нощите в прочутия нюйоркски клуб "Студио 54" редовно се появяват на първите страници на вестниците.
"Хубавото на това да си знаменитост е, че ако отегчиш хората, те си мислят, че това е по тяхна вина", пошегува се веднъж той.
Кисинджър е преживял съпругата си Нанси, двете си деца от първия си брак, Елизабет и Дейвид, и петима внуци.
Бившият президент Джордж Буш-младши си спомня за Кисинджър заради "неговата мъдрост, чар и хумор".
"Отдавна се възхищавам на човека, който бяга от нацистите като малко момче от еврейско семейство, а след това се сражава с тях в армията на Съединените щати. Когато по-късно стана държавен секретар, назначението му като бивш бежанец говореше толкова за неговото величие, колкото и за величието на Америка", се казва в изявлението му. "Работил е в администрациите на двама президенти и е бил съветник на много други. Благодарен съм за тази служба и съвети, но най-благодарен съм за неговото приятелство."
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
