Самуил е български владетел от края на 10-и и началото на 11-и век, управлявал като цар в периода от 997 г. до 1014 г. Той е една от най-значимите личности в последния период на Първото българско царство. Първият владетел е от династията на Комитопулите.

Самуил е роден около 950–960 г. Той е най-малкият син на комит Никола и съпругата му Рипсимия. Самуил има трима братя - комитопулите Давид, Мойсей и Арон.

След смъртта на цар Петър през 970 г., Самуил управлява България съвместно с тримата си братя. При завръщането на цар Борис Втори (970-971) от Цариград четиримата братя признават властта му. След като Византия завзема Североизточна България и цар Борис Втори е отведен в плен през 971 г., братята застават отново начело на свободните български територии на запад от река Искър. При установеното четиривластие Самуил управлява най-северната част на държавата с център Видин. През 976 г. активно участва при отхвърлянето на византийската власт. Воюва в земите на север от Стара планина. След смъртта на братята си Давид и Мойсей Самуил застава начело на българската държава. През 977 г. той приема във Видин избягалия от Византия Роман, син на цар Петър, признава го за законен български цар и става негов пръв пълководец. Столицата на държавата е преместена в Скопие.

В периода 977-983 г. под ръководството на Самуил българските войски овладяват Тесалия и превземат град Лариса след тригодишна обсада. На 17 август 986 г. армията, командвана от Самуил, разгромява нахлулите в България византийски войски в прохода Траянови врата. В сражението участват брат му Арон и Роман, синът на цар Петър. Византийските войски са разгромени, а император Василий Втори се спасява, като бяга във Филипопол (Пловдив). Разказите на хронисти представят бягството му като толкова паническо, че императорската палатка и знаците на императорското достойнство са изоставени и завладени от българите. Победата при Траянови врата укрепва увереността на Самуил във възможностите на неговата войска и стабилизира позицията му на водач на българския народ. 

През 991 г. Самуил отново води военни действия с Византия, при които цар Роман е пленен. През 996 г. предприема поход до Термопилите, но на връщане е разбит при река Сперхей. След смъртта на цар Роман през 997 г. поради липса на преки наследници от Симеоновия род за цар е избран Самуил. Вероятно по това време той премества столицата в Преспа, а по-късно в Охрид. 

Управлението на цар Самуил е свързано с продължителната борба за запазване на българската държавност срещу Византийската империя. В продължение на цялото му управление, което е почти 20 години, той удържа атаките на византийския император Василий Втори и дори му нанася сериозни поражения. 

През 998 г. с цел да предотврати използването на сърбите като съюзници на Византия в българския тил, цар Самуил напада Сръбското княжество, подчинява областите Зета, Дукла и Требине и пленява сръбския княз Иван-Владимир. В резултат на успешна дипломатическа дейност цар Самуил получава признание на короната си от папския престол, сключва съюз с Унгария и оженва сина си Гаврил-Радомир за дъщерята на унгарския крал Геза, омъжва дъщеря си Косара за княз Иван-Владимир, когото връща за управител на Зета, и дъщеря си Мирослава за пленения византийски военачалник Ашот Таронит, когото изпраща за управител на Драч. 

От началото на 11-и век българо-византийските отношения се изострят. През 1001 г. Византия завладява повторно Североизточна България, а през 1002 г. – Тесалия. През 1003–1004 г. византийските войски обсаждат и превземат Видин. За да ги отклони, цар Самуил предприема поход в Източна Тракия и овладява Одрин. Византийският император Василий Втори успява да превземе Скопие, но при Перник е отблъснат с тежки загуби. Цар Самуил предприема два похода против Солун. Военните действия продължават до 1013 г., без да се стигне до решителни сражения.

За да спре настъплението на Византия, армията на цар Самуил издига в клисурата между планините Беласица и Огражден - днешното село Ключ, до Петрич, широка дема (стена преграда). На 29 юли 1014 г. византийците успяват да я заобиколят и да нападнат българите в гръб в северното подножие на планина Беласица и цар Самуил е принуден да отстъпи. Заловените в плен около 14 000 български войници по нареждане на император Василий Втори са ослепени, като на всеки 100 души е оставен по един с едно око за водач, и изпратени при българския цар. За своята жестокост Василий Втори получава прозвището „българоубиец“. 

