Диригент Андреа Тарантино: Елате да чуете световната премиера на моето "Болеро" заедно със Симфониета Враца и още удивидителна музика от Италия

Врачанският симфоничен оркестър посрещна италианския диригент Андреа Тарантино и пианиста Антонино Карако, които пристигнаха от Неапол за концерта „Италиански класици на ХХ век“.

В програмата са включени: Г. Петраси – Концерт за пиано и оркестър;
премиера на A. Тарантино – „Болеро“ и А. Казела – Рапсодия за оркестър „Италия“.

Диригентът Андреа Тарантино е роден в Сиракуза, Италия. След преместването на семейството му в Неапол, той започва своето музикално образование.

За слушателите на Дарик Враца той разказа, че завистта към майсторството на сестра му, която е свирела на пиано, а в последствие на виола, е станала движещата сила и той да се занимава с музика. 

/Чуйте в прикачения звуков файл/:

 - Маестро Тарантино, как  решихте  да се занимавате с  музика ?

 - От завист към моята сестра, която беше пианистка, после стана  виолистка, и аз също започнах да свиря на виола. Така че – завистта ме движеше.

След години свирене в оркестър разбрах, че искам именно музиката, тя стана моята любов  и реших да уча дирижиране. В действителност исках да  опозная оркестъра отвътре, в дълбочина.

Следвах в Наполи, Салерно,  Лондон, Мадрид , но  работата ми с  композитора на опери Донато Гендзети  беше определяща.

Дебютът ми беше в България  / операта на Стара Загора/ със „Севилският бръснар“ – беше прекрасно преживяване и ето ме, сега съм на Вашите услуги с този концерт във Враца.

- Как решихте точно тези композитори да представите?

- Идеята е да представим произведенията от Новеченто по целия свят, защото са репертоар великолепен, който е позабравен - Алфредо Касела, Фр.Алфано, и най-вече Г.  Петраси. Него го определям като “рационализмо  спиритуале  италиано“.

В творбите му има голям лиризъм и структура, която е европейска. Репертоар, забравен поради немския симфонизъм, в негова услуга.

Дори в Италия  е забравен. Това се случи, когато закриха оркестъра на RAI, създаден да популяризира нашата, италианската музика.

Аз харесвам много тази музика, държа да я представям пред света. Например Рапсодията „Италия“ на Алфр.Касела се базира на фолклора на Неапол и Сицилия – музика, която  е вълшебна и носи нашите корени, тя е удивителна.

Би било прекрасно да я предаваме по Вашето радио, но не е възможно. Така че, заповядайте Враца на концерта, ще организираме автобус,  ще ви вземем от вкъщи дори кафе ще Ви предложим“, пошегува се диригент  Андреа Тарантино. 

Освен това, ще прозвучи и моето „Болеро“.

- Защо именно Болеро – има толкова известни творби  в този музикален жанр?

- В болерото има всичко от живота – повтарящи се едни и същи мотиви, всеки път различни – както в живота, всеки ден от живота е нов .

Това е ритъм, който ми показва смисъла на живота, всеки ден е еднакъв ритъм,  но всеки ден е различно.

- Ако не сте музикант ?

Той ме прекъсва:

- Пилот на самолет. 

Така ще намерим средства от Европейските Фондове и ще направим летище с дестинация Неапол -  Враца – за съвместни концерти.

Работя като преподавател в Консерваторията в Калабрия.

Антонино Карако е италиански пианист и композитор. Роден е в Неапол през 2000 г.
Започва своето музикално обучение при Андреа Тарантино, а в момента е студент по пиано при Стефано Кучи.

Посещава курс по композиция в класа на Лука Салвадори в Консерваторията “Licinio Refice” във Фрозиноне.

" На 28 ноември в концерта със Симфониета Враца съм солист в творбата на Петраси – един репертоар, който ми харесва, както каза маестрото,  един репертоар, който не  се свири много.

За мен е удоволствие, защото следвам композиция освен пиано. Това ме кара да изучавам и да се запознавам с тези забележителни композитори. Те са скъпоценни камъни в нашата музикална култура. Жалко би било да не се свирят.

Петраси казва: " Ако една партитура е написана зле, по-добре да не се свири", цитира пианистът думите на композитора Петраси и допълва, че " Този концерт носи най-големия интелектуализъм в творчеството на Петраси. Заради това той казва, че не се свири много". /Чуйте втория прикачен файл/:

В момента съм 3-ти  курс специалност композиция в Консерваторията на Фрозиньоне. Първият ми учител е Андреа Тарантино – започнах да свиря на цигулка при него от 6-тата си годишнина .

А маестрото го прекъсва: Той израсна пред мен!.Като син ми е.

На финала на интервюто искам и аз да се пошегувам и питам един въпрос, който ме мъчи от самото начало:

- Искам да Ви питам нещо извън музиката: Имате ли нещо общо с американския  режисьор Тарантино?

 – Оригиналната му фамилия на Тарантино е сицилианска, родителите му са от Палермо, моите също са от Палермо. Кой знае – може би имаме общи корени.

Началото на концерта е в 19 ч. на 28 ноември в Градската концертна зала.

Ето видео с част от репетицията на Симфониета с италианските гости:

https://www.facebook.com/anelia.kostova.98/videos/3548628302102424?idorvanity=260621510790514