Около 40% от избирателите заявяват готовност да гласуват на президентските избори в неделя, а 17% все още не са решили как ще постъпят. Това показват данните от последното социологическо проучване на „Алфа Рисърч“, представено от Геновева Петрова в ефира на „Тази сутрин“ по bTV.

Изследването е проведено в периода 18–22 октомври 2026 г. и е реализирано със собствени средства на социологическата агенция „Алфа Рисърч“. Резултатите са публикувани на сайта на агенцията.

Проучването обхваща 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е двустепенна извадка с квоти по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети, проведено по домовете на анкетираните лица.

Изследването проследява няколко основни показателя – очакваната избирателна активност, подкрепата за отделните кандидатпрезидентски двойки и влиянието на събитията от предизборната кампания върху нагласите на избирателите.

Избирателната активност се повишава
В сравнение с началото на предизборната кампания се отчита леко повишаване на интереса към президентските избори. Докато в началото готовност да гласуват са заявявали около 37% от избирателите, сега делът им достига 40%.

По думите на Геновева Петрова това се равнява на приблизително 2,6–2,7 милиона души.

„Това потвърждава и регистрираното в началото на кампанията очакване, че избирателната активност няма да достигне необходимите 50 на сто, за да можем да изберем президент“, обясни тя.

Според социолога повишеният интерес не се дължи толкова на кампаниите на самите кандидати, колкото на събитията от последните седмици. Сред тях се открояват атаките с дронове в Черно море, които са поставили темата за националната сигурност сред водещите въпроси в предизборната кампания.

17% все още не са решили как ще гласуват
Данните показват, че в хода на кампанията около 21% от избирателите са успели да вземат решение как ще постъпят на изборите.

Въпреки това 17% продължават да се колебаят и заявяват, че ще направят своя избор в оставащите дни до вота.

Според представените данни кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова – Кирил Вълчев запазва водещата си позиция, но регистрира спад в подкрепата.

В началото на кампанията тя е била 44,5%, докато сега достига 41,1%.

В същото време двойката Андрей Гюров – Кандев увеличава подкрепата си и достига 28,3% сред решилите да гласуват.

По-сериозна мобилизация се отчита и при кандидатпрезидентската двойката Костадинов- Волгин.

Радостин Василев, Иван Христанов и Ивелин Михайлов оформят втора група кандидати, които остават на значителна дистанция от водещите, но също успяват да привлекат допълнителна подкрепа.

Петрова обясни, че при Гюров се наблюдава мобилизация предимно на колебаещи се избиратели. При Костадинов пък се отчита връщане на част от хората, подкрепили „Прогресивна България“ през април.

Според нея това е и една от причините за отлива на подкрепа от кандидатурата на Илияна Йотова.

Как българите оценяват реакцията на правителството за атаките в Черно море?
Проучването изследва и обществените нагласи към действията на правителството след ударите по търговски кораби в българската икономическа зона.

Резултатите показват, че:

  • 37% смятат, че България трябва да потърси повече съдействие от Европейския съюз и НАТО.
  • 24% настояват страната да запази пълен неутралитет.
  • 19% определят реакцията на правителството като напълно адекватна.
  • 20% не могат да преценят.

Според Геновева Петрова данните показват, че позициите, свързани с по-категорична реакция на държавата, получават значителна подкрепа.
Тя свърза тази тенденция и с мобилизацията на избиратели около кандидати, които изразяват по-ясни позиции по въпросите на националната сигурност.

Ще повлияят ли последните политически скандали на вота?
Социологът коментира и политическите събития от последните дни, включително арестите и искането за сваляне на депутатски имунитет.

По думите ѝ подобни събития, случващи се непосредствено преди изборите, неизбежно оказват влияние върху нагласите на избирателите.

Те могат както да демотивират част от привържениците на определени кандидати, така и да мобилизират техните опоненти.

„Трудно е да се каже, че цялата тази амалгама от политически събития, които се случват през последните дни, ще бъде в полза само на един или пък ще бъде в ущърб само на един“, посочи Петрова.

Според нея най-уязвима от последните събития е кандидатпрезидентската двойка, подкрепяна от управляващите, тъй като част от скандалите са свързани с действия на властта.

„Тези събития неминуемо се превръщат в част от кампанията и има всички основания да очакваме, че те ще окажат своето влияние. Степента, в която ще стане това, ще видим в неделя“, заключи Геновева Петрова.

Изследването е проведено в периода 18–22 октомври 2026 г. и е реализирано със собствени средства на социологическата агенция „Алфа Рисърч“. Резултатите са публикувани на сайта на агенцията.

Проучването обхваща 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е двустепенна извадка с квоти по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети, проведено по домовете на анкетираните лица.

Изследването проследява няколко основни показателя – очакваната избирателна активност, подкрепата за отделните кандидатпрезидентски двойки и влиянието на събитията от предизборната кампания върху нагласите на избирателите.