Ивайло, който напусна „Игри на волята“, призна, че сам е допуснал грешките, довели до отпадането му от приключенското риалити. В гостуването си в „На кафе“ по NOVA той направи равносметка на участието си, разказа как стремежът му да бъде лидер се е превърнал в слабост и сподели защо е останал изненадан от хода на Йордан от Блатото. Най-трудното решение за него обаче се оказало възможността да се изправи срещу собствения си брат Иван в битка за оставане в играта.

Според Ивайло основната му грешка била, че още в началото се опитал да поеме инициативата и да води племето. С времето осъзнал, че подобно поведение може да го превърне в удобна мишена за останалите участници.

„Единствената грешка, която аз бих определил за себе си, е това, че в началото на играта може би не е най-добрата стратегия да бъдеш най-инициативен, да се опитваш да бъдеш лидерът, да водиш племето“, призна той.

По думите му активните играчи лесно привличат вниманието на съперниците си и започват да бъдат възприемани като заплаха. „Ти си трън в очите на хората. Виждат те като силен играч, виждат те като конкуренция“, обясни Ивайло.

Той разказа още, че заедно с брат си Иван често отделяли часове, за да помагат на останалите в племето да усвояват различни пъзели. Двамата споделяли знанията си, въпреки че били наясно, че така могат да дадат предимство на бъдещите си противници. Ивайло призна, че не е влязъл в предаването с предварително изготвен план, а е вземал решенията си според ситуацията.

„Ние не сме влизали с никаква предварително подбрана стратегия. Нямах план за действие. Аз играх така играта, както на момента я разбирах и я виждах, и бях с конски капаци малко повече, отколкото трябваше“, коментира отпадналият участник.

Ивайло засегна и критиките към поведението на мъжете в племето спрямо жените. Според него показаното на екран не представя непременно цялостната картина, макар да призна, че и той, и съплеменниците му не са били безгрешни.

„Не смятам, че нашето поведение към жените е сексистско или пренебрежително. Просто смятам, че в случая по този начин се поднася. Естествено, не сме цвете за мирисане отвсякъде“, заяви той.

Сред ситуациите, които го изненадали най-силно, било решението на Йордан от Блатото. Ивайло бил убеден, че той няма да предприеме ход срещу нито един от мъжете в племето. Доверието му било толкова голямо, че дори успокоявал Крис и Тома, че няма от какво да се притесняват.

„Аз си слагах подписа, каквото и да се случи, че Йордан няма да пипне нито един от нас, мъжете. Даже викам на Крис и на Тома: „Спокойно, наш човек, ей сега станаха нещата“. Не стана точно така“, разказа Ивайло с усмивка.

Въпреки разочарованието той не пожела да обвинява Йордан за действията му. Според Ивайло всеки участник има право сам да избира стратегията си, дори когато решенията му не съвпадат с очакванията на останалите.

Най-емоционалният момент за него обаче бил свързан с брат му Иван. Ивайло получил възможност да се бори за оставането си в „Игри на волята“ срещу най-близкия си човек. Макар двамата предварително да си представяли подобен сблъсък в предаването, когато моментът настъпил, той категорично отказал.

„Няма как да прецакам брат ми и той да си тръгне, при положение че аз сам съм си виновен, че съм се докарал дотук“, категоричен бе Ивайло. За него било по-важно да поеме отговорност за собствените си решения, отколкото да рискува участието на брат си заради своите грешки.

Приключението се оказало тежко и във физически план. Ивайло разкри, че заради суровите условия и лишенията в риалитито е свалил между 8 и 9 килограма. А първите му часове извън играта му поднесли и забавна история, свързана с опита му най-накрая да се нахрани нормално.

След отпадането си той и Елена решили да вечерят заедно. Докато я чакал да се изкъпе и да се приготви, ресторантът затворил. Така първото му хранене след глада в предаването се оказало далеч от очакваната вечеря в заведение – на бензиностанция край Дуранкулак.

„Еми, тя е жена, искала е първо да си вземе душ, а не да отиде мърлява“, пошегува се Ивайло.

Равносметката му за „Игри на волята“ е свързана не само с пропуснатите възможности, но и с уроците за доверието, стратегията и отговорността. И макар да признава, че понякога е бил прекалено съсредоточен върху собственото си виждане за играта, Ивайло е категоричен, че не би пожертвал брат си, за да продължи собственото си участие.