"Всеки може да участва в политическия процес, стига да демонстрира достатъчно качества. Всеки може да саботира този процес отвътре, на практика всеки може да каже каквото си пожелае, без да бъде санкциониран за това". Това мнение изрази писателят Захари Карабашлиев в "Стълбището" по Дарик радио.
"Стигнахме до такава делeвация на словото, на мисълта отдавна - че дума дупка не прави. Това наистина е голяма мантра. В политическия процес е пълно с хора, които могат да кажат всичко и от това да не последва никаква санкция. Тоест те могат да изрекат най-голямата лъжа, особено лидерите на политически формации, и след това да им се размине", допълни той.
Карабашлиев заяви, че не вярва в честността на изборите през последните години. "Как да вярвам? Например последните "хартиени" избори бяха с 400 000 невалидни бюлетини, което значи около 20% от 2 милиона гласували", заяви той.
На въпроса има ли демократична институция, на която българите вярват, той отговори, че не би трябвало да вярваме, а би трябвало да знаем, че тези институции работят за демократичния процес, но не е сигурен дали има такива.
"Няколко милиона гласуващи българи са на милостта на няколко души с прякори, които разполагат с милиарди и могат да купят този процес. Те наистина могат да го купят. Без да звучи като конспиративна теория – то просто е така. Виждаш, че каквато и политическа воля да имаш, когато влезеш в тези политически игри, започват едни обяснения защо няма как да стане това, което сме си го мислили преди. Лека-полека отпадат моралните аргументи и накрая пак стигаме до тези няколко души, които са в управление на този милиарден ресор", коментира още Захари Карабашлиев.
Запитан има ли егоизъм в писането му, какъв е личният му интерес откровено да се занимава с писане, той посочи: "Импулсът за писане не може да бъде рационализиран. Няма как да кажеш "пиша защото така и така...". Аз пиша просто, защото пиша. Там нямам въпрос на избор дали трябва, или не трябва, по-скоро е как най-добре. Моята голяма вътрешна задача, моят вътрешен Джихад е да надскоча самия себе си".
"Изборът би бил да се самопредизвикам ли да напиша по-добра книга от предната, или да си продължа предната с други средства и с друга тема. Има хора, които умеят да го правят - една и съща книга цял живот. За мен е много трудно да разкажа един и същи виц два пъти - неудобно ми е от тези, които вече са го слушали. Това е изборът - дали да продължа от същото, или да правя нещо различно", обясни Карабашлиев.
"Писането за мен е единствената работеща медитация. То ми изчиства мисълта от страничния свят, хаотичен и жесток, брутален в нахлуването си в главата ми. Много ми е трудно без да пиша, просто ми е невъзможно", каза още писателят.
Немалко писатели казват, че трябва да пишеш за смърт и война, за да се научиш да пишеш. Тази теза Карабашлиев коментира така: "Всяка моя книга е свързана със смъртта. Но това е защото аз я усещам като една неотменна част от живота. Memento mori (бел. ред. латински израз, който може свободно да бъде преведен като „Помни, че си смъртен“) е нещо, което от доста ранна възраст свикнах да приемам и да медитирам върху това – какво е смъртта и ако не я приема като естествена част от живота, аз как да живея този живот. За много хора тя е тема табу, плашат се. За мен това е нещо естествено".
"Когато писах "Рана" се занимавах със страшно много писма. На офицери, генерали, дневници от фронта. И веки път, когато четеш тези живи редове - ти четеш писма на мъртвец, но си казваш "добре де, всеки мейл, който пиша аз, е писмо на мъртвец". Така че те завинаги остават живи и ние завинаги ще бъдем мъртви. Това, ако можем някак да го приемем, човешкият живот би бил по-различен и по-смислен", посочи още Захари Карабашлиев.
На въпрос дали се автоцензурира, той отговори, че вероятно в публичните ми участия го прави. "Просто съм внимателен. Опитвам да минимизирам раните, които бих нанесъл на някой, който е с друга чувствителност от моята. В частен разговор аз мога да кажа нещо, което изключва непознати. Но ако аз го кажа пред огромна аудитория, аз не знам кой би се засегнал. Аз мисля за неговите чувства, а не за това дали ще ме нападне", обясни писателят.
Той бе категоричен, чее трябва да нараняваш човек. "Ако това всеки от нас го прави, бихме живели много по-добре - просто не наранявай. Но в писането си мога да наранявам когото и както си искам", посочи Захари Карабашлиев.
Новият исторически роман на Захари Карабашлиев "Рана", който излезе на 23 октомври, ни пренася в окопите на Добруджанския фронт през Първата световна война и сред трагичното бягство на българите от Одринска Тракия през 1913 г.
“Рана” e отзвук от жестоките болки на една окрилена от идеализъм, но разкъсвана от безпощадни конфликти България, в която лични и национални рани са все още незараснали. Захари Карабашлиев разгръща някои от най-непознатите страници на българската история, за да ни увлече в зареден с напрежение, но и лиричен разказ за героизъм, нежност и надежда.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
