Международната конфедерация на организациите на авторите и творците (CISAC), на която МУЗИКАУТОР е пълноправен член, вижда значителен потенциал за растеж на българския пазар и е готова да подкрепи усилията за подобряване на условията за творците.
Това заяви Гади Орон, генерален директор на CISAC, по време на среща в Комисията по културата и медиите в Народното събрание вчера, на която той представи международния опит и практики в областта на защитата на авторските права.
„Реалността е, че България, както и много други държави в Европейския съюз, като Франция и Германия подлежат на същите регулации. В области, в които творците в Европа, могат да получават възнаграждения, в България не могат“, заяви още той и допълни, че предвидените промени в проектозакона, който предстои да бъде гласуван, е подходяща възможност ситуацията за творците да бъде подобрена.
„Идната година България е домакин на „Евровизия“ и това е най-добрият момент да покажете, че държавата е на страната на авторите“, заяви Орон пред народните представители.
Според него могат да бъдат очертани четири основни проблема, чието разрешаване би довело до съществено подобряване на средата за творците. Един от тях е частното копиране и липсата на ефективен механизъм за събиране и разпределяне на предвидените в закона компенсационни възнаграждения.
Той подчерта, че щетите за авторите у нас възлизат на 5 млн.-7 млн. евро годишно. Орон отбеляза още, че МУЗИКАУТОР бе домакин на поредица от инициативи по повод Годишното общо събрание на CISAC, което се проведе в България през 2025 г., в това число и кръгла маса, посветена на частното копиране.
Друг съществен проблем е продължителният процес по определяне на тарифите за публичното използване на произведения. Според Орон процедурата би следвало да приключва в разумен срок с решение на компетентната комисия.
„Произведенията продължават да се ползват, но авторите им не събират никакви авторски възнаграждения“, обясни той и подчерта, че тарифата за използване на музикалния репертоар при кабелно препредаване у нас не е осъвременявана в последните 25 години.
„Сигурен съм, че нито един от нас не би се съгласил заплатата му да бъде замразена толкова дълго време“, подчерта той.
Като трети проблем Орон посочи неспазването на задълженията за уреждане на авторските права от страна на общините.
„Не би следвало публични институции, които получават средства от държавата, да не се съобразяват и да не спазват законите на тази държава. Те трябва да дават пример“, генералният директор на CISAC.
Не на последно място, едва 10% от ползвателите в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ имат актуален лиценз за ползване на музиката.
„Както тези обекти, така и общините нарушават и европейското, и българското законодателство“, обясни той.
Разрешаването на тези проблеми ще даде тласък на творческата индустрия. Така ще се затвори целият цикъл, в който се създават музикални произведения, авторите им получават възнаграждения за тях, които отново могат да вложат в създаването на нови и по-качествени творби, които да дадат добавена стойност на бизнесите.
По време на изслушването бе представена дейността и приоритетите на българските организации за колективно управление на авторски и сродни права – МУЗИКАУТОР, Профон, Артистаутор, ТеатърАутор и Филмаутор.
В сектор „Публично изпълнение“ проблемите остават сериозни, въпреки промяната в законодателството от 2019 г., обясни Иван Димитров, изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР.
„Над 45% от хотелите в България нямат договори за авторски права“, подчерта той, като даде пример със съседна Турция, където подобни казуси се решават с министерска заповед за преустановяване на дейността при липса на уредени права.
Димитров коментира сериозните затруднения с телевизиите, които „почти без изключение уреждат своите авторски права“, но работят по тарифа от 2001 година.
„Ние трябва да продаваме, образно казано, труда на авторите, на цени, които не са справедливи“, каза той, сравнявайки ги с тогавашните заплати на народните представители.
В заключение Димитров критикува административния механизъм при разпределението на държавно финансиране, като даде пример с Националния фонд „Култура“, където въпреки изискванията за деклариране на авторските права, в около 30% от случаите те не се уреждат, което принуждава организацията да губи време в съдилищата, като същевременно се разходват парите на данъкоплатците.
Той подчерта ролята на МУЗИКАУТОР в подкрепата на културата и образованието, чрез инвестиция в поредица от инициативи – „Светилник“, МЛАДЕЖКИ КОНКУРС ЗА НОВА ПЕСЕН, Talent Hub, Конкурса „Авторска музика“ към Културния фонд на сдружението и „Музикални сезони“ – съвместна инициатива на Българското национално радио (БНР) и МУЗИКАУТОР за експорт на авторска музика.
Освен това, песента, спечелила „Евровизия“, е създадена на творчески лагер – Sofia Songwriting Camp, финансиран от МУЗИКАУТОР. Димитров отбеляза още, че Министерството на образованието и науката тази година ще подкрепи създаването на училищен химн за българско училище в Молдова, а Столичната община ще съдейства за реализацията на два химна за общински училища, като знак за значимостта на каузите, които дружеството инициира и подкрепя.
По-късно министърът на културата Евтим Милошев също проведе среща с генералния директор на CISAC. На нея присъстваха още Митко Чаталбашев, регионален директор на CISAC за Европа, Иван Димитров, изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР, Ясен Козев, председател на Управителния съвет на МУЗИКАУТОР, както и Мария Палаурова-Чолаковa, изпълнителен директор на „Филмаутор“.
Орон бе категоричен, че българските творци заслужават да се ползват със същото ниво на защита, с което се ползват техните колеги в Европа. Той посочи още, че техните възнаграждения са не само най-ниските в Европа, но са и много по-ниски от авторските възнаграждения в съседните на България държави.
По негово предложение – с експертната помощ на CISAC и МУЗИКАУТОР, министър Милошев се ангажира да назначи външен експерт или работна група, която да изготви препоръки за разрешаване на проблемите с авторските права.
