Защо ранната диагностика на затлъстяване е толкова важна

Д-р Ирина Къцаркова-Драганова, ендокринолог, разкрива как, колко и защо наднорменото тегло вреди на здравето.

Във връзка с нарастващата пандемия от наднорменото тегло и затлъстяване във всички възрастови групи, както в световен мащаб, така и на нашата територия, е редно да ангажираме вниманието на обществото и на хората, които (заедно с медицинските специалисти и здравните политики) имат решаваща роля в превенцията им, а именно - родителите.

Тревожни са последните данни за нашата страна - статистиките сочат, че България е една от държавите в Европа с най-сериозно затлъстяване при подрастващите.

При децата между 6- и 18-годишна възраст всяко трето българче е с наднормено тегло. В световен мащаб, в страните със среден и нисък доход, тенденциите са за увеличаване процента на децата с наднормено тегло и затлъстяване. А с напредване на възрастта затлъстяването носи риск от отключване на десетки заболявания/артериална хипертония, дислипидемия, опорно-двигателни нарушения, онкологични заболявания и т.н. Oт момента на зачеването до втората година на детето множество фактори определят оформянето на неговия фенотип - съвкупността от всички телесни характеристики на даден индивид, проявени в резултат на точно определен генотип (генетична програма) и влиянието на факторите на средата/, като основна и определяща черта за прогнозиране на по-нататъшното развитие е именно теглото при раждане. За оформяне телесното тегло на новороденото основно значение има наследствената предразположеност, т.е. генетичния фонд от родителите и тяхното тегло, особено преди и по време на концепцията /забременяването/. Други важни фактори са и начин на родоразрешение /по нормален път или с oперативен разрез/; хранене на детето /изключително кърмено дете или на адаптирано мляко/; захранване и създаване на вкусови, хранителни и двигателни навици. Освен това, здравето на едно дете зависи много от това как се е движила неговата майка, как се е хранила - с какви храни и в какво количество.

От изключителна важност е сънят - добрият сън е важен за доброто здраве на бременната, но и на бъдещото й дете. С течение на времето върху тези фактори се натрупват и социално-икономическите такива, физическа активност, семейни традиции и хранителни навици, покупателна способност на семейството, хигиената на съня на израстващия организъм.

• Генетични фактори. Генетиката играе важна роля за задаване на определено тегло. Много хора имат генетична предразположеност към развитието на наднормено тегло и затлъстяване /то се предава чрез множество гени, които в съвкупност допринасят за развитието на болестно затлъстяване, т.н. полигенно унаследяване/. Това обаче не означава, че затлъстяването е неизбежно, ако роднините ти са със затлъстяване. Генетичните фактори влияят на начина, по който тялото на човек обработва храната и съхранява енергия, но околната среда и начинът на живот също имат голямо значение. Според някои изследвания около 40-70% от вариациите в телесното тегло може да се обясни с генетични фактори. 
• Фактори на околната среда и начин на живот. Околната среда и начинът на живот са ключови фактори в развитието на затлъстяването. Промените в околната среда и начинът на живот през последните десетилетия са сред основните причини за глобалната епидемия от затлъстяване. Например, увеличаването на достъпността и консумацията на висококалорични, нисконутритивни храни, съчетано с намаляване на физическа активност поради по-заседнал начин на живот, са ключови фактори за затлъстяване. С глобализацията и урбанизацията се наблюдава промяна към по-висок прием на мазнини и захар, по-големи размери на порциите, увеличаване цената на пресните продукти, но тази на преработените храни намалява. Чрез изобилието от леснодостъпна информация хората могат да прибягнат до модни диети, които обещават бързи резултати за загуба на тегло без подкрепата на солидна научна основа. Това често води до незадоволителен ефект, като вече се доказа в науката, че големите вариации в теглото – т.нар. „йо-йо“ ефект, са много по-вредни, отколкото бавното, постепенно намаляване на теглото, дори и поддържането на наднормено такова.

Вариациите в теглото често се свързват с чувство на провал или неудовлетвореност от тялото, съпътствани от промени в състава му предимно с намаляване на мускулната маса и натрупване на мастна тъкан. 

Общите насоки в повечето страни препоръчват калориен дефицит от 500–750 kcal на ден от изчислените  дневни енергийни нужди, за да се постигне загуба на тегло от 0,5–1 kg/седмично. Доказано е, че загубата на тегло с 5–10% от изходното подобрява състоянията и усложненията, свързани със затлъстяването. 

