България има резерв на пазара на труда от над 1 милион пълнолетни в трудоспособна възраст, нужни са спешни политики за увеличаване на заетостта. Общо 170 хиляди са младежите, които нито работят, нито учат, 360 хиляди са безработните от етническите малцинства, 290 хиляди са хората, предимно жени, които не могат да работят, защото се грижат за деца или възрастни в семейството.
Други 190 хиляди са безработните поради заболяване или увреждане, а по-възрастните безработни в трудоспособна възраст (55-64 г.) са около 340 хиляди души.
Това са данни към 2019 г., отразени във финалния доклад по партньорски проект на българската Агенция по заетостта, изпълняван съвместно с Европейската комисия (ЕК) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Докладът е публикуван на страницата на ОИСР. Документът е резултат от извършената оценка на институционалната рамка и текущите политики за активиране на неактивни лица в България по проект "Реформиране на съществуващите и проектиране на нови мерки за активиране на неактивни лица и тяхното включване в пазара на труда в България".
До 2050 година България ще загуби близо една трета от населението си в трудоспособна възраст, страната ни е най-бързо смаляващата се в света
България е изправена пред структурни предизвикателства, засягащи дългосрочните перспективи на нейния пазар на труда. Неблагоприятната демографска динамика, съчетаваща бързо застаряване на населението и силно обезлюдяване поради ниска раждаемост и емиграция, са сред най-сериозните предизвикателства, пред които е изправена страната, се отчита в доклада.
В него се припомня, че, според неотдавна направени прогнози, България ще загуби близо една трета от населението си в трудоспособна възраст до 2050 г., което я прави най-бързо смаляващата се страна в света. Дотогава една трета от пълнолетните в България ще бъдат на възраст 65 години или повече, което най-вероятно ще доведе до недостиг на пазара на труда и ще предизвика стрес върху системата за социално осигуряване на България.
Следователно, усилията да се създаде набор от политики, предназначен да увеличи заетостта до максималната възможна степен, ще бъде от жизненоважно значение за облекчаване на последствията на бързо намаляващата работна сила, се заявява в документа. Според експертите се изискват солидни и ефективни политики на пазара на труда, които следва да бъдат проектирани на основата на доказателства и да отчитат опита на други страни, за да бъдат ефикасни.
В България заетостта сред високообразованите е сред най-високите в ЕС – 89 процента
Второ структурно предизвикателство, пред което е изправен българският пазар на труда, е високата степен на неговата неравномерност, се анализира в доклада.
Заетостта на високообразованите е сред най-високите в ЕС – 89 процента в групата на 15-64-годишните през 2019 г., докато заетостта сред нискообразованите е значително по-малка – само 38 процента. Аналогично, както заетостта, така и равнището на заплатите са значително по-високи в икономически по-богатите райони, отколкото в бедните и отдалечените части на страната, а данните за трудовата заетост варират значително при етническите групи.
Например, трудовата заетост на мъже от ромски произход в трудоспособна възраст е 51 процента, сравнена с 65 процента при мъжете от турски произход и 76 процента за етническите българи. При жените разликите са дори по-големи: в заетост, респективно, 31 процента, 48 процента и 71 процента за жени от етнически ромски, турски и български произход.
Около 900 000 пълнолетни в трудоспособна възраст са безработни или неактивни, много от тях са част от уязвими групи, които са най-отдалечени от пазара на труда.
Гражданите на Украйна могат да получат достъп до пазара на труда
Независимо от подобренията в пазара на труда, постигнати от България през последните години, има около 900 000 пълнолетни в трудоспособна възраст, които са безработни или неактивни (с изключение на учащите се).
Сред това незаето население 15 процента са безработни (т.e. налични за заетост и ефективно търсене на работа), а останалите 85 процента са неактивни (т.е. извън работната сила). Макар неактивността и безработицата да са разпространени сред много различни групи, някои групи от населението са особено засегнати и са изложени на голям риск да станат или да останат неактивни или безработни, се посочва в доклада.
България е първенец по младежи, които нито учат, нито работят
В тези групи са неработещите , неучещи и необучаващите се млади хора – NEETs – около 170 000 души през 2019 г.
България има едни от най-високите проценти такива младежи в ЕС – 17 на сто, в сравнение с 13 на сто в ЕС, което откроява необходимостта от допълнителни усилия в тази сфера.
