Карина Бланко тъкмо щяла да започне часа по спининг, който води, когато земята започнала да се тресе. Трусовете ставали все по-силни, затова тя грабнала чантата си и избягала навън заедно с всички останали. 

"Когато осъзнах мащаба на случващото се, започнах да крещя: „Дъщеря ми, дъщеря ми!“. Седнах в колата си и потеглих възможно най-бързо“, разказва Карина.

Единствената ѝ дъщеря, 12-годишната Фабиана, си била у дома, когато две мощни земетресения разлюлели Венецуела през няколко секунди на 24 юни. Вторият трус с магнитуд 7,5 бил един от най-силните, удряли страната за последния век, пише Vesti.bg.

Когато Карина стигнала до сградата си в Карабаледа, в северния щат Ла Гуайра, едва повярвала на очите си. "Виждах една сграда, след това празнина на мястото, където беше моят блок, и след това следващата сграда“, спомня си тя.

Вътре в апартамента им на първия етаж на 10-етажната сграда Фабиана била в спалнята на майка си, когато усетила трусовете. Тя изтичала в кухнята и се хванала за плота, когато стенитеоколо нея се срутили. Била съборена на земята. "Видях как нещата се тресат, падат, чупят се, а след това стените се напукаха. Стената, разделяща нашия апартамент от този на приятел, падна. В онзи момент си помислих: „Ще умра. Няма да оцелея. Никой няма да ме спаси“, спомня си Фабиана.

От този момент започнали мъчителни 32 часа. Пред срутената сграда Карина видяла половината от леглото на дъщеря си да стърчи от отломките. "Тичах от единия до другия край на комплекса и крещях: „Тя е мъртва. Дъщеря ми е мъртва“. Не знаех какво да правя“, казва Карина.

Под рухналата сграда за Фабиана всичко утихнало. Тя лежала по гръб, затисната от отломки от всички страни, а таванът почти докосвал лицето ѝ. "Аз съм човек, който лесно се паникьосва и има клаустрофобия. Но не знам защо, обзе ме странно спокойствие. Може би съзнанието ми е било в шок“, казва тя.

Малко по-късно медицинска сестра, която работила като болногледач на съседите от горния етаж, започнала да вика, за да провери дали някой я чува. Фабиана отговорила. "Тя ми каза да запазя спокойствие и че всичко ще бъде наред“, разказва момичето.

Шест часа след земетресението, около полунощ, медицинската сестра била спасена. Тя казала на доброволците, които я извадили, че вътре има живо момиче на име Фабиана. "Бях се предала пред Бог и го молех за сили да започна нов живот без Фабиана. И тогава някой ми каза: „Дъщеря ти е жива“, споделя Карина.

Тя изтичала обратно към сградата, крещейки в процепите между отломките и викайки името на дъщеря си. През купчината развалини обаче Фабиана не чувала нищо.

"По някаква причина имах надежда и вяра. Единият ми крак беше свит в болезнена позиция и преместих част от отломките, за да мога да го изпъна. Докато го правех, се одрасках и порязах, но намерих бутилка кетчуп и малко настъргано сирене. Това ме поддържаше в съзнание“, добавя тя.

На разсъмване група венецуелски пожарникари дошли при сградата. Те влезли сред руините и извикали Фабиана, но не чули отговор. Това бил един от многото моменти, в които Карина се лутала между надеждата и отчаянието.

"Казаха ми, че нищо не може да се направи, и си тръгнаха. Сви ми се сърцето от мисълта, че може би се е задушила или е получила инфаркт. Тогава един доброволец се приближи и ме попита какво става. Той – Виктор – стана моят герой“, казва майката.

Под отломките Фабиана намерила телефона си. Нямало обхват, тъй като мобилните мрежи били сринати, но тя решила да запише видеоклип. Помислила си, че в крайна сметка ще успее да го изпрати на майка си или на някой, който може да помогне.

Междувременно Виктор се покатерил по руините и започнал да вика Фабиана. Този път тя го чула и отговорила. Той веднага казал на Карина. "Обърнах се към всички и изкрещях: „Дъщеря ми е жива!“, разказва Карина и добавя: „Хората започнаха да пристигат на тълпи, започнаха да носят инструменти. Но пожарникарите, които бяха там, казаха, че е невъзможно да се премине, и си тръгнаха“.

Няколко часа по-късно пристигнала друга група пожарникари. Те я уверили, че ще извадят Фабиана. Но и те не успели да достигнат до нея. През това време доброволецът Виктор постоянно се връщал на мястото, от което можел да разговаря с Фабиана, за да я успокоява. Пожарникарите извикали спасителен екип от Каракас – но докато те пристигнат, вече се било стъмнило.

Карина тичала наоколо да търси фенерчета и умолявала хората за помощ. Седем мотора и няколко коли насочили фаровете си към срутената сграда. Малко по малко те започнали да дълбаят и накрая направили дупка, достатъчно голяма, за да видят Фабиана.

Видеото от този момент – на усмихващата се Фабиана, която наднича през дупката – става сензация в социалните мрежи във Венецуела.

"След толкова часове в затворено пространство се изпълних с радост, когато ги видях. Осъзнах, че ще бъда спасена“, казва Фабиана. Около 02:00 часа местно време в петък – 32 часа след земетресенията – те успели да изкопаят тунел, достатъчно широк, за да извадят момичето. Тя излязла от руините с помощта на спасителите и се сринала в обятията на майка си.

"Когато излязох, видях семейството си, видях сградата напълно срутена и ми се стори, че не е истина, а сякаш е телевизионен сериал“, разказва Фабиана.

Карина споделя, че от близо 50 души, живели в нейния блок, само трима са спасени живи.

Освен фрактура на левия крак и няколко одрасквания и синини, Фабиана няма други наранявания. Сега тя живее при баба си. "Първоначално ме беше страх да легна, особено по гръб, тъй като си спомнях времето, прекарано под отломките“, казва тя.

По улиците точно пред сегашния им дом в Ла Гуайра има много срутени сгради."Извън тази къща цари огромна тъга. Изпитвам толкова силна болка, когато мисля за съседите и приятелите си. Ще ни отнеме време да се възстановим. Но ще продължим напред“, казва Карина и добавя: "Какво повече може да иска една майка? Дъщеря ми е жива“.