117 години Независимост отбелязаха в Севлиево

На този ден през 1908 г. е сбъдната една вековна мечта и е провъзгласена независимостта на България. Независимост, жизнено необходима, за да заеме страната ни своето достойно място сред европейските държави и за да пребъде България във вековете.

Венци и цветя пред паметника на Свободата в Севлиево поднесоха заместник-председатели на Общински съвет - Севлиево, заместник-кметове на Община Севлиево, общински съветници, представители на бизнеса, културни институти, училища, политически партии, граждани.

Оркестър “Севлиево” изпълни химни и маршове, а слово по повод празника произнесе директорът на Историческия музей Ивета Миленова.

“Обявяването на независимостта е втората стъпка след Съединението, която води до окончателното освобождение, окрилява българския народ и дава нова надежда на нашите сънародници, останали под турска власт в Тракия и Македония. След Освобождението на България и Берлинския конгрес, който слага финалната точка на договорености относно бъдещето на страната, България е разделена и оставена във васално подчинение на Високата порта. Във вътрешнополитически план това няма особено значение след приемането на Търновската конституция и особено - след присъединяването на Източна Румелия през 1885 г., но във външната политика нещата стоят по друг начин, българските дипломатически представители не са равнопоставени с останалите", разказа Миленова.

В словото си тя припомни, че "през септември 1908 г. настъпват благоприятни условия за обявяването на независимостта, а българската дипломация ги използва по брилянтен начин. Княз Фердинанд се завръща от Австро-Унгария и в присъствието на премиера Малинов и членове на правителството на 22 септември 1908г. в Търново провъзгласява независимостта на България".

Беше споменат и очевидецът - нашият съгражданин Петър Пешев, брат на Стефан Пешев и министър в няколко правителство, е народен представител. Неговата книга „Историческите събития в живота“ е сред най-добрите мемоарни книги за времето си, богат източник на сведения за политическия и обществен живот в страната и Севлиево.

След тайните преговори Австро-Унгария и българското правителство се споразумяват. На 22 септември князът и министрите пристигат в Търново. В историческата църква е отслужен молебен, след свършването на който, князът прочита манифеста, с който обявява България за независима. По-късно, в Хисаря цар Фердинанд държи реч, в която отбелязва, че с извършеното увенчава дейността си за интересите на българския народ.

Този достоен държавен акт се посреща с многохилядни митинги в цялата страна. Улиците и площадите се изпълват с хора, които се поздравяват с „честито царство”, навсякъде се веят български знамена, народът е в невиждан възторг. Великите сили не са готови за война и усилията се насочват към дипломатическо уреждане на българския въпрос. През пролетта на 1909 г. европейските правителства официално признават България за царство и за независима държава.