В "Кой говори?" при Нина Александрова гостува Ралица Касимова -   съосновател на Хранкооп - фермерски пазари. съосновател на Хранкооп-фермарски пазари. Хранкооп групите  създават среда, в която доверието и чистотата на храната са основни ценности. Те, от една страна, помагат на производители на чиста храна с продукция в малък размер да я реализират, а от друга, популяризират сред потребителите качествените натурални храни. Фермерският пазар би трябвало не само да промени средата, но и да провери нагласите на общността към директните продажби от фермата. Такива базари се организират в различни градове в цялата страна. Повече за инициативите на "Хранкооп" има  на https://www.hrankoop.com/

Приятно е, когато представяме младите лидери от проекта „40 до 40“ на Дарик радио. Тези млади хора, които живеят в България и променят средата около себе си. Днес разговаряме с Ралица Касимова.

Здравейте, Ралица!

Ралица Касимова: Здравейте!

Как се роди идеята за Хранкооп и какво точно представлява?

Росица: Хранкооп означава хранителен кооператив. Към момента това е мрежа в цялата страна, с кооперативи в десетина града, работещи по много сходен начин. В доста от тези градове вече се случват фермерски пазари, които организирахме с хранителната база на тези хранителни кооперативи – те са отворения формат, фермерските пазари.

Трудно ли беше да случи цялата организация, да се намерят тези хора, да се обединят? Психиката на българина готова ли е вече за чиста храна, за истинското от производител?

Ралица: Психиката на българина е готова и все по-възприемчива. Аз не съм от самото начало на кооператива, а от началото на пазарите. Не е лесно до момента, защото всеки един от производителите се приобщава поотделно. Всеки от тях има своя характер, темперамент, своя личен и професионален опит, своята мотивация да се занимава с това, с което се занимава и подходът към всеки трябва да е специфичен. В един момент имаме много разнородна група от хора, които са събрани от интереса си да отглеждат или да потребяват чиста продукция.

Разкажи ни повече за фермерските пазари? Виждала съм в Италия, празнично е.

Ралица: Стараем се да го направим като празник, да. Ние ги наричаме събития, защото за нас това не е време и място, в което просто се разменяте едни стоки и пари. Това е време, в което да общувате със съмишленици, да научите нови неща, кой произвежда и отглежда храната ви, да размените рецепти и опит в отглеждането на култури, съхраняването на продукция. Може да се придобият нови умения, защото често правим работилници, представяме партньорски организации,  организираме тематични събития. Затова го наричаме събития, празник.

Кога се организират пазарите?

Ралица: Пазарите са всяка седмица, в момента в София са на три места в града.

А интернет?

Ралица: Интернет в момента ни служи за популяризиране на тези пазари и за работата на хранителните кооперативи. Те са затворени групи, работят с предварителни заявки, но на пазарите могат да бъдат намерени много от производителите и продуктите, за да се запознаете с тях лично, да опитате преди да поръчате.

Какво най-често се предлага? С кое можем да кажем, че се гордеем в производството?

Ралица: Аз и колегите ми се гордеем с всичко, което се предлага на пазарите, тъй като то е изработено с много вещина и много мерак. Личи гордостта на производителите, когато предлагат продукцията си. Ние затова държим лично производителя да предлага своята продукция, това е и мотото на пазарите – „Лично от производителя“. Там има както ежедневните продукти – хляб, млечни, мед, сладка, вино, билки, подправки - така и някои по-редки продукти, от които донесох сега.

Какво ни донесе?

Ралица: Донесох тахан с мед, който абсолютно не отстъпва на шоколада. Донесох сладко от чери доматчета, шипков мармалад, който е класика от детството и го имаме на пазарите в много добро качество. Имаме прекрасни плодове, зеленчуци, хляб, сладкиши и още много неща.

Къде са тези пазари? Нека да ги локализираме?

Ралица: В София те са на Римската стена, в Иван Вазов и в Младост 1. Днес , петъчния пазар е в Младост 1, утре сме на Римската стена, в сряда на Иван Вазов.

Скъпо ли е? Можем ли да си го позволим? Това е въпрос, който хората сигурно си задават.

Ралица: Можете да си го позволите. В повечето случаи цените са като на другите пазари и в магазините. В редки случаи те носят по-висока цена, но за нас тя е справедливата цена за производителя. Ние като организатори не координираме цените и не упражняваме влияние там. Производителите доста бързо се ориентират коя цена е адекватна и как хората реагират на нея. За нас е важно, че лично подкрепяме производителите, тоест парите от нашия потрфейл отиват директно при тях.

София обаче не е България. Какво се случва в страната?

