Тазгодишният горещ юли в България причини близо 150 горски пожара, още десетки през август. Жегата и безотговорно изхвърлените фасове са сред най-честите причини, както и зарязани след пикник стъклени бутилки, които също водят до пожари.

В добавка, в гората се горят кабели, за да се оголят ценните метали в тях и да се върнат на вторични суровини, както стана ясно, че е възникнал един от последните страшни пожари – този край Сливен. Тепърва ще се горят стърнища – нищо че това е забранено.

Това всъщност се случва всяко лято с по-малка или по-голяма сила и обхват на изпепелените територии. В България обаче се оказа, че горските пожари са се удвоили спрямо предходната година, пише в обширен анализ по темата сайтът „Медиапул“.

С Хърватия сме своеобразни рекордьори по увеличение на огнените стихии в сравнение с 2023 г.. И дори Гърция, където миналата седмица бушува огромен пожар край Атина и столицата бе цялата в дим и пепел, е много назад от нас. Там, както и в Испания и Португалия, където миналата година също седмици наред бушуваха пожари и се наложи евакуация на жители и туристи, това лято положението е огньовете е под контрол и те са малко.

Това показват данните на Европейската информационна система за горски пожари. Според тях с изключение на България и Хърватия тазгодишният сезон на пожарите в Европа е слаб и е те са били под средното за Европа.

За седемте месеца в България са изгорели повече площи от цялата 2023 г.

Предоставените на Mediapool данни от Изпълнителната агенция по горите обаче се разминават в известна степен с европейската статистика. Според тях излиза, че няма такъв огромен ръст на пожарите, а те са сходни на последните няколко години. От началото на 2024 г. до 24 юли 2024 г. са избухнали общо 324 горски пожара, а са засегнати близо 83 хил. дка площ.

Най-тежките за страната ни години по отношение на пожарите са 2000 и 2007 г., когато са регистрирани съответно 1710 и 1478 горски пожара, а засегнатите площи на свой ред са 574 060 дка и 430 000 дка през 2007 г.

С горските пожари през първите седем месеца на настоящата година в България данните се доближават до тези за цялата 2021 г., когато регистрираните горски пожари са били 349 и са поразили близо 31 500 дка. През 2022 г. огньовете в горите са 516, а засегнатите площи – над 81 хил. дка, а през 2023 г. броят им е 448, а изгорелите площи са близо 64 хил. дка. Повече са пострадалите широколистно насаждения, по-малко – иглолистните.

Според данните на доклад на Европейската комисия за пожарите в страните на ЕС в България най-големият процент от поразени горски масиви са държавни – близо 70 процента, следвани от частните и накрая от общинските, от които потърпевши са около 10%. Това обаче е напълно нормално предвид разпределението на собствеността върху горите.

Пожарите унижощават у нас гори за милион евро средногодишно

Според същия доклад на ЕК средните щети, предизвикани от горските пожари, в последните десетина години в България са средно по милион евро. Сумата изглежда малко, но горските стопанства продават на дърводобивните фирми опожарената дървесина.

От Агенцията по горите не предоставиха на Mediapool данни какви са техните оценки за щетите от горските пожари в последните четири години. Няма систематизирана информация и какви са реализираните приходи от продажбата на опожарена дървесина (неведнъж е имало обвинения за умишлени пожари именно с такава цел, но това така и не е било доказано от разследващите органи).

От агенцията посочиха, че за сегашните е рано да се прави такава сметка. Ведомството посочи, че усилията на държавните горски и ловни стопанства са насочени към патрулиране, овладяване на възникващи пожари и превенция на място.

"Преките загуби от горските пожари – дървесина, фиданки и горска инфраструктура са само малка част от понесените щети. Много по-големи са загубите от нарушаването на екосистемите, разрушаването на ландшафта, нанесените щети на имотите и поминъка на хората, както и от загуба на земеделска продукция в засегнатите региони", заявяват от Агенцията по горите.

Щетите за хората и върху инфраструктурата незнайни

И докато за щетите върху горите има някаква относителна информация, в България липсват обобщени данни за нанесените в цялата страна щети и върху частни и обществени сгради и инфраструктура. Обикновено при подобно бедствие се правят оценки от земеделските служби за унищожени ниви и добитък, на пострадалите къщи, пътища и други. Но те са по засегнати места и обикновено се разчита на европейската помощ de minimis за земеделците и на държавата за финансиране на отстраняването на щетите по сгради и инфраструктура. Но държавната помощ обикновено идва на парче и с огромно закъснение – понякога две-три години.

