С настоящата статия поставяме началото на специална поредица в Darik.bg, посветена на здравето, храненето и дълголетието. Всяка седмица ще ви представяме нови материали, които разглеждат връзката между начина на живот и качеството на здравето, както и пътищата към по-дълъг и пълноценен живот.
Автор на поредицата е Силвия Недева – сертифициран нутриционист от Cornell University (САЩ), член на ISSA (САЩ), с множество допълнителни обучения към утвърдени програми на университети в САЩ и Германия. В момента тя специализира магистратура по специалност „Хранене и диететика“. Силвия е модерна, активно спортуваща и вдъхновяваща жена, която вярва в силата на добрия пример и личната отговорност към здравето. Преди 25 години, едва на 20-годишна възраст, Силвия изцяло променя начина си на живот, в т.ч. и мисленето си за храната. Без да познава термина „епигенетика“, тя интуитивно вярва, че чрез осъзнат избор в начина на живот може да избегне развитието на генетично обусловени състояния. Днес Силвия може уверено да каже – успяла е.
През годините тя съчетава успешна кариера в управлението на европейски и международни проекти и финансови механизми с постоянното си развитие в областта на храненето и здравето като хоби. През професионалния си път е работила в различни сектори на икономиката в България и чужбина, но никога не е изоставяла страстта си към темата за здравословния живот.
Хобито постепенно се превръща в мисия, а днес – в нейна професионална кауза. „Няма успех без здраве“ е един от стълбовете в нейната практика. Тя прави осъзнат завой в своето професионално развитие, като се посвещава изцяло на това да образова, насърчава и вдъхновява хората да изградят здрава връзка с храната, да осъзнаят функциите й и да се научат да правят правилния за тях избор.
Силвия вярва, че информираността е първата крачка към свободата – свободата да се храниш без страх, да познаваш нуждите на тялото си и да го подкрепяш, а не да го саботираш. Нейният подход е основан на баланс между наука, личен опит и човечност. Тя не предлага модни диети, а устойчиво разбиране за това какво означава истинска грижа за себе си. Eто какво ни сподели Силвия...
Дълголетието се превърна в една от най-обсъжданите теми през последните години, но дали го разбираме правилно? Дълголетието е отговорност, а не самоцел. Говорим за дълголетие в здраве, а не просто за постигане на дълголетие, защото само в първия случай то има стойност за индивида и неговия микрокосмос.
Спомням си как за първи път слушах дискусии през 2014 година, озаглавени: "Reverse aging" (Биологично обръщане на процеса на стареене), които се провеждаха между американски лекари, практикуващи функционална медицина в САЩ. Веднага открих собствените си послания, които ме движеха и продължават да ме движат толкова години напред в изборите, които правя: да сме здрави, докато сме живи! Намирам тясна връзка между темата за биологичното обръщане на процеса на стареене (reverse aging) и дълголетието (longevity).
Дълголетието е резултат, но обръщането на стареенето (клетъчно подмладяване) е инструментът, чрез който да постигнем функционално дълголетие, при което броят на годините, прекарани в здраве, идеално съвпада с броя години живот.
Успешното "обръщане" или забавяне на биологичната възраст постига две цели: Lifespan – колко дълго живеем, и Healthspan – колко от тези години живеем в добро здраве.
Дълголетието зависи от генетични и епигенетични фактори. Нека започнем с генетиката. Генетичните фактори могат да предразположат към дълголетие, но това не е гаранция, че то ще настъпи. Ако човек, носител на такива гени, ежедневно прави нездравословни избори, те може да не се проявят. И обратно – човек с генетична предразположеност към определени заболявания (метаболитни, дегенеративни и др.), който води природосъобразен начин на живот от ранна възраст, има значително по-големи шансове да достигне дълбока старост в добро, функционално здраве. С други думи, средата и стилът на живот могат или да подпомогнат, или да възпрепятстват генетичния потенциал за дълъг живот.
Храненето е основен елемент от епигенетичната компонента, с изключително силен потенциал да влияе върху продължителността на живота и върху броя години, прекарани в добро здраве. На английски съществува точен термин за това: "healthspan" – периодът от живота, в който човек се намира в добро здраве и с пълноценна телесна и умствена функция. Има огромна разлика между това на 90 или 100 години човек да бъде обездвижен и с увредени когнитивни функции, и това да бъде здрав, активен и самостоятелен.