** Изчисляване на  дневните енергийни нужди

Уравнението на Mifflin-St Jeor е широко използвано за определяне на скоростта на метаболизма в покой (RMR – resting metabolic rate), която се определя като броя на изгорените калории, докато тялото е в пълен покой. RMR е известен също като разход на енергия в покой (REE).

Формула на Мифлин-Сейнт Джеор

Жени: (10*тегло [kg]) + (6,25*височина [cm]) – (5*възраст [години]) – 161

Мъже: (10*тегло [kg]) + (6,25*височина [cm]) – (5*възраст [години]) + 5

Умножете по коефициент /ниво/ на физ.активност:

Заседнал *1,2

Леко активен *1,375

Умерено активен *1,55

Активен *1,725

Много активен *1,9.

• Медицински причини. Някои медицински състояния могат да доведат до наднормено тегло и затлъстяване /напр. синдром на поликистозни яйчници, хипотиреоидизъм, синдром на Кушинг/. Някои лекарства - антидепресанти, антипсихотици, бета-блокери и кортикостероиди, също водят до увеличаване на теглото като страничен ефект. Важно е да се отбележи, че медицинските причини за затлъстяване са редки. В повечето случаи затлъстяването е резултат от комбинация на генетични фактори, околната среда и начина на живот.

Важността на ранната диагностика – полезна както за бъдещите родители, така и за тяхното потомство

Ранната диагностика на затлъстяване е важна, тъй като тя може да помогне в предотвратяването на сериозни здравословни усложнения, като сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2 и определени видове рак.

Родителската антропометрия (включва: измерването на ръста; теглото; ИТМ/индекс на телесна маса/; обик. на талия; обик.на ханша) и характеристиките на новороденото си взаимодействат чрез генетика, епигенетика и фенотип. Точният принос на всеки компонент предстои да бъде изяснен. Антропометрията на майката и обиколката на главата и тялото на плода, заедно с характеристиките на бащата, регулират теглото на плода. 

**Епигенетиката

Това е научна област, която изучава влиянието на околната среда върху гените. Всички фактори на заобикалящата ни среда – въздух, храна, социални фактори влияят и променят нашия геном /информацията, заложена в нашето ДНК/. Ние предаваме тези изменения на бъдещи ни поколения. Днес вече е доказано, че въздействието, което околната среда упражнява върху генома, се оказва много по-силно и многостранно, отколкото се подозираше.

ТЕГЛОТО НА ПЛОДА

Оценката на теглото на новородените е жизненоважно за определяне на тяхното бъдещо здраве и благосъстояние. До момента е доказана силна връзка между него и риска от непосредствени и постоянни здравословни проблеми. По-голямото тегло при раждане е свързано с по-голям риск от усложнения при майката, като необходимост от раждане със секцио, следродилен кръвоизлив, руптура на матката, инфекции и разкъсвания на перинеума, а в бъдеще и по-голяма вероятност от развитие на хронични заболявания като хипертония и диабет. Обратно - по-ниското тегло при раждане на бебето, се свързва с по-висок риск за самото дете - да развие дългосрочни хронични здравословни проблеми (астма, намалени когнитивни способности, хипертония, диабет тип 2 и коронарна артериална болест в по-късните си години).

Факторите на околната среда, като избор на диета, излагане на никотин, консумация на алкохол и употреба на наркотици, също оказват значително влияние. Освен това, взаимодействията между майката, плацентата и плода са изключително важни, тъй като промените в развитието на плацентата могат да възпрепятстват доставката на жизненоважни хранителни вещества и кислород към плода и от там да повлияят и на теглото.

Растежът и развитието на плода се дирижират от сложното взаимодействие на много фактори. Генетичните предразположения и ръста на родителите допълнително допринасят за този процес. Въпреки че влиянието на майчините черти /възраст, социално-икономически статус, предишни бременности, тегло, ръст и увеличаване на теглото по време на бременност/ върху теглото на плода е широко признато, влиянието на бащините характеристики все още е тема на дискусия. Има все повече доказателства, показващи, че някои бащини фактори повлияват на нивата на смъртност и продължителността на живота на потомците си.