Дори в национална програма за превенция на бедствията на Министерския съвет за периода 2009-2013 г. се посочва, че липсва регламентиран ред за събиране и обобщаване на получените от министерства, ведомства, общински и областни администрации данни за щети и загуби от бедствия. Още тогава се предлага създаването на такава база данни, за да може да се анализира ефектът от мерките срещу бедствията. Повече от десет години по-късно обаче все още няма систематизирани данни за щетите, които нанасят не само пожарите, но и наводнения, свлачища и други бедствия и аварии.

Проблем в цялата картинка е и това, че хората в България и особено в малките населени места рядко застраховат имотите, нивите и фермите си и разчитат изцяло на държавата.

Липсата на хеликоптери за гасене

За поредна година липсата на техника за гасене на пожарите от въздуха се оказа най-големият проблем със справянето с огнените стихии. Иначе огнеборците разполагат с 800 специализирани автомобила – около 70 процента от които са доставени в последните десет години – тоест сравнително нови и модерни. Слабото звено е именно липсата на достатъчно хеликоптери, които да имат "кошници" за пълнене с вода, или друга специализирана въздушна техника за гасене.

В момента България разполага само с две такива машини – армейските хеликоптери "Кугър" и Ми-17. В пожарите пред последните седмици у нас се включиха вертолети от Швеция, Швейцария, Чехия и Испания. Военният министър Атанас Запрянов каза, че ведомството му е готово да обяви поръчка за доставяне на "водни джобове" за още два военни хеликоптера, което ще струва 500 хил. лв. Остава висящ обаче въпросът със закупуването на самолети, които да имат много по-голяма вместимост на носената вода и така с един курс да се гасят по-големи територии при пожари с голям фронт и на труднодостъпни планински места, както беше преди седмици в националния парк "Централен Балкан" в резервата "Стенето" и "Беклемето". От години се коментира купуването на въздушна противопожарна техника (включително с европейски средства), която да е на разположение на специализираната служба. Оценки колко ще струва това и конкретни стъпки за обявяване на обществени поръчки обаче няма.

Дронове за следене на огнищата не са в дневния ред на властта

Преди години в България се говореше за въвеждане на превантивно наблюдение в горите с дронове, но от Изпълнителната агенция по горите коментираха пред Meidapool, че използването на дронове с видео или термални камери за такъв вид контрол не е приложимо. Причините са малкият летателен период на машините, което ограничава зоната за видимост.

От агенцията обаче признават, че дронове може да се използват при овладяването и потушаването на вече възникнал пожар. С тях може да се наблюдава развитието на огнените фронтове, за да се вземат бързи решения как да се организират усилията за борба със стихията, както и да се измерват вече опожарените площи и др. Купуването на такива обаче изглежда не е в дневния ред на управляващите в София.

Макар обикновено за горските пожари да се разбира от сигнали на граждани, горската агенция има 32 наблюдателни кули, които да предупреждават за избухнали огньове. Те са разположени според специална схема, а девет от тях са изградени с европейски средства. От началото на тази година оттам са подадени 293 сигнала за забелязани пожари.

В Гърция малко на брой пожари изпепеляват огромни площи

За Гърция 2023 г. беше кошмарна година по отношение на защитата на горите от пожари. Александрос Димитракопулос, професор от катедрата по горско стопанство и природна среда на университета Аристотел в Солун, отбелязва, че изгорелите горски площи в Гърция през 2023 г. са се увеличили с +270%, в сравнение със средните (2002 - 2022 г.) изгорели площи в страната . За разлика от тях броят на горските пожари намалява с -20% спрямо средния брой на горските пожари в страната на годишна база през същия период.

С около 1 700 000 хектара изгорели горски площи Гърция е на първо място сред 20 средиземноморски страни, с Испания (843 150) на второ място и Италия (630 610) на трето, според Европейската информационна система за горски пожари EFFIS. 1,09% от земята на страната е опожарена площ, докато средното за периода 2006-2022 г. е 0,33 %. След 2007 г. (2 623 933 хектара) 2023 г. е втората най-разрушителна година по отношение на опожарените горски площи в историята на Гърция префектура Еврос (Дадия) е най-голямата (946 000 хектара), регистрирана в ЕС от 2000 г. насам. Тогава загинаха 20 души, сред които мигранти и малки деца.

Изводът е, че миналата година в Гърция опожарените площи са се утроили, а броят на пожарите е намалял. Така че не е толкова важен абсолютният брой, ако броят на изгорелите площи се увеличи.

Според Хараламбос Контое, изследователски директор на Института по астрономия, астрофизика, космически приложения и дистанционно наблюдение (IADET) към Националната обсерватория на Атина през юни, три пъти повече земя е изгоряла в Гърция в сравнение със средната стойност за 14 години за същия месец.