Занаяти, спомени и сръчни ръце: Как музей „Етър“ и Дневният център за стари хора в Габрово сътвориха ден, пълен с усмивки

Съществуват места, които имат силата да ни връщат у дома – и физически, като пространство, и в най-топлите кътчета на спомените ни. Точно такова преживяване донесе работилницата в музей „Етър“, организирана за потребителите на Дневния център за стари хора в Габрово.

Инициативата бе плод на съвместната работа между социалния работник Милена Петкова и Елена Минковска от екипа на музея. Нейната основна цел бе да подпомогне социализацията на възрастни хора, повечето от които живеят сами и имат естествена необходимост от общуване, споделяне и активен живот.

Музей „Етър“ предложи отлични условия за тази среща. За много от участниците това бе първо посещение от над десет години насам – вълнуващо завръщане към детството и младостта, когато стари занаятчии са работили пред очите им със същите тези инструменти. Това поколение пази в паметта си названия и традиции, които за днешните деца са непонятни, а допирът до автентичната среда събуди спонтанни емоции и спомени.

Ритъмът на водата и магията на гайтана

Заниманията преминаха в спокойна и подкрепяща атмосфера, съобразена с индивидуалния ритъм на всеки участник. Програмата започна с разходка из музея с фокус върху водните съоръжения. Групата посети гайтанджийската одая, където ритмичният звук на чарковете, задвижвани от водата, превърна преживяването в истинско пътуване във времето.

Като естествено продължение на разходката, участниците се включиха в творческо занимание за изработване на гривни от гайтан. Допирът до традиционния материал отвори вратата към личните истории. А сред първата група от гости силата наистина бе в ръцете – в умението да шият, да тъкат и да създават.

Историите зад сръчните ръце

Всеки от участниците донесе със себе си уникална житейска хроника и много хумор.

Маринка Радева познаваше музея по-добре от всеки друг – преди около 30 години тя е работила тук в поддръжката и е изпратила трима различни директори.

Пена Драганова – жената с четири имена. Попът я кръстил Пенка, съучениците ѝ – Пеца, в общината я записали Пепа, а дори на сватбата ѝ я повикали с Пепа. Бивш конструктор по професия, днес тя искрено се забавляваше, че шие.

Николина Маркова, работила 36 години като отчетник на ЖП гара, сякаш медитираше, докато шиеше. Шегуваше се, че само така изглежда, защото недовижда, но ръчният труд я съпътства от дете – тогава майка ѝ я оставяла сама да подготвя чеиза си.

Мария Петрова, работила до пенсия в бившия комбинат „Васил Коларов“, бе категорична: „Тъкачките са магьосници!“. С радост сподели, че обича да прекарва времето си активно, и отправи покана към всички, които искат да се научат да играят хоро, да се присъединят към техния център.

Тодорка Найденова бе работила на струг в завод за „часовникови прибори“. Със загадъчна усмивка тя отказваше да разкрие какво точно е изработвала тогава – някога е подписвала декларация да не изнася такава информация и с достойнство продължава да пази професионалната тайна.

Стефка Цекова, с над 50 години трудов стаж на различни места, доказа, че и днес не може да остане с празни ръце – дори вечер у дома винаги намира с какво да се занимава.

Поглед към следващата среща

Съвместните активности между Дневния център за стари хора и музей „Етър“ ще продължат и с нова група. В следващото си гостуване участниците ще имат възможност да практикуват грънчарство и да създават изделия от глина – там, където сила и сръчност ще дадат краката, завъртащи грънчарското колело.

Събитието е част от проект „Наследство с грижа – културна памет за хората с деменция“, реализиран в партньорство между Гражданско сдружение „Алцхаймер – България“ и РЕМО „Етър“. Той се осъществява с финансовата подкрепа на The Headley Southeast Europe Cultural Heritage Fund.

Участниците в тази инициатива, в която се включи групата от Дневния център за стари хора в Габрово, нямат този здравословен проблем, но са емпатични и имат желание да контактуват със страдащи от заболяването техни връстници, за да облекчат състоянието им.