“Бях много ученолюбив още от дете. Бог да ги прости родителите ми, но и двамата ме биеха много. Спомням си, че мама беше на родителска среща, аз знаех какво ще ѝ кажат там и от страх си легнах да спя в 5 часа следобед, но не помогна. Смесвах разни медикаметни и ги прецеждах през филтър, защото това, което остава във филтъра, е много лесно запалимо и гърми. Майка ми се прибра и ме посрещна с шамар, без „добър ден”, свали ме на земята, защо ѝ гръмнали в ръцете, когато се опитала да ги премести."
Това разказа в предаването "На кафе" по NOVA доктор Мирослав Ненков, който е анестезиолог, но и водещ на рубриката "Живи и здрави" по Дарик радио.
"В седми клас ми правиха пункция на синусите и точно тогава разбрах, че ще бъда лекар. Тогава нещо ми стана на главата. Избрах анестезиологията, когато бях в четвърти курс. Тогава ходех в Бърза помощ на практика и там се запалих по реанимацията. Това е велика наука. Там трябва да мислиш стратегически, да гледаш много напред, да познаваш функциите на човешкото тяло във всичките му области. Една от спецификите на нашата специалност е точно това - и анестезиологията и интензивното лечение", заяви той.
"Започнах да работя като санитар от самото начало на обучението ми. Сблъсках се челно с болничния живот. Беше беднотия. Подът се миеше с горнище от пижама. Много ми помогна това. Виждаш неща, които няма как да видиш в училище. Колегите, които са минали по този път, вече с много неща и процеси си наясно", разказа д-р Ненков.
"Има едно нещо, което се нарича плацебо ефект. Миех аз коридора след полунощ и един човек излезе от стаята и ми каза, че от 15 дни не е спал. Казах му да се върне в леглото, взех една спринцовка и заредих физиологичен разтвор. Казах му, че това е много скъпо лекарство, доставено от Англия. Сложих му разтвора и човекът заспа и спа до сутринта", спомня си докторът.
"Аз и идна сестра сваляме покойник в моргата и всички аутопсионни маси бяха заети от починали. Младата сестра много се уплаши при гледката и санитарката ѝ каза: Що се плашиш от умрелите, от живите се плаши". Което е самата истина", спомни си той.
Медицински сестри мъже вече има официално в България. От времето на моето поколение се научавахме да работим по болниците, защото е полезно. При мен финансовият мотив го нямаше. Имаше легален проблем с това, защото няма такава регулация, но дефицитът на мед. сестри не е от вчера", каза той.
"Историите с изживявания, свързани с паранормалното, са легенди според мен. Това са изживявания, породени от трудното потискане на слуха. Много хора чуват по време на операция. Тези неща със светлините, тунелите, не са се случвали в моята практика. Може да ги има. Една жена беше чула по време на операцията си, че няма рак. Тя цитира абсолютно точно думите на лекаря, докато е заспала", разказа Ненков.
"Събужданията по време на упойки почти никога не са свързани с болка, защото се инжектира специален медикамент, който потиска болката. Има две неща, които са важни при страха от упойките - никой не обича да зависи от друг и когато се оставиш на един непознат човек да ти отнеме съзнанието, е трудно да се преживее. Всички хирургични неуспехи се приписват на упойката. Трудно е да кажеш, че си разрязал някоя главна артерия, защото си некадърник. Винаги казваш, че сърцето не е издържало на упойката. В моята практика имам случай с един не особено сръчен хирург, който предизвика кръвоизлив. Дойде друг хирург, който спря кръвотечението и настани жената в реанимация. И некадърният хирург каза на близките на жената: "Много добре мина операцията, имаше малък проблем с упойката и утре ще бъде изведена от реанимация", разказа той.
"Вярвам в Господ, ние сме просто инструменти в неговите ръце. Когато един лекар се обожестви обаче, става много страшно. Господ и хирургът се различават по това, че Дядо Боже не се смята за хирург", заключи докторът.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