Младите хора бяха най-силно засегнати от последствията на пандемията Ковид-19 на пазара на труда.
През второто тримесечие на 2020 г. броят на работещите 15-24-годишни намаля рязко със 17 процента в сравнение с една година по-рано, докато ефектът върху работещи на възраст 25 и повече години беше много по-малък и намалението е само с 5 процента. Това доведе отново до увеличаване на процентите на NEETs – 18 процента през 2020 г., при средна европейска стойност 14 процента.
Анализът на статистическите данни за доходите и условията на живот (SILC) показва, че около 42 процента от младите NEETs са роми. Активирането на NEETs е особено важно, защото неспособността да се увеличава човешкият капитал или умения може да доведе до дълготрайни негативни ефекти, достигащи страховити размери, се отчита в доклада.
Друга група с голям риск са безработните от етнически малцинства (360 000 през 2019 г.): ромите са засегнати от много по-масова безработица в сравнение с други етнически групи и те се сблъскват с много бариери и предизвикателства във връзка с участието им на пазара на труда. И турската общност е изправена пред сравнително високи равнища на неактивност, особено сред жените, макар в по-малка степен в сравнение с ромската общност.
Общо има около 240 000 роми в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат, а по-малко от една пета от тях са в контакт с Агенцията по заетостта. За турското малцинство изчисленията сочат около 123 000 пълнолетни в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат.
Грижите за близките и семейните отговорности са сред най-честите причини за неактивност на пазара на труда
Безработицата при жените е по-висока, отколкото при мъжете, отчете КНСБ
Безработни вследствие полагане на грижи за близки и семейни ангажименти са 290 000 през 2019 г. Грижите за близките и семейни отговорности са най-честата причина за неактивност в България, освен обучението, се отчита в доклада. Тази бариера засяга особено жените, които представляват преобладаващата част от хората, обявяващи грижата за близки и семейните ангажименти за главната им пречка за нетърсене на работа.
Имаме най-дълъг отпуск за майките, нужни са мерки за включването и на бащите, както и за повече възможности за намален работен ден
България предоставя един от най-дългите отпуски на майките в ЕС (общо повече от две години, включително, както отпуск по майчинство, така и по-малко щедро заплатен родителски отпуск). Както повечето други страни в ЕС, България предоставя много по-кратък отпуск за бащите (около две седмици), се отчита в доклада. За да се насърчат бащите да поемат по-голяма роля в грижата за децата, някои страни, напр. Швеция, и Исландия, са увеличили отпуска за бащите, понякога на принципа "използваш или губиш".
Други политики, които могат да донесат и културни промени, също могат да помогнат и на родителите. Например, по-широк достъп до финансово достъпна грижа и възможността да се работи с намалено работно време може да помогне на родителите да балансират отговорностите си за отглеждане на децата и работата си.
Броят на дневните детски заведения обаче е ограничен, особено в селските райони, а България има култура за работа на пълен работен ден, по-малко от 2 процента от работещите са с намалено работно време – най-ниският процент в ЕС.
В допълнение към това заплатите за намалено работно време в България са често твърде ниски, за да осигурят прилично съществуване, анализират експертите.
Много неработещи жени, поради свързани със семейството причини, често се сблъскват и с други бариери за участие на пазара на труда – особено бариери, свързани с умения и опит, включително липса на актуален професионален опит (докато отглеждат децата), ниско ниво на образование или предишни нискоквалифицирани занимания, се посоча в доклада.
България е с най-ниски проценти на заетост сред хората със здравословни проблеми
Третата особено рискова група са безработните поради заболяване и увреждане - 190 000 през 2019 г. Уврежданията са честа причина за неактивност, а процентите на заетост при хората със здравословни проблеми са сред най-ниските в ЕС.
По-възрастните безработни в трудоспособна възраст (55-64 г.) - около 340 000 през 2019 г. са другата проблемна група. Макар процентите на заетостта при по-възрастните хора да са по-високи от средните стойности за ЕС и силно да са се увеличили през последните години, те остават много под равнището за основната група пълнолетни. Предвид големия брой хора на възраст 55-64 години, които не работят и поради растящия дял на по-възрастните хора сред българското население, активирането на по-възрастни хора би имало потенциала да допринесе за намаляването на ефектите на намаляващото и застаряващото население и ще реши проблеми на недостига на работна ръка.
