Социологът от „Тренд“ Димитър Ганев говори специално за „Седмицата на Дарик“. Той анализира събитията и темите около положителните конвергентни доклади, които страната ни получи за присъединяване към еврозоната.

Румен Радев преди месец внесе предложение относно провеждането на референдум за приемането на европейската единна валута, но председателят на НС Наталия Киселова отхвърли предложението на държавния глава.

„Президентът много добре знаеше, че този референдум няма да се състои, защото има две спирачки пред него. Народното събрание, което няма да приеме предложението и това, че всъщност той е противоконституционен. Целта му е набиране на политически капитал и дивидент от тази ситуация“, твърди той.

„Две трети от българите не подлагат под съмнение членството на България в ЕС и не виждат никаква алтернатива на членството на страната към ЕС. Това, че си за ЕС и не го подлагаш под съмнение не означава непременно, че си за еврото. Това е форма на трупане на политически капитал. Аз след референдума мисля, че Радев е повече от една стъпка по-близо до създаването на нов политически субект.“

„Мнозинството от българите нямат категорично мнение да не се приема еврото в никакъв случай. Но имат страхове да се приеме на 1 януари 2026 г.“, заяви социологът.

Той изрази критики към подхода на правителствата през последните години, заради недостатъчните им усилия да информират българските граждани относно предстоящите промени.

„Когато влезеш в чакалнята на еврозоната, е ясно едно. Стоиш две години задължително. Ако покриеш четирите критерия, които ние покрихме, ставаш част от еврозоната. Когато влязохме в европейския валутен механизъм (ЕRM 2), започна политическата криза в България. През 2020 г. хората бяха по площадите, през 2021 г. проведохме три пъти избори за парламент и нямаше нито едно правителство, което да седне и да има някаква дългосрочна цел“, категоричен бе той.

„Новото правителство на Росен Желязков подаде извънреден конвергентен доклад. Тук има и политически мотиви и фактори. Европейската централна банка има нужда от това да изпрати послание, че още една държава се присъединява към еврозоната. И ние осъмваме на 4 юни с положителен ковергентен доклад, без да има никаква кампания за това какво представлява еврото и какви са предзвикателствата, позитивите или евентуалните рискове.“

На въпроса дали бъдещ политически проект на държавния глава би бил успешен, той каза:

„Президентът продължава да е най-одобряваната фигура в страната, с най-висок рейтинг. Но въпросът е първо на политическа ситуация. Кога президентът ще предложи тази политическа алтернатива? Срещу себе си какво ще има? Дали правителството ще е с ниска легитимност, ниска подкрепа? Кои ще са партиите на терена?“

„Ако тези, които управляват страната са с ниска подкрепа и ниска легитимност, ако няма партия на президента, ще има партия на друг политически лидер или няколко партии на няколко политически лидери, които да дават алтернатива на това политическо статукво“, смята Ганев.

Накрая той сподели и очакванията си за продължителността на управлението на кабинета „Желязков“.

„Мисля, че кабинетът има някаква форма на застраховка до 1 януари 2026 г. Аз не очаквам предсрочни парламентарни избори поне в следващите няколко месеца. Такива могат да се случат единствено и само при разпад на мнозинството. Тоест някой от субектите, които подкрепят този кабинет, да оттегли своята подкрепа.“