Влизането на България в Европейския механизъм за стабилност (ESM), който е известен и като спасителния механизъм (фонд) на еврозоната, ще е едно от първите трудни за формацията на Румен Радев външнополитически решения. Проектът за ратификация на споразумението вече е внесен в Народното събрание от служебното правителство на Андрей Гюров и би следвало скоро да влезе за разглеждане. Присъединяването към механизма е необходимо, тъй като всички държави от еврозоната участват в него, но темата може да се окаже трудна за Румен Радев предвид критичната реторика към еврозоната, която той поддържаше в края на мандата си като президент.

Европейският механизъм за стабилност (създаден през 2012 г.) не е част от общностното право, а е допълнителен, надграждащ елемент, който бе въведен заради дълговата криза в еврозоната през 2010 г. и се базира на отделно междудържавно споразумение между държавите от еврозоната. Затова и България не влезе в него автоматично на 1 януари 2026 г., а е необходима допълнителна стъпка – ратификация на договора от Народното събрание. Още през септември 2025 г. България изпрати заявление за включване в механизма, а през декември управителният съвет на ESM го одобри, пише Mediapool.

Механизмът предоставя заеми на държава от еврозоната в криза. За целта той може да набира евтини заеми от пазарите, които се предоставят за ползване на закъсалата държава, а после тя ги връща. Въпросните кредити са нисколихвени и с по-благоприятни условия от пазарните или от МВФ, като парите се дават под условие държавите да провеждат реформи и да водят благоразумна фискална политика. След като ратифицира договора, България ще може както да получава евтини заеми, ако закъса финансово, така и ще трябва да участва в гарантирането на заеми за другите страни в еврозоната.

Държавите членки на ESM участват с капитал (който внасят само частично), и гарантират поетите общи дългове съгласно дела си в капитала. Той отразява индивидуалния дял на държавата спрямо населението и БВП на ЕС. С договора, който Народното събрание предстои да разгледа, България ще поеме задължения за плащане, които не могат да надвишават дела ѝ от утвърдения капитал (въпросният дял възлиза на 8.68 млрд. евро, б. р.).

Вноската, която трябва да направи България, е значително по-малка, от капитала, който ще запише. Нейният размер е 991.9 млн. евро, като сумата трябва да бъде внесена за 12 години. През първите пет години България трябва да внесе общо 603.21 млн. евро – тоест по 120.64 млн. евро на година. Когато внесе цялата сума след 12 години, общият уставен капитал на България ще възлиза на въпросните 8.68 млрд. евро. От 1 януари 2026 г. общият уставен капитал на ESM e 709.4 млрд. евро, като държавите членки внасят само част от него - 81 млрд. евро.

Първата държава, която получи помощ по механизма преди години, беше Гърция. До момента ESM (и предшестващият го временен механизъм) са предоставили общо 295 млрд. евро заеми на 5 държави – Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър. Всичките те се стабилизираха благодарение на изскваните от механизма реформи, поради което се върнаха успешно на международните пазари. До момента Испания е върнала огромната част от заемите си от ESM, а Гърция е върнала сравнително малка част, защото плащанията за нея са разтеглени напред във времето и предстоят от 2034 г. до 2060 г.

Преди пет години стартира реформа на механизма, която ще разшири дейността му, но тя ще влезе в сила след ратификация от всички държави в еврозоната. Служебното правителство предлага НС да ратифицира и нея. Тя се отнася главно до това ESM да се превърне и в кредитор от последна инстанция в случай на недостиг на средства в Единния фонд за преструктуриране на закъсали банки.

Членството в ESM може да се счита за инвестиция във финансовата сигурност на България, подчертава служебното правителство. "Като част от Европейския механизъм за стабилност страната ни ще има потенциален достъп до значителни средства, техническа помощ и експертиза в случай на остра необходимост", гласят мотивите. Управителният съвет на ESM е най-високопоставеният орган за взимане на решения, състои се от представители на държавите членки на еврозоната (финансовите министри) и се ръководи от председателя на Еврогрупата.