Процентите на трудовата заетост на по-възрастните лица (55-64 г.) се увеличиха много съществено през последното десетилетие – от 45 процента през 2011 г. до 64 процента през 2020 г. Това увеличение е тясно свързано с постепенното нарастване на официалната възраст за пенсиониране. Въпреки това се прогнозира бързо намаляване на работната сила в България и необходимост от допълнително увеличение на трудовия стаж на по-възрастните работещи за облекчаване на недостига на работна ръка. Макар заетостта на 55-64-годишните сега да е по-висока в сравнение със средните данни за ЕС, тя е все още с поне 10 процентни пункта по-ниска, отколкото във водещи страни в ЕС, анализират експертите.
Сред мъжете на възраст 60-64 години, които не работят, по-малко от един на шест души се регистрира в Агенцията по заетостта, макар че те още не са достигнали официалната възраст за пенсиониране. Тази практика е частично свързана с финансови демотивиращи фактори за работа в пенсионната система, което намалява желанието на по-възрастните лица да работят.
Най-честите бариери пред включването на пазара на труда са свързани с уменията, грижите за семейството, здрави пречки и живот в отдалечени места
Най-честите бариери, свързани с участие в пазара на труда за неактивните и безработни в България, са свързани с уменията (ограничено образование или професионален опит), бариери, свързани със семейството (грижа за близки), здравни пречки и географски бариери (живот в отдалечени населени места без превозно средство), се посочва в доклада.
Определени пречки пред пазара на труда засягат някои групи неактивни и безработни много повече от други групи. Общо 42 процента от безработните роми се сблъскват с географска бариера – в сравнение с 21 процента от общото неактивно население.
Близо половината неактивни или безработни на възраст 55-64 години имат значима или дълготрайна здравословна пречка – в сравнение с една трета от всички неактивни и една десета от всички безработни. В много случаи неактивните и безработните са изправени едновременно пред няколко бариери за трудовата заетост.
Общо 75 процента от неактивните и 61 на сто от безработните са изправени пред поне две значими бариери пред трудовата заетост – в сравнение с 18 процента от работещите.
Необходими са различни решения за активиране с цел удовлетворяване на потребностите на различните групи
За да се помогне на различни групи без работа да преодолеят своите бариери, решенията за активиране следва да бъдат обединени, за да се справят с множество бариери и да удовлетворят индивидуалните потребности. По-специално в някои случаи подкрепата от страна на Агенцията по заетостта следва да е съчетана с допълнителни услуги, предоставени от други институции и насочени напр. към пречките от здравно естество или социалните трудности, за да бъдат ефективни, се посочва в доклада.
България харчи едва 0,16 на сто от БВП за активни политики на пазара на труда, по-малко от половината от средното за страните от ЕС
Въпреки значителния напредък на българския пазар на труда през последното десетилетие и въпреки пандемията от COVID-19, нивата на заетост в България нараснаха от под 60 процента сред 15-64 годишните преди 10 години до 68,5 процента в края на 2021 г., според данни, изнесени в доклада. За да активира обаче възможно най-много неактивни хора, България трябва да пренасочи ресурси към политики, които работят най-добре и да засили подкрепата си за най-нуждаещите се, според наблюденията, изложени в доклада на ОИСР. България харчи едва 0,16 на сто от БВП за активни политики на пазара на труда (АППТ), по-малко от половината от средното за страните от ЕС (0,39 на сто). Освен това, две трети от разходите на България за АППТ отиват за директни програми за създаване на работни места, докато други видове програми са по-малко застъпени. ОИСР препоръча пренасочване към преквалифициране и повишаване квалификацията на работниците, както и целенасочени програми за подкрепа на заетостта на първичния пазар на труда.
Предложенията на български експерти
По темата за огромния резерв на пазара на труда отдавна работят от Балканския институт по труда и социалната политика. Нашата образователна система е насочена изцяло към младите хора, а демографската ситуация изисква тя да се обърне и към по-възрастното население - училищата и университетите да предлагат образователни услуги за възрастни, смятат председателят на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков и Йордан Димитров от института . През миналата седмица темата беше отново засегната на форум по темата.
Те отчитат, че през следващите 20-30 години българските работодатели ще работят с все повече възрастни хора. Ако през 2000 година 100 души, които излизат от пазара на труда, се заместваха от около 130, които навлизаха, в момента 100 души възрастни излизат като активна работна сила, но се заместват едва от 70.
