След 10 години начело на Варна, Иван Портних изгуби стола си в общината след тежки избори.
Какви са причините за загубата му? Всъщност не Благомир Коцев победи Иван Портних. Иван Портних загуби от себе си.
Защото най-голямата му грешка беше, че сам създаде своя враг, като се фиксира в него и го направи значим и единствен възможен опонент с шансове да го победи.
Но ето хронологията:
През 2013 -та на частичните местни избори Иван Портних стана кмет за първи път след драматичните събития във Варна в началото на годината – многохилядни протести на варненци, започнали като недоволство от високите сметки за ток, прераснали в протести срещу кмета Кирил Йорданов, започнал последния си мандат като кандидат на ГЕРБ; самозапалването на Пламен Горанов пред Общината и смъртта му след няколко седмици; оставката на правителството на Бойко Борисов…
Дотогава Иван Портних беше председател на финансовата комисия в Общинския съвет, но по всичко личеше, че го подготвят за нещо повече. И сгрешилият с номинацията на Кирил Йорданов лидер на ГЕРБ му даде шанс. И рамо.
Тогава Иван Портних спечели на балотаж срещу Христо Бозов, а третият в класацията Чавдар Трифонов (кандидат на Реформаторския блок), бе издигнат за кмет и на редовните избори през 2015 г. – също спечелени от Портних, при това от раз.
Съпротивата срещу Портних всъщност е от първите години на управлението му. Той не беше припознат като алтернатива на Кирил Йорданов най-вече от десните формации, които винаги са били най-яростните противници на ГЕРБ. Съпротива и от БСП, чиито опити да се завърнат начело на Варна стават все по-вяли и безплодни.
През 2019-та, когато Портних спечели последния си мандат (на балотаж срещу Костадин Костадинов от Възраждане), към съпротивата се присъедини и партията на Костадинов. Общинският съвет изглеждаше все по-трудно управляем, но все пак заработи.
През 2019-та се появи и първият компромат срещу Иван Портних, който се превърна в градски скандал. Свидетели на случката в Хайфа така и не се появиха, но историята се разказваше толкова упорито, че вече никой не знае колко от нея е истина.
Тя обаче така или иначе разклати имиджа на Портних, а той пък така и не даде поне някакъв отговор на опонентите си, който да му помогне слуховете да се разсеят.
Оттогава до днес колкото и неща да направи Иван Портних, те бяха подлагани на съмнение и критика.
А той направи не малко. Нека бъдем честни, все пак вече няма нужда да бъде свалян! Да, Портних направи и много грешки, допусна пропуски и отсъствие, остави неизпълнени обещания...
Но:
Да си спомним центъра на Варна! Как изглеждаше преди и как изглежда сега… Да си спомним и критиките, докато се правеше…. После всички забравиха, че преди е било много по-зле.
Освен това Варна има нов булевард, който изглеждаше немислим като проект, но се случи. Дори и при съмненията за цената на километър на бул „Левски“, днес и най-върлите противници на Портних признават, макар и през зъби, че съоръжението е огромна и изключително важна придобивка за града.
И още много други, които щабът му трябваше да изтъква по време на последната кампания, вместо да сипе с нападки опонентите…
Всеки един проект на Иван Портних от последните години беше подлаган на унищожителна критика и полемики в социалните мрежи, които пък междувременно набираха скорост и злоба.
И Портних започна да отсъства. А започнатото да се затлачва. Дойдоха пандемия и война, смяна на правителства, сътресения във властта. И Варна замря.
Кметът се сдоби с прозвището „Невидимият“, комуникираше все по-рядко, все по-рядко се появяваше по събития и публични места.
Междувременно Благомир Коцев изгря като едно от лицата на ПП във Варна, набра позитиви по време на бежанската вълна украинци във Варна, стана областен управител, като такъв върна част от бюджета на Варна, последва скандал между него и Общината, оглавявана от Портних. А след това Коцев се загнезди в главата на Портних чак до днес.
Пролетта на тази година кметът се активира. Беше очевидно, че се завръща към работата си с цел изборите. Беше едва ли не навсякъде – дори и по културни събития. Но опонентите му все по-упорито го наричаха „Невидимия“. А той все по-упорито споменаваше Коцев. И така създаде образа на човека, когото от ПП-ДБ пък припознаха като единствената възможност да сменят общинската администрация и да овладеят властта във Варна.
Ключът към загубата на Портних обаче е уволнението на главния архитект на Варна Виктор Бузев, последвано от други сътресения. Като напрежението между Портних и едрия бизнес във Варна. Конфликт, родил местната корпоративна формация „Алтернативата на гражданите“, която обърка всички сметки на местния вот.
На фона на всички тези конфликти и създаването на врагове – външни и вътрешни, някак се загубиха и не се чуха намеренията на Иван Портних за следващите четири години. Кампанията премина в лични нападки, хули и клевети между основните претенденти, предимно в социалните мрежи, и всъщност никой не излезе чист от тази кална битка. Всички си ги спомняме, все пак беше „вчера“.
А някой спомня ли си посланията? Визията за развитие? Намеренията?
В нощта след изборите Благомир Коцев все пак каза: „Много е направено във Варна, но може и повече.“
Такава трябваше да бъде цялата му кампания – с намерение да надгражда, а не в отрицание на всичко. Заради кампанията на ПП-ДБ живеехме с чувството, че се намираме на най-гадното място на света. Никой не обича да наричат дома му мръсен и изоставен.
Кампанията на Портних пък трябваше да ни покаже истинската промяна, случила се в града през последните години. С билбордове на всяко променено място, за да си спомним какво е било и да оценим… Думата „промяна“ обаче девалвира с определения като „бутафорна“ и „шарлатанска“, макар и употребени целево по адрес на партията опонент.
Така или иначе Варна има нов кмет. Победата за един е загуба за друг.
Да пожелаем на Благомир Коцев да е добър стопанин със собствено мнение и да надгражда, за да носи наистина блага!
И дано Иван Портних да бъде активна и достойна опозиция!
Заради интересите на варненци.
