В нощта на 8 срещу 9-ти юни 1923 г., под ръководството на Военния съюз армейски части извършват държавен преврат, като отстраняват оглавяваното от Александър Стамболийски правителство на БЗНС.

Преди това, през месец април 1923 г. на предсрочните парламентарни избори БЗНС печели 212 от 245 места в парламента.

След съставянето на новото правителство Военният съюз започва да подготвя военен преврат, като се свързва с цар Борис III и с лидера на ВМРО – Тодор Александров. На 25 май се определя датата на преврата и се уточняват плановете на операцията.

Действията в София започват в 3:00 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно се включват организациите в провинцията. В резултат на преврата правителството на Александър Стамболийски е свалено и е съставено ново начело с Александър Цанков, включващо представители на всички опозиционни партии без комунистическата.

По обяд същия ден, след потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства, цар Борис III-ти утвърждава с указ новия кабинет.

Александър Стамболийски е заловен на 14-ти юни и по нареждане на правителството е убит от група на ВМРО.

Той остава в историята като един от най-противоречивите български политици.  По негово време се създава прословутата Оранжева гвардия, която буквално тероризира градската интелигенция. Видни опозиционери са хвърлени в затвора. Стамболийски обаче провежда и важни реформи като аграрната реформа, както и въвеждането на трудовата повинност, при която за големите държавни строежи биват мобилизирани мъже на 20 и девойки на 16-годишна възраст, което се оказва изключително ефективно, защото подпомага съживяването на съсипаната от войната икономика.

Във външната си политика, Стамболийски пренебрегва българите в Македония и тяхната съдба и си спечелва мощен враг в лицето на ВМРО.

Властването на Стамболийски поставя началото на период на разединение в българското общество и завършва с преврата на 9 юни.

Определяни според политическата конюнктура в диапазона от „възстановяване на демокрацията“ до „фашистки преврат“, събитията от 9 юни 1923 година имат драматични последствия в страната през следващите години, когато България е на практика в състояние на прикрита гражданска война.

На 9-ти юни на отделни места има опити за съпротива от страна на земеделски активисти и отделни групи, доброволно присъединили се към тях комунисти. Тезии опити са останали в историята като Юнско въстание. Най-мащабна е дейността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цял Плевен е завзет. Въстанието обаче няма организиран характер, единно ръководство и повсеместен обхват, което спомага за смазването му от правителствените гарнизони.