„Връщаме се на Евровизия по по-различен, по-прозрачен и по-музикален начин“, заяви Боряна Граматикова – един от водещите на Евровизия 2026 по БНТ 1 и ръководител на българската делегация за конкурса в „Следобедният блок на Дарик“.

След тригодишно отсъствие България отново е част от Евровизия – и то в особено символична година, когато конкурсът отбелязва своя 70-годишен юбилей.

„Не съм подписала договор, така че мога да издам малко вътрешна информация“, пошегува се Граматикова още в началото на разговора, но бързо премина към същината – как точно България избира своя представител тази година.

Национална селекция в три етапа

По думите ѝ, настоящата национална селекция не е експеримент, а добре познат модел в рамките на Евровизия. „Виждам, че част от зрителите са изненадани от формата, но например в Израел се случва по абсолютно същия начин“, обясни тя.

Българската селекция тази година преминава през три етапа. В първите два се търси изпълнителят – „гласът, който ще представи България във Виена“. След полуфиналите финалистите са осем, вместо планираните седем, заради равен резултат. „Това мен много ме радва – повече музика, повече талант ще видим в събота“, каза Граматикова.

На финала осемте артисти отново ще бъдат оценявани от жури и зрители, но с напълно нов състав на журито. „Идеята е да избегнем всякакъв елемент на фаворитизъм и всичко да бъде напълно прозрачно“, подчерта тя. Сред журито ще има и чуждестранен член – „абсолютна евровизионна легенда“, чието име ще бъде обявено непосредствено преди финала.

Кои са финалистите

В битката за представяне на България остават: Керана и Космонавтите, Михаела Маринова, Молец, Роксана, Дара, Innerglow, Мона и Прея.

„Имаме поп, поп-рок, поп-фолк и единствения дует в селекцията – много пъстра картина“, обобщи Граматикова.

Само един от тях ще продължи напред на 28 февруари, когато започва следващата, не по-малко интензивна фаза.

Три песни за Евровизия

„След като изберем гласа, връчим статуетката и гръмнат конфетите, този човек ще има много, много зает февруари“, каза с усмивка ръководителят на делегацията. Победителят ще работи с международни продуценти по създаването на три песни, от които ще бъде избрана една за сцената във Виена.

„Артистът със сигурност участва в писането. Това беше първият въпрос, който всички ни зададоха – дали гласът им ще бъде чут и дали ще са част от креативния процес. Отговорът беше категорично „да““, разказа Граматикова. По думите ѝ именно това говори много за новото поколение български изпълнители – всички искат да пишат музика, текст или и двете.

Екипът от композитори и продуценти ще се формира спрямо стила на победителя. „Някои са по-добри в попа, други – в рок или алтернативна музика. Това са хора, писали многократно за Евровизия и стигали до топ 10“, увери тя.

Какво се променя в Евровизия 2026

Промени има не само в българската селекция, но и в самия конкурс. Най-съществената – журито се връща в полуфиналите. „Гласът им ще има огромна тежест още от тогава“, обясни Граматикова.

Ограничен е и зрителският вот – от максимум 20 гласа на човек до 10. „Според мен това се прави, за да се повиши качеството на музиката. През последните години една от основните критики беше, че шоуто и спектакълът изместиха пеенето и музицирането“, каза тя.

Можем ли да домакинстваме Евровизия

Ако България спечели, готови ли сме да бъдем домакин?

„Имаме ресурса, ако се обединим“, смята Граматикова, припомняйки успешното домакинство на Детската Евровизия през 2015 г. „Тогава видях как огромен екип работи като Волтрон – и всичко протече гладко.“

Тя признава, че задачата би била изключително трудна, но не и невъзможна: „Може би още гледам с розови очила, но вярвам, че като капацитет бихме могли да се справим.“

Интересът на българската публика се връща

След години без участие, интересът към Евровизия у нас рязко се е повишил. „По данни от Google търсенията за „национална селекция“ са се увеличили с над 400%“, отбеляза Граматикова. „Ако българският зрител беше позабравил Евровизия – със сигурност се върна.“

Разговорът неизбежно засегна и политическите напрежения около конкурса, бойкотите на някои държави и влиянието на геополитиката върху зрителския вот.

„Не можем да се правим, че политиката не присъства в Евровизия“, каза Граматикова, но подчерта, че въпреки това конкурсът остава „най-голямата сцена, на която един артист може да стъпи“.

„Който и да отиде от българска страна, ще преживее нещо наистина удивително“, обобщи тя.