За влизане в НАТО заговоря за първи път Соломон Паси, тогава депутат във Великото народно събрание, през 1990 г. И въпреки че идеята изглежда екзотично, безспорно е прозорлива. Трябва да минат няколко години, когато през 1994 г. американският президент Бил Клинтън и руският Борис Елцин провеждат кореспонденция, след която пътят на Източна Европа към НАТО е отворен.
"Като имам предвид законите на здравия разум, позволете ми, господине председателю, да се обърна към правителството със следното питане. Уважаеми господин министър-председателю, какви са перспективите, защото България да се присъедини към военната или политическата организация на НАТО, като евентуално, по успоредност това, се дистанцира от Варшавския договор?", казва Соломон Паси.
Соломон Паси
"Господин председателю, госпожи и господа, народни представители, искам просто да ви уведомя, че становището на господин Паси е негово, не е консултирано и не изразява становището на Съюза на демократичните сили към днешна дата. Убеден съм, и всички споделят това, че докато съществува Варшавският договор, условията на неговата трансформация и преодоляване, ние сме заинтересовани да запазим баланса, който той предлага", получава отговор.
Погледът назад показва, че и тогава, както и сега, опасенията, свързани с НАТО, са за въвличане във военни действия - ако ясно заявим позиция, ще се окажем нечии врагове. Точно покрай войната в Косово БСП твърдо застава против подкрепа за НАТО, а СДС е „за“ приемането ни в Алианса.
Официалното влизане в НАТО се случва по време на управлението на НДСВ, когато премиер е Симеон Сакскобургготски. Той връчва пръв ратификационните документи, а след него по азбучен ред премиерите на Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния. САЩ са депозитар на Северноатлантическия договор и от момента на предаването на ратификациите на Държавния департамент седемте страни стават пълноправни членове на Алианса. Сакскобургготски единствен от всичките седем премиери споменава по време на официалната церемония във Вашингтон, че разширяването на НАТО няма по никакъв начин за цел Русия да бъде обкръжена.
Дни преди това, на 18 март 2004 г., българското Народно събрание гласува ратификацията на Северноатлантическия договор с 226 гласа "за" и четири "против". Законът е публикуван и в Държавен вестник, след което влиза в сила.
България е поканена да започне разговори за присъединяване към Алианса на 21 ноември 2002 година. С писмо от министъра на външните работи Соломон Паси до генералния секретар на НАТО от 17 март 2003 г. правителството потвърждава официално желанието и готовността на България да се присъедини към Алианса.
На 26 март 2003 г. постоянните представители на страните членки подписват в Брюксел протокол за присъединяването на България. Документът е допълнение към Северноатлантическия договор, което позволява присъединяването на България и разширява териториалния му обхват.
Приносът на България към НАТО е от решаващо значение, особено по отношение на Черноморския регион и Източния фланг. Приемането на бойна група на НАТО на наша територия, приносът ни към мисията КФОР и мисията на НАТО в Ирак, както и подкрепата ни за Украйна, са доказателство за ангажираността на страната ни.
В момента България е член на най-голямата отбранителна организация в света, в която членуват 32 държави.
"Членството на България в НАТО е преди всичко отговорност към нашата собствена сигурност, а това означава изграждането на адекватни и съвременни отбранителни способности". Това заяви президентът Румен Радев, който днес участва в националната конференция „20 години България в НАТО.
На нея присъстваха и премиерът Николай Денков, вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел и други министри.
Членството на България в НАТО е преди всичко отговорност към нашата собствена сигурност, а това означава изграждането на адекватни и съвременни отбранителни способности. Това заяви президентът Румен Радев, който днес участва в националната конференция „20 години България в НАТО: Защото сме по-силни заедно“. Събитието бе част от програмата за отбелязване на 20-годишнината от присъединяването на страната ни към Северноатлантическия пакт, който на 4 април ще отбележи 75 години от създаването си.
Държавният глава определи като крайно погрешен наратива от първите години на присъединяването на страната ни към Алианса, че не е необходимо да се полагат усилия за модернизация и учения, тъй като „НАТО ще ни пази и има кой да бди за нашата сигурност“. Румен Радев призова за продължаване на общите усилия проблемите на отбраната да заемат централно място в обществото, за да бъде решен и острият кадрови недостиг, който се задълбочава застрашително, както и по отношение на дебата за военната подготовка на гражданите.
Споделянето на прогресивни тактики и процедури, на модели на подготовка на личния състав, създаването на които изисква опит и колосални финансови, научни и човешки ресурси, както и съвместните учения, са показател за силата да бъдем заедно, посочи президентът. Държавният глава открои също така значението за мотивацията на най-важният фактор в отбраната – човешкият, както и ролята на съвременна отбранителна техника за Въоръжените ни сили.
Румен Радев отново подчерта, че след десетилетия стратегическата концепция на Алианса най-сетне се е върнала към същинската и най-важната си мисия – гарантиране суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страните членки. Това изисква да бъде ускорен и процесът на модернизация на българските Въоръжени сили, задълбочаване на връзката между отбранителната наука и индустрия и по-големи инвестиции в сферата на отбраната.
По думите на президента отделянето на 2% от БВП за отбрана в контекста на актуалните кризи и предизвикателства не трябва да се разглежда като таван, защото много от държавите членки отделят 2.5%, дори 3% от своя БВП при необходимост, за да гарантират своята отбрана.
„За 15 години модернизацията на Въоръжените сили беше замръзнала и като президент направих три последователни заседания на Консултативния съвет за национална сигурност още в началото на първия мандат, за да започне нещо да се случва“, напомни държавният глава.
Румен Радев посочи също така, че програмата за инвестиционни проекти на Българската армия до 2032 г., която бе оптимизирана в продължение на 6 месеца от сегашното правителство, най-сетне е била внесена в парламента на 30 ноември м.г., но още не е приета от Народното събрание. „За мен това са важни знаци и е крайно време българският парламент да се отнесе с цялата сериозност при положение, че близо до нас бушува война“, подчерта президентът.
Държавният глава отбеляза също така, че в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили, въпреки неколкократно повдиганата тема, липсват нискобюджетните проекти за модернизация на Въоръжените сили чрез безпилотни системи и придобиване на нови технологии за радиоелектронна борба, наблюдение, комуникация, разузнаване, координация, целеуказване и поразяване, които осигуряват превъзходство и асиметрично предимство в съвременните военни конфликти.
В изказването си на националната конференция президентът Румен Радев открои и историческия принос и организационните усилия на редица институции, на българската дипломация и нашите съюзници, за присъединяването на България към НАТО и значимостта на принадлежността на страната ни към пространство на споделени демократични ценности, на свобода и мир, на зачитане на човешките права и на върховенството на правото.
Чуйте подробности от прикачения звуков файл.