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при с. Ключ.

През целия си живот цар Самуил остава непоколебим бранител на българската независимост, на държавността и духовното наследство, наследени от неговите предшественици - Крум, Борис и Симеон. Цар Самуил е описван от своите съвременници като ненадминат по сила и храброст, като човек, който никога не е знаел покой.

Единственият български средновековен владетел, чийто гроб и тленни останки са запазени

Цар Самуил е единственият български средновековен владетел, чийто гроб и тленни останки са запазени. Гробът на владетеля е открит през 1969 г. в базилика „Св. Ахил“ на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро в Гърция от гръцкия учен проф. Николаос Муцопулос. Оттогава тленните му останки се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун, а темата за връщането им в България периодично се поставя от историци, археолози и българските институции, пише БТА.

През декември 2003 г. за първи път кадри, заснети от български телевизионен екип на остров Св. Ахил в Малкото преспанско езеро в Северозападна Гърция, са показани в документалния филм "Островът на цар Самуил" на Горан Благоев и режисьорката Ралица Димитрова. Във филма гръцкият археолог и византолог проф. Николаос Муцопулос разказва за случайността, при която в средата на 20-и век при археологически разкопки в Преспа с негово участие е открит гробът на цар Самуил и заявява, че той е български цар, който умира през 1014 година, виждайки ослепените си войници. През 1969 г. проф. Николаос Муцопулос прави разкопки в базиликата "Св. Ахил" и открива четири саркофага, като предполага, че единият от тях е на българския цар Самуил. Антропологичните изследвания на предполагаемите кости на Самуил показват, че мъжът е бил висок около метър и шестдесет, и е починал приблизително на 70 години, добавя БТА.

В края на 9-ти век по заповед на княз Борис Първи Покръстител на остров Св. Ахил е построен един от най-големите храмове на новопокръстена България. Век по-късно островът става любимата резиденция на цар Самуил, който издига тук своите дворци. По същото време храмът на острова се превръща в катедрала на българския патриарх, който трябва да търси спасение в западните предели на царството след завладяването на Велики Преслав от византийците. Така преспанският остров "Св. Ахил" става свидетел на най-драматичните моменти, белязали края на Първото Българско царство. Островът е уникален и с това, че тук е погребан още един български цар - Гаврил Радомир, синът на Самуил. 

На 15 март 2004 г. каменната плоча с приблизителни размери 65 на 70 см с вдълбан текст в три реда "Самуил цар и самодържец всем болгаром", като вдясно от текста има по-голям кръст, е открита в двора на къщата на Стамен Василев в петричкото село Самуилово. Надписът е разчетен от старши научния сътрудник д-р Стефан Смядовски, един от най-авторитетните български учени по епиграфски паметници, според който плочата съдържа изключителни исторически данни, въпреки своята краткост. Десет дни по-късно плочата е дарена на Историческия музей в Благоевград, пише БТА.

На 13 февруари 2007 г. в София в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ проф. Николаос Муцопулос представя българското издание на своята последна монография „Базиликата „Свети Ахилий“ в Преспа“, в която той излага хипотези за гроба на цар Самуил. Предговорът е на проф. Василка Тъпкова-Заимова, припомня БТА.

Монографията е издадена през 1999 г. на гръцки и други езици, обобщение е на проучванията на проф. Николаос Муцопулос за Преспа. Съдържа повече от 300 страници и е богато илюстрирана. Подробно са разгледани надписите от централната апсида, като особено внимание е обърнато на един гръцки надпис с текст, взет от псалм, датиран и разчетен от предходните изследвачи. Информацията от някои писмени извори позволява на проф. Николаос Муцопулос да направи предположението, че това е гробът на цар Самуил. Той достига до заключението, че разпръснатите кости в един от гробовете показват, че там пък са намерили последния си пристан Гаврил-Радомир, убит през 1015 г., и неговите деца.