Две българки – Цветелина Генчева и Цветанка Дончева – са замесени в сложни операции за наблюдение на хора, свързани с руска шпионска мрежа, разкри в свое разследване “Би Би Си”. Британската медия разкри самоличността на българките и публикува подробности за участието им в схемата, заедно с още шестимата български граждани, които вече бяха осъдени в Лондон за шпионаж в полза на Русия. Генчева и Дончева отказват да коментират обвиненията, предаде “Би Би Си”.
Мълчание и укриване
Когато журналисти на британската медия се свързват с Цветелина Генчева, служителка в авиоиндустрията, тя първоначално затваря телефона, а в последващ имейл заявява, че няма да коментира случая. Би Би Си твърди, че българските разследващи са били запознати с това, че тя е съпричастна към клетката във Великобритания, но не е получила нито обвинение, нито е съдена за престъпление.
Цветанка Дончева, която живее във Виена, пък отрича самоличността си пред разследващите журналисти и бяга, когато е потърсена близо до дома си. Тя вече е била арестувана през декември, когато австрийското разузнаване получава данни от английските си колеги за нейна съпричастност към шпионска история. Освободена е от ареста, защото местните власти решили, че няма опасност да се укрие. По думите ѝ не е знаела, че участва в шпионаж. Първоначално ѝ е казано, че това е студентски проект, а след това - че помага на Интерпол.
Разбитата шпионска мрежа в Лондон: Каква е била целта ѝ?
Шестима българи очакват окончателни присъди във Великобритания заради участието си в руска шпионска клетка, която британската полиция определя като „изключително сложна“ и опасна за живота на хора. Трима от тях вече се признаха за виновни, потвърждавайки, че са работили за Русия, докато останалите трима бяха осъдени този месец след процес в лондонския съд Олд Бейли.
Според „Би Би Си“ мрежата е ръководена от чужбина от Ян Марсалек – австриец, който е бил ръководител в германски бизнес и впоследствие се е превърнал в агент на руското разузнаване. Сред целите на групата са били разследващи журналисти, включително руският дисидент Роман Доброхотов, който коментира пред Би Би Си, че „в крайна сметка отговорността е на Владимир Путин“.
Шпионка №1: На помощи във Виена и със симпатии към Партията на свободата
Според австрийските медии Цветанка Дончева от 10 години живее в социално жилище в Австрия. Води се безработна. От профилите ѝ в социалните мрежи е видно, че е привърженик на крайнодясната Партия на свободата. Полицията влиза в дома на Цветанка на 7 декември миналата година, когато са установени доказателства за участието ѝ в шпионската мрежа.
Цветанка Дончева, снимка: Facebook
Дончева е имала следната роля в шпионската мрежа – да посещава квартира, намираща се срещу дома на разследващия журналист Христо Грозев; да сменя памет карта на камера, поставена срещу входа му и да разпространява дезинформация чрез разлепване на стикери в Австрия. Нейната връзка с шпионската клетка идва чрез Ваня Габерова.
Високопоставени австрийски служители, включително ръководителят на Тайните служби Омар Хайяуи-Пирхнер, са сред избраните за наблюдение от Дончева, както и австрийската разследваща журналистка Анна Талхамер, която е писала за руския шпионаж.
В документите се казва, че Ян Марсалек е наредил на Дончева да се насочи към Анна Талхамер. Българката признава пред полицията, че е снимала тогавашното работно място на журналистката и се е опитвала да я наблюдава от близкия ресторант. Анна Талхамер, която понастоящем е редактор на австрийското информационно списание Profil, коментирала пред Би Би Си, че за първи път е била уведомена за шпионирането от полицията миналата година, а сега е наясно, че е била наблюдавана от известно време.
„Очевидно е седяла пред офиса в един много хубав рибен ресторант...Тя се оплака, че е твърде скъпо, че й трябват повече пари. Получила е тези пари.“
Анна Талхамер не знае къде още е била следена, но коментира, че някои от източниците ѝ са били идентифицирани и са били направени опити да се проникне в домовете им. Журналистката коментира още, че „Виена е столицата на шпионите“, но в града никой не е бил осъден за шпионаж и „законът тук е чудесен за шпионите“.
„Разочарована съм и честно казано съм и малко уплашена“, добавя тя. „Живея сама с дъщеря си. Не е толкова приятно да знаеш, че държавата не се грижи, ако някой заплашва журналисти, политици или някой друг“.
Анна Талхамер, редактор на австрийското информационно списание Profil
Шпионка №2: Каква е ролята на „мистериозната служителка на летището“?
Разследването разкрива, че Цветелина Генчева е използвала позицията си в авиосектора, за да получава информация за частни полети на мишените на шпионската клетка. Методите на мрежата включват проследяване на пътници в самолетите и заемане на места в непосредствена близост, за да наблюдават какви данни въвеждат на мобилните си телефони. В един от случаите шпионите дори успяват да идентифицират ПИН кода на телефона на журналиста Роман Доброхотов.
Генчева е била част от екипа, изпратен в Берлин, за да шпионира Доброхотов, и е участвала в комуникационни канали с трима от осъдените за шпионаж в Лондон – ръководителя на клетката Орлин Русев, както и Бисер Джамбазов и Катрин Иванова. Чрез тези канали са координирани различни шпионски операции.
Сред разкритията на “Би Би Си” е и информация, че Генчева е предоставяла данни за полетите на българския разследващ журналист Христо Грозев и е била натоварена със задачата да събира информация за пътуванията на руския дисидент Кирил Качур.
По време на процеса в Олд Бейли Генчева е наричана „Цветка“ или „Свети“, като нейната роля в мрежата се определя като ключова за логистиката на шпионската дейност.
Цветелина Генчева, снимка: Facebook
„Би Би Си“ потвърждава самоличността на двете жени, а резултатите съвпадат и с тези от разследване срещу същата група в Австрия. Макар че Генчева и Дончева отказват да говорят, доказателствата срещу тях продължават да се трупат, а разкритията за мащаба на руската шпионска дейност в Европа предизвикват сериозни опасения за сигурността.
