Учен в областта на растителните биотехнологии и селекционер на няколко български сорта пшеница. Автор на над 100 научни публикации и председател на Селскостопанската академия - така съвсем накратко можем да представим проф. д-р Виолета Божанова в професионален план. Освен това обаче, тя е страстен природолюбител, ценител на литературата, превежда стихове от немски и се занимава с художествена фотография.  

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Проф. Божанова, как се насочихте към професията агроном?

От дете всичко свързано с природата, е било изключително интересно за мен. В тази ранна възраст гледахме много филми, в които деца ходеха на експедиции, изследваха интересни обекти от природата. Всъщност, това е като разпознаване на желанието на душата. Душата ми харесва всичко свързано с природа и аз много исках да уча нещо, свързано с нея. Ако не беше агрономство, щеше да бъде геология. Агрономството обаче е по-живата професия, защото реално обектите са живи. 



А генетиката?

По време на следването имах изключително вдъхновяваща преподавателка по генетика - проф. Спаска Петкова, която се отличаваше като начин на представяне на материала - генетиката не е никак лесна наука и в същото време е изключително интересна и всъщност е “кодът на живота”. 

Професионалният ми път като учен, след като завърших агрономство, продължи в Института по ечемика в Карнобат. Вдъхновяващите преподаватели и колегите изследователи през цялото време са поддържали ума ми в много търсещо състояние. Спечелих чуждестранни стипендии за научни изследвания. Част от докторската си работа, която е свързана с използване на биотехнологични подходи за ускоряване на селекцията, съм правила в Германия. 


Какво е Вашето мнение за новите геномни техники и постигнаха ли най-доброто от себе си конвенционални техники на кръстосване в растителната селекция, за да се налагат НГТ?

Процесът по създаване на генетично разнообразие е основен в селекционните програми. Новите геномни техники са допълнителен съвременен инструмент за получаване на генетично разнообразие. В селекцията имаме много подобни инструменти - хибридизация, мутагенезис, вкл. отдалечена хибридизация. Всички те обаче са доста трудоемки и продължителни като време. Особено, когато става въпрос за малки промени в генома (като включване/изключване на някои гени), свързани с устойчивост, това е най-бързият начин. 

Аз се занимавам и с отдалечена хибридизация и искам да прехвърля гени за устойчивост от отдалечени видове като Aegilops (вид диво жито - бел. авт.) към твърдата пшеница. Как се постъпва? Опитвам се да кръстосвам дивия вид с културната пшеница, което от еволюционна гледна точка винаги има бариери за получаването на жизнен хибрид. Затова прилагам ембриоспасяване - вид тъканно култивиране, подобно на инвитро оплождането при хората, но обратното.

Бихте ли пояснили?

При ембриоспасяването се прави нормално кръстосване на полето in vivo, но поради големите несъвместимости между геномите на дивите и културните растения, обикновено започва елиминиране на хромозомите и ембрио-то не оцелява. За да може да оцелее, аз го прехвърлям на хранителна среда и му давам шанс да живее. Така всъщност създавам отдалечените хибриди. След това процесът е изключително дълъг. 



При новите геномни техники изолираме гена, който ни трябва и след това можем да го включим в генома на всеки един от тези сортове, които вече са добре адаптирани. Тоест това е инструмент за много по-бързо получаване на желани резултати.

След като сме включили или изключили даден ген в генома, ние трябва да проучим как се държи новоредактираната селекционна линия на полето в различни среди и години в сравнение със стандартните сортове. Така че другите етапи  на селекционния процес си остават.  

Българската селекция при зърнено-житните култури показва добри резултати в последните години на неустойчиви климатични условия, но какво още може да се промени, за да влезе по-обозримо в полезрението на фермерите?

Реално няма достоверна информация в кои региони какви добиви се реализират по сортове. Статистиката е обща - по култури. Ние смятаме, че би било много полезно, ако може да се поддържа база данни от различни полета с български и чуждестранни сортове. Така може да се получи информация какви добиви са реализирани в условията на дадена година, а фермерите ще могат да направят информиран избор. 

Как може да се случи това? 

Ние бяхме направили предложение за изграждане на мрежа от демо опити в цялата страна, в която да влизат всички нововписани сортове в сортовата листа, независимо дали са български или чуждестранни. Разбира се не на големи площи, а на парцели или дори редове. Едни и същи сортове реагират по различен начин в различните региони.  
Това може да се направи и в опитните полета на ССА. 

Такава мрежа от демонстрационни полета има в западноевропейските държави и тя финансово се поддържа в повечето случаи от асоциациите. Тоест подобна идея може да се реализира с Министерството на земеделието и с асоциациите. Въпрос е на допълнителни преговори и осъзнаване колко полезно би било за производителите и за администрацията за вземане на информирани управленски решения.  

Подобрява ли се връзката между науката и земеделския бизнес през последните години?

Много ми се иска да е така. Като председател на ССА, а и като част от предишния ръководен екип, положихме доста усилия в тази посока - неколкократни срещи с различни асоциации на земеделските производители, включително и с Асоциацията на зърнопроизводители, за да демонстрираме това, което предлагаме като портфолио от сортове. Ние предлагаме сключване на лицензионни договори за производство на семена, от което могат да се възползват много семепроизводители и при облекчени финансови условия да произвежда напълно законово семена, които да предлагат на пазара.

Смятаме, че България има изключително висок потенциал в посока производство и заготвяне на семена.

Хубаво е поне минимален % от сортовете, които се отглеждат, да са български. Разбира се, нямаме виждания, че трябва да се отглеждат само български сортове, но е препоръчително всяко стопанство да има минимум 3 сорта, които да бъдат с различни характеристики, вегетационен период, устойчивост към биотични и абиотични стресови въздействия, за да може при евентуални екстремни условия всеки от тях да реагира по различен начин и да се минимизират загубите. 

Какво Ви мотивира в работата?

Първо ме мотивира това, че създавайки нови растения, сортове, ти ставаш съавтор на природата. Това е доста сериозна мотивация да повишаваме продуктивността и другите качества на растенията. Чувстваш се удовлетворен от това, че използвайки сериозни теоретични и практически познания допринасяш за повишаване на продуктивността и качеството на земеделските култури и за повишаване на агробиоразнообразието. От друга страна работата на селекционера, макар и трудна, е оптимистична, защото след много усилия, резултатът неизбежно е добър.


Каква е проф. Божанова в свободното си време?

Проф. Божанова много обича да философства. Обичам да чета и художествена литература, включително източна философия. Обичам да превеждам, включително и поезия. Един от любимите ми немски автори е Херман Хесе, който е философ, носител на Нобелова награда за литература. За него се смята, че той е първият, успял да преведе на европейски език основните духовни послания на Изтока. Всъщност аз го харесвам от много ранните ми гимназиални години, но по-късно, отивайки в Германия и запознавайки се повече с немската култура, разбрах, че пише и поезия. Поезията му почти не беше превеждана на български и аз в свободното си време започнах да превеждам любими стихове.

Другото ми хоби е свързано с фотография. Занимавам се с художествена фотография, непрофесионално, но вече имам няколко изложби. Вдъхновява ме изчистеното съвършенство и хармония на природните обекти и жизнената сила, която ги създава и свързва. Предизвикателство за мен е да улавям обектите от растителното царство в ореоли от светлина и да ги одухотворявам.

Първите ми изложби бяха част от проектите “Нощ на учените”, които са финансирани от ЕК и целят да покажат учените в нетрадиционна светлина. Последната ми изложба “Отражение”, съвместно с моя приятелка - еко арт художник, беше на фестивала “Семе Българско” в Севлиево. 
 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg