В интерпретациите за трети март има много силна политизация и много силни съвременни залози, коментира в ефира на Дарик радио историкът проф. Стефан Дечев. По думите му има множество внушения по темата, които се правят на база на тотално разминаване с фактите.
"Нека изясним, че след 1880 г. до 1950 г. 19 февруари или 3 март е официален празник, но не национален. Такъв той става с указ на председателя на държавния съвет Петър Младенов от 27 февруари, 1990 г. и гласуване няколко дни по-късно, на 5 март 1990 г. от последния тоталитарен комунистически парламент", посочи историкът.
Доц. Дечев обърна внимание, че макар и отбелязван във времето преди 9 септември 1944 г., 3 март никога не е бил безспорен.
"Под някаква форма предтечите на днешните най-големи защитници на 3 март, а именно президентът, излъчен от БСП, самата БСП, новото ВМРО на Красимир Каракачанов, на практика техните предшественици са били едни от най-силните критици на датата, виждайки в нея освен всичко останало, но и възхвала на монархизма на руския царизъм и империализъм, на ретроградна авторитарна държавна политика и т.н. Имам предвид и тесните и широките социалисти и редица представители на левите политически сили и земеделците", подчерта доц. Дечев.
Слушайте целия разговор в прикачения звуков файл.
