На имотния пазар започват да се забелязват признаци на образуване на "балон" това води до създаването на редица рискове. Това коментираха Петър Ганев и Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика в рубриката Добавена стойност в ефира на Дарик радио.
"Наличие на "балон" при даден актив имаме тогава, когато цената му започне да се отклонява от стойността, която той дава в икономиката, измерена чрез определени фундаментални фактори. Например, ако имаш акции в дадена компания, трябва да си наясно дали тя ще печели, ще се развива и ще изплаща дивиденти, а ако имаш имот - дали ще получаваш наем, дали ще има хора, които да живеят в него и т.н.", обясни Богданов.
Той обаче каза още, че когато един балон се "надува", тези фундаментални параметри също се променят.
"Цената расте и пазарните участници си казват, че всичко е супер", заяви икономистът.
Той даде пример с 2006 година, когато всички смятаха, че цените на имотите ще растат вечно, но в крайна сметка нещата се развиха по съвсем различен начин.
Според Лъчезар Богданов има няколко ясни сигнала, които показват кога нещо не е наред.
"Ако твърде много хора купуват даден актив, само защото вярват, че в бъдеще други хора ще платят повече за него, трябва да ни светне "червената лампа"", коментира той.
Според Петър Ганев, ситуацията преди финансовата криза от 2008 година е различна от настоящата по много параметри, включително ресурсът от чужбина, който влиза на българския имотен пазар през банките, но има и много паралели.
"Една от причините за поскъпването на имотите обаче може да се потърси и в ниските лихви, които правят така, че да има много свободен паричен ресурс, а в България той се насочва предимно към имотите", каза още Ганев.
Ефектът се подсилва и от факта, че банковите депозити продължават да носят възвръщаемост, близка до нулата. А в същото време лихвите по ипотечните кредити у нас остават близо до историческото си дъно.
"Ръстът на ипотечното кредитиране е с 20% за година, като в края на ноември 2023 година дори се ускорява. Само за ноември банките нетно са вкарали на този пазар 400 млн. лв., а за три месеца - близо 1.1 млрд. лв.", каза Богданов.
Той коментира, че в последните месеци все по-често се говори за "охлаждане" на имотния пазар, защото предлагането, от гледна точка на новото строителство, се увеличава, което води до насищане. Намалява броят на издадените разрешителни за строеж, както и броят на сключените сделки.
Важен индикатор, според него, е фактът, че тенденцията на имотния пазар в повечето части на Европа вече е отрицателна.
"В Германия спадът на цените на имотите за последната година е с около 10%, докато у нас има 9.2% ръст. Същото беше и през 2008 година - навсякъде по света финансовата и ипотечната криза беше започнала, докато в България тя дойде една година по-късно", припомни икономистът.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
