„Свободата е нещо, което трябва да защитаваме ежедневно и за което трябва да се борим във всеки един момент.“ Това заяви историкът, писател и учител Александър Стоянов в предаването „120 минути“ по bTV с водещ Светослав Иванов.

Той беше избран за „Будител на годината“ с гласовете на публиката. В разговора Стоянов разказа за значението на историческата памет, уроците от кризите и отговорността на обществото да защитава демокрацията.

Според него историята не е просто разказ за миналото, а инструмент, чрез който хората могат да разберат настоящето и да вземат по-добри решения за бъдещето.

Стоянов даде пример с делото на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански – личности, които определя като едни от първите български будители.

По думите му Паисий е разбирал, че историята има значение не само за съхраняването на миналото, но и за ориентирането на хората в настоящето.

„Идеята на историята всъщност е да ти даде отговорите на въпросите, които те тормозят в настоящето, за да можеш да вземеш решения, които да направят бъдещето ти по-добро“, обясни историкът.

Той подчерта, че макар Паисий да е живял в манастирска среда, далеч от големите европейски университети, неговите идеи са били в съзвучие с интелектуалните търсения на епохата.

Според Александър Стоянов историята не трябва да бъде пренаписвана или изчиствана от събитията, които предизвикват неудобство или срам.

„Нещата, които не харесваме или с които не се гордеем в историята, не трябва да бъдат изтривани“, категоричен беше той.

Историкът посочи, че загубените войни, периодите на чуждо владичество и тоталитарното управление са част от историческия опит на България.

По думите му провалите могат да бъдат също толкова важен източник на знания, колкото и успехите. Той даде пример с направления в западната историография, които изследват икономическите процеси чрез фалитите на компаниите, а не само чрез успешните сделки.

„Въпросът не е да не се срамуваш и да не си доволен от някакви периоди от историята. Просто важното е да ги преживееш и да продължиш напред“, коментира Стоянов.

Историкът направи паралел между кризите в миналото и съвременните политически и обществени сътресения. Според него всяка обществена система преминава през периоди на възход и упадък, а дори най-успешните модели не са вечни.

Като пример Стоянов посочи въстанието на Асен и Петър в края на XII век, което води до възстановяването на българската държава на фона на задълбочаващата се криза във Византийската империя.

Той припомни и политическите сътресения в България през VIII век, последвани от възхода при хан Крум.

„Няма как да не се мине през някакво чистилище, преди да се отиде към рая“, обобщи историкът.

Според Стоянов съвременният свят се променя с много по-голяма скорост в сравнение с предишните исторически епохи. Процеси, които някога са отнемали десетилетия или векове, днес могат да се развият в рамките на месеци и дори седмици.

Това прави предвиждането на политическите и обществените промени все по-трудно.

„Първата половина на XXI век всъщност е посветена на това човечеството да се отърси от една инертност, една летаргия, която е натрупало в края на XX век“, заяви той.

По думите му след разпадането на Съветския съюз се е създало измамното усещане, че демокрацията е постигнала окончателна победа и няма нужда да бъде защитавана.

„В момента, в който хората, които искат свобода, спрат да се борят за нея, хората, които не искат свобода, веднага ще спечелят“, предупреди Стоянов.

Според него обществата трябва да осъзнаят, че изграждането на по-справедлив свят изисква ежедневно поемане на отговорност.