Установено е, че възрастта на бащата е свързана с по-висок риск от преждевременно раждане и раждане на по-малки по размер за гестационна възраст при недоносени бебета, докато доносените деца са по-склонни да бъдат по-големи за гестационна възраст. Има доказана връзка между ръста на бащата и теглото при раждане на детето. По-високите бащи е по-вероятно да имат бебета с по-високо тегло при раждане.

РОЛЯТА НА БАЩАТА

• Бащината възраст и теглото на бебето

В проучванията до момента се установява съществена корелация между възрастта на бащата и теглото при раждане на потомството. Бебета, родени от бащи на възраст между 34 и 44 години, са имали много по-голяма вероятност /около 23%/, да се родят с ниско тегло при раждане в сравнение с бебета, родени от бащи, които са били по-млади.

·     Бащин ръст и тегло при раждане

Установена е силна връзка между височината на бащата и теглото при раждане. По-високите татковци имат по-тежки бебета. Друга констатация от изследванията до момента е, че съпрузите, които не работят физически, са по-високи, което показва връзка между социално-икономическото положение и височината на бащата. Това предполага, че социално-икономически фактори като хранене и начин на живот на татковците повлияват на разпределението на теглото при раждане.

Височината на бащата корелира с ултразвуковите измервания /биометрията/ на плода, включително бипариетален диаметър, обиколка на черепа, обиколка на корема и дължина на бедрената кост. Тези размери корелират с теглото на плода по време на бременността и с тях в известна степен може да се прогнозира и за теглото при раждане.

·     Бащино тегло /ИТМ/ индекс на телесна маса/

Има силна корелация между телесното тегло на бащата и теглото на плода при раждане. Всяко увеличение в ИТМ на бащата увеличава неонаталното тегло при раждане с 10,7 g. Интересното е, че тази връзка е по-силна при деца от мъжки пол и новородени, родени от майки с наднормено тегло или такива, които са достигнали прекомерно гестационно тегло. Бащината епигенетична информация може да бъде предадена чрез Y хромозомата и да засегне само деца от мъжки пол. Т.е. телесното тегло преди зачеването на бащата влияе на теглото при раждане на новородено, доказвайки важната роля на епигенетичните фактори.

Тези резултати подчертават значението на характеристиките на бащите в пренаталните грижи и предполагат допълнително проучване на влиянието на бащините характеристкики върху здравето на новороденото.

МАЙКАТА

Майчината среда силно влияе върху пренаталния и постнаталния растеж и развитие на бебето. Хранителният статус, хормоналните и вътрематочни промени, оформят ранните траектории в развитие на бебето дори след раждането. Изключително важно е здравето и благосъстоянието на майката, за да се насърчи една здравословна бременност, и в частност оптимален растеж и развитие на новороденото.

Всяка допълнителна единица в ИТМ на майката преди бременността увеличава теглото при раждане на новороденото с 42,2 g, докато съответното увеличение на ИТМ на бащата добавя 10,7 g. ИТМ на майката преди бременността обяснява 6,2% от вариациите в теглото при раждане, в сравнение с 0,7% за ИТМ на бащата. В заключение, ИТМ на бащите преди зачеването има малък ефект върху теглото при раждане на новороденото, докато теглото на майката преди бременността има голямо влияние. Това подчертава ролята на здравето на майката преди зачеването в теглото на потомството при раждане, което изисква повече пренатални прегледи и намеса.

От получените до момента резултати категорично се доказа значението на родителските характеристики в пренаталните грижи и здравето в ранна детска възраст, отваряйки пътя за по-нататъшно проучване на предаването между поколенията на качества, засягащи здравето и развитието на детето.

Въпреки големия интерес и въпреки че е добре известно, че бащините фактори могат да повлияят на развитието, растежа и благосъстоянието на плода, не са проведени много проучвания по тази тема. Бъдещите изследвания трябва да дадат приоритет на извършването на по-единни проучвания в много общности, за да се подобри разбирането на сложните бащини ефекти върху теглото при раждане. Решаващо откритие е значителното влияние на височината на бащата, което е свързано с повишеното тегло при раждане и пренаталния растеж, особено чрез въздействието му върху развитието на скелета. Взаимодействието между приноса на бащата и майката, особено по отношение на специфичните за пола модели на растеж, показва еволюционни адаптации, които подобряват развитието на плода.