10 факта за Белоградчишките скали, които не само Илон Мъск не знае

Коментар на най-богатия човек в света Илон Мъск насочи светлината на прожекторите към една от най-популярните дестинации у нас – Белоградчишките скали.

Скалните образувания, разположени в северозападната част на страната, обхващат огромен по площ регион и векове наред вълнуват човешкото въображение.

Изненадващо съобщение: Мъск идва в България през април?

Причудливите форми на меките варовици раждат какви ли не наименования, а една от най-запазените крепости по нашите земи – Калето, която се намира в подножието на част от скалите, допълва очарованието на областта.

И въпреки че Белоградчишките скали са популярна дестинация още от XIV век, далеч не всичко знаем за тях.

Експресът София-Истанбул сред най-добрите дестинации за 2023 г. в класация на Lonely Planet

Вижте 10 интересни факта, представени от Darik Business Review, с които не само Илон Мъск не е запознат:

Днес скалните образувания се простират на приблизително 30 км дължина, 3 до 5 км ширина и до 200 м височина.
Преди 230 млн. години районът на скалите се е намирал на морското дъно. След оттеглянето на водата меките варовици се нагъват в причудливи форми под влиянието на природните стихии.
Белоградчишките скали получават характерния си червеникав цвят от железните оксиди и хидрокисиди, в комбинация със сивите и кремави варовици.
Освен скални образувания, част от Белоградчишките скали са и над 100 пещери. В землището им влиза и скалният комплекс Боров камък, който се състои от малко изследвани светилища. Според легендата, именно от тях душите на мъртвите поемат към отвъдното.
Върху уникалните скални образувания растат естествени бонсаи. Те представляват борове-столетници на по 200-300 години, които обаче са изключително малки. Причината - недостигът на влага и хранителни вещества. Голяма част от флората в района е включена в Червената книга на България. Представителите на животинския свят са скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други.
Крепостта Калето, наричана още Белоградчишка крепост, е една от най-добре запазените у нас. Тя е построена през III век от римляните, които избират мястото заради възможността да използват естествената защита на скалите. През вековете тя е служила на траки, византийци, българи и турци. Престава да функционира през 1885 г.
Местните власти на Белоградчик решават през 1890 г. да продадат камъните от крепостта, тъй като тя вече не се използва за военен гарнизон. Спасена е от местни овчари, които я преустройват за стопански нужди.
Калето е туристическа дестинация още по времето на цар Иван Срацимир през XIV век. Той имал лятна резиденция в района и обичал да си почива в прохладата на скалите, съзерцавайки причудливите им форми.
Белоградчишките скали явно са впечатлявали и древните обитатели на нашите земи. Стените на разположената на около 25 км от тях пещера Магура са запечатали рисунки на част от тези причудливи образувания, създадени няколко хиляди години преди Христа.
През 2009 г. Белоградчишките скали бяха една от номинациите в конкурса „Новите седем чудеса на света”. Те се класираха сред първите 77 природни обекта - от общо 260 участвали. За скалния феномен гласуваха над 6.5 млн. души от цял свят.