Каква беше 2023 г. - равносметка за годината и коментар на актуалните събития направи "Голямото жури" в "Кой говори?" по Дарик радио. Днес то е в състав социологът Елена Дариева, адв. Александър Кашъмов от Програма Достъп до Информация, психологът и политик доц. Иван Иванов и писателят Александър Шпатов.
"Равносметката за мен като социолог е доста различна от тази, която е на обикновените незанимаващи се с изборния процес хора. За щастие през 2023 г., в края поне, настъпи едно известно успокояване след бурните няколко години, които имахме, с поредица от предсрочни парламентарни избори", посочи Елена Дариева и припомни, че през 2021 г. три пъти ходихме на предсрочни парламентарни избори, едни от които комбинирани с президентски, през 2022 г. отново ходихме на избори и все не успяваше да се създаде рдовно правителство.
"Миналата година този "гордиев възел" беше разсечен и след парламентарните избори, които бяха през април, успяхме да сформираме, макар и трудно, кабинет и той да заработи, което донесе едно известно успокоение и нормалнизацаия на политическата сцена. Мисля, че можем да се поздравим с една успешна година. Надяваме се 2024 г. също да бъде такава и да ходим само на редовни избори", допълни социологът.
"Аз бих се присъединил към оптимизма на Елена Дариева", отбеляза адв. Александър Кашъмов. "Доброто развитие на политическото води и до някаква светлина и надежда в гражданското. Това идва не само по линия на възможността да се правят политики и да се променят закони. Имаше и обратна страна на този медал, а именно силното политическо противопоставяне и бързината да се върши много, което не се е вършило от десетилетие. Въпреки това се вижда, че има една енергия, която върви в добра посока", каза още той.
"Виждаме някакви опити за подреждане на българското общество в цивилизационния ред. Миналата година дори "Възраждане" престана да говори за Закон за чуждестранните шпиони. Битката продължава, но все пак малко започва да се подрежда в лоното на европейското. Може и да съм прекален оптимист, има и неща, които тепърва предстои да стават", добави той.
Александър Шпатов от своя страна постави един основополагащ въпрос, който всеки може да си задава - по-добре ли беше, или по-добре ще бъде? "Моето лично усещане, ако сравня как се чувствах преди една година, сега отговорът леко се променя към "по-добре ще бъде" - малко повече оптимизъм виждам. Това е обаче в една много неустойчива обстановка - може всичко да се обърка още март месец при ротацията", коментира той но посочи, че самият факт, че сме го добутали до възможност за ротация, не е маловажен.
"Президентът загуби своята голяма тежест, която имаше преди една година. Но за мен най-големият проблем е начинът, по който ние консумираме новини - става нещо, то е актуално една седмица, но ние губим нишката, не стигаме до края. Например целият скандал от местните избори и отмяната на машините - мина седмица, две, нищо не бе изяснено докрай. Ние и в момента не можем да кажем какво точно се е случило и кой е виновен", каза още Александър Шпатов.
Според писателя каквото и да се е случило тази година, ние нямаме резултат от него, станало е нещо друго и то е останало назад.
"В човешкия живот има две събития, които го карат да се оптива да преосмисля съществуването си - рожденият му ден и Нова година, тъй като започва да си дава сметка, че има някаква цикличност и нещо се променя", посочи доц. Иван Иванов.
Според него каква беше 2023 г. зависи първо от кое време го оценяваме - ако го оценяваме тук и сега е едно, ако го оценяваме след 100 години е друго.
"Първо, въртележката от служебни кабинети беше прекратена и се появи някаква политическа иновация. За първи път в българската политика се появява такъв феномен. Хората очакваха, че може би няма да е толкова устойчива, но паянтовите конструкции понякога при земетресение се оказват много стабилни. В този смисъл според мен през 2023 г. в България имаше повече демокрация", каза още психологът.
"Второто нещо, с което ще запомня годината е своеобразния импийчмънт на главния прокурор и всевластието на прокуратурата по някаквъв начин вече е разклатено. Третото, във външнополитически план, са военните действия в Украйна и ескалацията на напрежението между Израел и Палестина. Четвъртото е, че може би за пръв път имаме година без пандемична криза. това е пост-Ковид ситуация, от която излизаме, и тази биологична застрашеност, най-общо казано, която чувстваше човешкия род, я няма.
Елена Дариева отбеляза, че пандемията наистина заразява обществото със страх.
Тя представи и социологически данни, показващи, че наистина българите посрещат с оптимизъм 2024 г. "Те гледат на нещата в България като на по-малко драматични на фона на случващото се в света", посочи социологът.
Според изследванията 48% от българите очакват 2024 г. да бъде по-добра от настоящата, а други 7% казват, че очакват да бъде толкова добра, каквато е била и 2023 г., защото те оценяват и нея като добра. В личен план оптимизмът е още по-осезаем - 53,4% казват, че очакват годината да бъде по-добра в личен план за тях, а 9% очакват да бъде толкова добра, колкото 2023 г.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
