Председателят на Надзорния съвет на "Асарел-Медет"АД Димитър Цоцорков говори пред списание "BGlobal". Той заяви, че "технологиите могат да ни направят по-лениви и дигитално зависими, но откриват и безкрайни нови хоризонти пред нас. Човекът има все повече възможности – и за обучение през целия живот, и за улеснено ежедневие, и за по-добро здраве. Технологиите и изкуственият интелект не могат да заменят човешката емпатия, общуването в социалната среда или човешкия стремеж към промяна и иновации. Смятам, че това ще остане движещата сила, но способността ни за напредък ще бъде ускорена от технологиите."

Господин Цоцорков, казват, че ако искаш да вървиш бързо – вървиш сам, ако искаш да стигнеш далеч, вървиш с други хора. Вие колко далеч искате да стигнете?



За да стигнеш далеч, трябва да вървиш с правилните хора и да бързате заедно. Мечтая си да стигнем поне толкова далеч, колкото си представят най-смелите мечтатели от екипа на „Асарел-Медет“. Заедно градим своите лични истории на успеха и с нетърпение гледам към бъдещето, в което човешкият труд ще е по-лек, а възможностите за иновации, учене и развитие – все по-необятни. И най-хубаво е, че всичко това ще се случи много по-бързо, отколкото си представяме.

Кой е най-трудният и най-прекрасният момент във всяка промяна? Какво Ви дава енергия и кураж да тръгнете към нея?

Началото е най-трудният, но също и най-прекрасният момент. Следвам съвета на баща си, който казваше, че още в началото човек трябва да си представя своята мечта реализирана, защото това го окрилява. Дава енергия на идеята и кураж за преодоляване на трудностите и неминуемата съпротива срещу промяната. Така оставаме фокусирани върху целта, а не върху пречките по пътя, затова за мен началото на пътя е най-важното. 


В „Асарел-Медет“ въвеждате изпреварващо едни от най-иновативните практики в добивния сектор. Как това влияе на промяната на бизнеса? Кои са проектите, които Ви вдъхновяват и Ви дават увереност в по-доброто бъдеще на компанията и на целия минен отрасъл?

Промяната в минната индустрия е толкова динамична, че на колегите от предишните поколения им е трудно да си представят технологичния скок от последните две десетилетия. Вече е рутина да се работи с минни дронове и автоматизирани системи, които управляват процесите с хирургическа точност. Участието в международни научноизследователски проекти като X-Mine и AGEMERA ни дава достъп до иновациите и технологиите на бъдещето в минното дело още на най-ранния етап от тяхната разработка. Този напредък подобрява процесите, открива нови възможности и променя минните професии. Смятам, че много вдъхновяващ е успехът, който нашите млади колеги от дуалното обучение и стажантската програма постигат на работното си място. Виждаме как нашите инвестиции в бъдещето се отплащат.


Кое е по-трудно – човек да промени себе си, или да промени към по-добро живота на другите?

Няма лесна промяна. Трудно е да промениш себе си, но още по-трудно е да повлияеш така, че животът на другите да се промени към добро. Според мен всяка промяна изисква време, енергия, разбиране и узряване. Независимо дали става бавно, дали в началото прилича на борба с вятърни мелници, или зависи от бързи и радикални решения. Големите цели са тези, които ни движат напред, но способността за промяна зависи от това колко непримиримост, решителност, постоянство и вяра сме събрали като общ капитал заедно с другите хора.


От години развивате мащабна благотворителна дейност чрез фондациите „Асарел“ и „Лъчезар Цоцорков“ – заразно ли е доброто? Ставаме ли по-милосърдни и по-състрадателни като общество?

Вече пет години развиваме нашата кампания „Окрили доброто“, в която отличаваме хора с добри сърца от цялата страна. Хора, които са помогнали на някого в нужда или работят безвъзмездно за благотворителни каузи. Поощрили сме над 300 добротворци и вярвам, че това показва огромната ни енергия за промяна. Вижда се, че българите сме и милосърдни и състрадателни хора и смятам, че добрите примери трябва по-често да се забелязват и поощряват.

За нас е привилегия да виждаме, че проектите на фондация „Лъчезар Цоцорков“ имат измерим и съвсем реален принос за живота на хората. Нашата кампания за здравна профилактика спаси човешки животи, но също така подпомогна дългоочаквана позитивна промяна на системата за ранно тестване за рак на дебелото черво. А когато днес развиваме проектите си за социално-емоционалното образование на нашите деца и младежи, го правим с вярата, че работим не само за една позитивна промяна днес, но и за нашия утрешен успех като общество.


Вие станахте първият българин, пионер по целите за устойчиво развитие на ООН. От каква промяна има нужда човечеството, за да се развива в хармония с планетата? Какъв пример трябва да дават корпорациите?

Бизнесът, а и всеки човек трябва да си дава сметка за своята отговорност, за своя отпечатък и да дава пример, така че да живеем по-хармонично не само с природата, но и с другите хора. Нуждаем се от по-мирен и толерантен свят и от по-осезаем напредък по глобалните цели за устойчиво развитие, включително в социалните им аспекти за по-добро образование, справяне с бедността, равнопоставеност и по-качествено здравеопазване. Като председател на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН се радвам, че все повече компании у нас разпознават тези ценности и работят системно и стратегически по целите за устойчиво развитие.

Всички говорим за невероятното развитие на технологиите, но как технологиите променят нас, хората?

Технологиите могат да ни направят по-лениви и дигитално зависими, но откриват и безкрайни нови хоризонти пред нас. Човекът има все повече възможности – и за обучение през целия живот, и за улеснено ежедневие, и за по-добро здраве. Технологиите и изкуственият интелект не могат да заменят човешката емпатия, общуването в социалната среда или човешкия стремеж към промяна и иновации. Смятам, че това ще остане движещата сила, но способността ни за напредък ще бъде ускорена от технологиите.


Преди две години направихте прогноза пред BGLOBAL, че България ще става по-привлекателно място за живот и работа и талантливите млади българи ще избират да остават тук. Случва ли се тази промяна, случваме ли я?

Да, виждаме я. Виждаме как младите хора ясно избират България за своето предпочитано място за житейска и професионална реализация и как те самите имат волята и решимостта за промяна и развитие.


Как можем самите ние като общество да се променим – да станем по-обединени и по-горди с постиженията ни?

Да не забравяме, че съединението прави силата, да приемаме повече различната гледна точка и да уважаваме мнението на другите.

На кого е бъдещето, г-н Цоцорков – на визионерите, на адаптивните, на силните, на милосърдните? Какво е Обществото на бъдещето, за което Вие мечтаете и работите да сбъднете?

Бъдещето е на всички. Защото вярвам, че всички ще бъдем не само по-адаптивни, по-милосърдни и силни като общество, но и по-толерантни и щастливи като хора, които приемат своите различия и градят заедно мирен и проспериращ свят. Това е Обществото на бъдещето, за което си заслужава всички да работим.