Белият дом не изключва използване на военна сила, за да наложи американския интерес върху Гренландия. Това заяви говорителката на президента на САЩ Доналд Тръмп Каролайн Ливит, предизвиквайки силна реакция както в Европа, така и сред водещи американски политици. По думите ѝ президентът и неговият екип обсъждат „различни опции“ за постигане на целта, а като върховен главнокомандващ Тръмп разполага с възможността по всяко време да използва армията.

Изявлението рязко контрастира с позицията на държавния секретар Марко Рубио, според когото САЩ целят покупка, а не военна инвазия на острова.

Противоречиви сигнали от Вашингтон

Според информации на „Уолстрийт Джърнъл“ и „Ню Йорк Таймс“, Рубио е заявил пред американски конгресмени, че заплахите не трябва да се тълкуват като подготовка за военна операция. Целта била да се отвори път към придобиване на Гренландия чрез сделка – идея, която Тръмп вече лансира по време на първия си мандат.

„Ню Йорк Таймс“ допълва, че президентът е поискал от администрацията си актуализиран план за евентуално закупуване на острова.

Съпротива в САЩ и единна позиция на ЕС

Заплахите за военна намеса срещнаха сериозен отпор дори сред републиканците. Председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън заяви, че военен сценарий срещу съюзник от НАТО е неприемлив.

В Европа реакцията също беше незабавна. Германия, Франция и други държави от ЕС излязоха със съвместна декларация в подкрепа на Дания и Гренландия, подчертавайки принципа за териториална цялост.

Копенхаген залага на диалог, но напрежението расте

Датското правителство засега се опитва да тушира напрежението. Външният министър Ларс Льоке Расмусен заяви, че аргументите на Тръмп за националната сигурност могат да бъдат опровергани и не се споделят от мнозинството американци. В същото време във Вашингтон все по-често се поставя под въпрос правото на Дания върху Гренландия.

Островът с 57 хиляди души население е апетитна хапка за Вашингтон заради стратегическото си положение. Поемайки контрол над Гренландия, американците получават достъп до Северния морски път - най-краткият маршрут по вода между Европа и Азиатско-тихоокеанския регион, който е с 40% по-бърз от този през Суецкия канал. През последните години Гренландия става все по-интересна и заради природните ресурси. Топенето на ледниците разчиства пътя към находища от суровини като злато, цинк, желязо и уран. Оценките са, че Гренландия притежава 25 от 30 критични за ЕС суровини.