Ралица: Има още няколко града, в които се провеждат фермерските пазари. Всъщност за две години градовете са осем. В пет от тях са екипи от нашата Хранкооп мрежа, а в останалите са отново производителите, с които работим, но там местната власт координира пазарите. Градовете, в които се провеждат пазарите са: Пловдив, който беше първия, София, Бургас, Варна, Добрич, Русе, Шумен и Стара Загора.

Кои сте вие? Какъв е вашият екип и каква е мотивацията ви?

Ралица: Екипът ни в София, в момента, съставлява осем души. Осем сме от скоро, преди това бяхме по-малко. Основно с колегата ми Нико Генов движим нещата и с него устояваме на всякакви безумни ситуации, които ни се случват в ежедневието.

Например?

Ралица: Ами това всъщност е доста революционна дейност и тя предизвиква всякакви реакции. Предимно са положителни, но няма как всеки да е щастлив с тези пазари. Екипът ни е много шарен, защото имаме различия, голяма възрастова разлика между най-младия и най-възрастния член на екипа ни, всеки е със своя си опит до тук, със своя начин на мислене и на вършене на работа. Но се споихме по някакъв, все още за мен, изненадващ и нереален начин. Разбираме се от половин дума, понякога даже без думи и много си вярваме. Имаме такива колеги и в страната и затова много се гордея с екипите ни.

Можеш ли да ни кажеш какви са профилите на хората, които мислят по този начин и които се хранят по този начин? Правили ли сте такава статистика? Млади, възрастни, бедни, богати?

Ралица: Важно е на какво са богати. Ако са богати на разбиране, на душевност, на вяра, че производителите трябва да бъдат подкрепяни и че храната на масата им трябва да бъде местно отгледана, чиста, здравословна - тогава те са нашите хора. Много често аудиторията ни е от млади семейства с деца, защото когато се появи малкия човек в семейството, хората започват да обръщат внимание на това, което консумират. Някои и преди това, разбира се, но много често са млади семейства с деца. Има и по-възрастни потребители, хора, които си ценят здравето, спомнят си вкусове, ценят това общуване с производителите. Имаме много шарен народ на пазарите.

Сега лично към теб. Най-ценният урок от родителите или от децата ти е?

Ралица: Ние сме три деца и майка ми винаги ни е казвала, че можем, че сме качествени, че трябва да отстояваме себе си и да опитваме нещата, които искаме да направим. И винаги сме знаели, че който трябва ще ни оцени. От баща си имам маниера да премислям и да сдържам реакциите и думите си и да се вглеждам, ако хората срещу мен говорят повече от обичайното, да имам едно наум. Защото често нещата са предимно или само думи.

Ако имаше филм за теб, той щеше да се казва?

Ралица: За заглавие не се сещам, в различни етапи от живота ми би бил различен. Но със сигурност жанрът ще е комедия с романтика и драма.

Искам да променя?

Ралица: Мисля, че с колегите си всеки ден променяме нагласи и стереотипи, които векуват у нас. Те са към по-отговорно потребление, към повече замисляне към това, как живеем, какво консумираме. Лично от себе си добавям, че бих искала хората повече да вярват, както по принцип, така и да вярват в себе си. Защото много неща са по силите ни и страшно много неща зависят от нас.

Като малък исках да стана?

Ралица: Това ще е смешно. Пак в различни периоди съм искала да ставам различни неща. По едно време исках да бъда моден дизайнер, рисувах упорито. Майка ми се постара да ме убеди, че това не е много стабилна и сериозна професия. Исках да бъда учител, за да поправям с червен химикал работата на хората. След това тя донесе диктовките на няколко класа, на които преподаваше и като започнах да й помага, в един момент започнах да се съмнявам в изписването на елементарни думи и се отказах от тази идея. И адвокат съм искала да ставам, бяха ми внушили, че с тая моя речовитост ще съм удачна там. Аз упорито четях книги и гледах филми на Гришам, поработих в една кантора и видях, че у нас адвокатите се занимават с доста прозаични неща. Така че и с тази мечта се разделих.

Беше ли ти приятна тази номинация? Моля те, не бъди скромна.

Ралица: За мен беше огромна изненада. Аз знаех за проект „40 до 40“ от приятелка, която е в едно от предишните издания. Бях прочела, но не съм го допускала повече в мислите и в главата си. И в един момент най-добрата ми приятелка ме информира, като ми написа едно съобщение „Знаех си, че ще бъдеш в следващите 40 до 40“. Беше в един много тежък ден и си признавам, че много се развълнувах. Все още го осмислям, защото в ежедневната си работа все още си представям, че върша работа. Не го мисля, като нещо велико, като подвиг, като промяна на някакви големи неща. Но да, много се радвам.

 

Благодаря за този разговор.