Развитието на медицината удължи човешкия живот чрез нови терапии и медикаменти, но това невинаги означава по-добро качество на живот. Храненето влияе пряко върху здравето поради ролята, която изпълнява! Ние сме напълно зависими от храната и храненето – храним се по няколко пъти на ден и чрез храната си набавяме необходимите изграждащи и енергийни вещества. За щастие, все повече хора осъзнават, че рискът от болести може значително да бъде намален чрез по-природосъобразен начин на живот, в който подходящото хранене е основен елемент. Искам да поясня нещо много важно: Ние не се храним само за енергия и затова калоражът сам по себе си не върши никаква работа като информация, освен чисто емпиричните данни.
По-важно е откъде идват тези калории – белтъци, мазнини и въглехидрати, както и витаминно-минералният комплекс в храните. Храната като строителен материал има свойството да става БУКВАЛНО част от нас в рамките на няколко часа след консумация. Клетките ни имат ограничен живот: например еритроцитите живеят около 120 дни, някои хормони – само минути (например инсулинът – около 5 минути). Някои клетки, като кожните, се обновяват на всеки 2–4 седмици, а чревните на 10–12 дни. Например, хепатоцитите (чернодробни клетки) могат да регенерират до 70% от черния дроб – те имат най-висок регенеративен потенциал. След края на жизнения им цикъл, организмът трябва да произведе нови клетки.
С какво? Именно с това, което сме приели чрез храната. А качеството на изграждане ще зависи от качеството на строителния материал и условията в организма!
За съжаление, има и клетки, които веднъж загинали, не се възстановяват: невроните в главния мозък, клетки на ретината и клетки на сърдечния мускул. За тях нямаме "план Б". Това е причината превенцията и стилът на живот да са толкова важни за здравето.
Организмът непрекъснато преминава през процеси на разграждане (катаболизъм) и изграждане (анаболизъм), а централният играч тук е храната. Ето я пряката връзка: храна – здраве.
Под качествено и добро хранене разбираме такова, което осигурява необходимите за даден индивид белтъчини, мазнини, въглехидрати, минерали, витамини и вода, за да поддържа здравето и нормалните физиологични процеси. Изкуствените консерванти, оцветители и овкусители, е доказано, че могат да имат неблагоприятни ефекти при определени условия, особено при редовна и честа консумация. Черният дроб играе важна роля в метаболизма на тези вещества, като ги трансформира в по-малко опасни съединения, които се изхвърлят от организма чрез урината. Въпреки това, процесите на метаболизъм не са безрискови, и в биохимията е известно, че в някои случаи те могат да водят до образуването на вещества, които потенциално имат канцерогенен ефект, особено при дългосрочен или хроничен прием.
Храната не е враг. Тя е наш съюзник – стига да я познаваме, разбираме и използваме с уважение и любов. Здравето не е даденост, а избор.
Не съществува един универсален, правилен модел на хранене, който да е подходящ за всички хора. Освен това, дори при един и същ човек, храненето трябва да се адаптира според различните етапи от живота и индивидуалните му потребности.
Още в древността лечителите са осъзнавали връзката между човека и средата, в която живее. Хипократ пише в своя трактат „За въздуха, водите и местата“, че болестите не са случайност, а са свързани със сезоните, климата, храната и начина на живот. Той наблюдава, че една и съща болест протича различно при различни хора и в различно време на годината – забележка, която днес звучи като ранно наблюдение на епигенетични взаимодействия.
След него, персийският учен и лекар Авицена (Ибн Сина) силно акцентира върху значението на превенцията, като в своя велик труд „Канон на медицината“ подчертава, че здравето трябва да се поддържа чрез балансирано хранене, движение, сън и контрол над емоциите. Нима това не са концепциите, които днес препоръчваме? И какво се оказва: днес, когато науката вече може да „чете“ генома, ние само потвърждаваме това, което големите умове от миналото интуитивно са знаели: човекът не е отделен от природата – той е нейна част, и здравето му зависи от хармонията с нея.
Накратко: как ще остаряваме и дали ще достигнем дълголетие зависи в много по-голяма степен от начина ни на живот, отколкото от генетичната ни предразположеност. В литературата се цитират различни релации, но средно е 25 % генетика: 75 % епигенетика. Макар и да са открити определени гени, асоциирани с по-стабилен генетичен материал и по-бавно стареене, те не са решаващи.
Бих направила паралел между генетична предиспозиция за дълголетие и талант. Генът е даденост, точно както и талантът – човек се ражда с него. При един талантлив, но мързелив човек, без дисциплина, постоянство, знания и труд, този талант би ли се овеществил в пълния си потенциал? Не. Същото е и с генетичните предиспозиции за дълголетие – това са раздадени карти, но как ще се изиграят, зависи от играча, не от картите!
Всеки ден изборите, които правим, формират бъдещето ни и това на поколенията след нас.