Според експертите на Балканския институт по труда и социалната политика работната сила над определена възраст среща по-големи трудности към адаптирането към зеления преход и дигитализацията, а това са промените, които очакваме да доведат до по-добър стандарт на живот и конкурентоспособна икономика. Необходимо е да се инвестира в човешкия капитал, включително и във възрастното население. Хората трябва да подновяват своите знания и умения на определени периоди от трудовия си живот.
Социалната активност на възрастното население може да се поддържа чрез нов осигурителен риск – дългосрочна грижа
От Балканския институт по труда и социалната политика предлагат още да се създаде нов осигурителен /застрахователен риск – дългосрочна грижа. Това може да стане по линия на общественото или частно осигуряване. Трябва да се задели ресурс, с който да се финансира помощ по домовете, различни интегрирани социални и здравни услуги, услуги за поддържане на социалната активност на възрастното население, смятат експертите. Ще бъдат създадени и нови работни места, доставчиците ще бъдат стимулирани да предоставят услуги, от които възрастните се нуждаят.
Застаряването на населението предполага и адаптиране на работното място, трудовите процеси и трудовото законодателство, смятат от Балканския институт по труда и социалната политика. Работното време, комбинацията между личен и професионален живот би трябвало да са различни при млад и при възрастен работник, посочиха експертите. Те смятат, че дебатите се водят приоритетно за увеличаване на пенсионната възраст, а може да са в посока доброволното оставане по-дълго на пазара на труда и създаване на условия възрастните сами да го поискат.
Друг резерв на труда са хората с увреждания. В България има около 100-120 хиляди хора с увреждания, които никога не са стъпвали на пазара на труда - нито като безработни, нито като икономически активни, заради политиките към тях, смятат от Балканския институт по труда и социалната политика. Поне 60-80 хиляди от тях могат да бъдат активирани, като така не само те ще се чувстват по-пълноценни, но ще допринесат и за икономиката. Експертите смятат, че трябва да се привлекат и майките на деца до три години, тъй като чрез дългото майчинство те губят трудови навици и често изпадат от пазара на труда. В същото време, според Иван Нейков, дългото майчинство в годините не се е оказало работеща мярка за увеличаване на раждаемостта.
От Балканския институт по труда и социалната политика смятат, че трябва да се насърчава дистанционната работа, защото така могат да разрешат част от демографските проблеми – млади хора се завръщат по родните места и, живеейки в по-благоприятна атмосфера, имат достъп до по-големите пазари на труда – София, Пловдив или чужбина. Нашите фирми също могат да търсят работна сила, която живее извън страната и това да допринесе за попълване на заявената от работодателите нужда от около 200 хил. работници.
Според Иван Нейков вече 30 години предлагаме едни и същи инструменти за преодоляване на влошаващата се демографска ситуация, а за 30 години се сменят три генерации и всяка от тях идва с нова представа за себе си и за света. Той смята, че досега акцентите са били само върху доходи – детски, добавки и др., което не е променило демографската картина. От института предлагат да се мисли в посока на подобряване на социалните услуги, като се финансира гледането на деца по домовете от външни хора, мерки в предприятията за съчетаване на работата и ангажиментите в семейството, помощ за младите родители в часовите пояси за водене и прибиране на децата от ясли и детски градини.
Заявките на правителството
От страна на правителството вече има заявки за мерки, които ще подпомогнат хората с увреждания да се върнат на пазара на труда. Многократно социалният министър Георги Гьоков се обявява за реформа на системата на ТЕЛК, а в коалиционното споразумение е записано премахване на системата на ТЕЛК и преминаване към Международната класификация за функционирането на човека, уврежданията и здравето, позната още като ICF . Система за преквалификация и връщане на хората с увреждания към пазара на труда; насърчаване на работодателите за наемане на хора с увреждания, чрез покриване на част от осигуровките; въвеждане на система за стимулиране на работодателите да извършват преквалификацията на хора с увреждания са сред заложените мерки в споразумението.
Ще се работи и по връзка между образованието и пазара на труда. Уреждане на облекчен режим на доброволни стажове по време на лятната ваканция на учениците, насърчаване на активното участие на работодателите в програмите за допълнителна квалификация и преквалификация, преразглеждане на стратегията за дългосрочна грижа.
Министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков обяви, че предстоят и промени в Закона за насърчаване на заетостта.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
Следвайте ни и в Инстаграм
