Една от интересните български традиции, за които ще ви разкажем в следващите минути е сборът или съборът. Няма село без събор, макар че доста български села замират и обезлюдяват. Днес тази традиция не е това, което е била в миналото, но хората продължават да я поддържат.

По традиция събор се прави само лятно време – по народния календар – от Гергьовден до Димитровден, а по социалистическия празничен календар беше от 1 май до 7 ноември. През пости събор не се прави. В книгата си „Религиозни народни обичаи“, етнографът Димитър Маринов обяснява, че всяко място си има стопанин, а като се засели селото, първата грижа на старците е да изберат ден за сбор, т.е ден, в който ще честват и празнуват духа-покровител на селото. Сборът е празник на цялото село, който се празнува много по-тържествено от всеки друг празник, дори от Великден.

В днешния му вариант сборът е донякъде подобен на описаното, донякъде доста различен. За жалост малко са селата, където сборът е свързан най-вече със светеца-покровител на селото. Запазена е традицията площадът на селото да е изпълнен със сергии и въртележки за децата, но те не са толкова посещавани, защото отдавна дори и по селските магазини има всичко, а децата открай време са презадоволени и са далеч от мисълта да чакат сбора, за да си купят нещо мечтано. Все пак радост има,а също и търговци, които се надяват на печалба, макар и малка.

За това отдалечаване от първоначалната идея за сбирането на хората за почитане на светеца-покровител роля естествено има и социализма.

Все пак, макар и рядко, се случват и истински събирания. На една такава трогателна среща-сбор, е присъствал Стефан Мръзеков. Макар да е прекарал живота си в русенското село Червена вода, той не забравя балканджийските си корени и това лято се връща към тях.

Не вярвам че тази топлота и искреност я има само в балканските села. Още повече, че за хората на село въобще, тя е по-присъща, заради по-малката общност в която живеят. За жалост самите ни села замират и обезлюдяват, а с тях замират и българските традиции. Затова всеки сбор, какъвто и да е той, си е ценен и малко или много пази българското.