Дългогодишният политически репортер на Българската национална телевизия (БНТ) Ирина Цонева е дала съгласие да бъде част от Инициативния комитет в подкрепа на кандидатурата на Илияна Йотова за президент, но впоследствие е поискала името ѝ да бъде премахнато от списъка заради Етичния кодекс на обществената телевизия, пише Mediapool.
Самият факт, че журналист, който отразява работата на изпълнителната власт, президентството и държавни визити в чужбина, първоначално е бил готов да участва в политически инициативен комитет, повдига въпрос за политическата безпристрастност в журналистическата му работа. Оттеглянето ѝ след това е правилното решение и формално отстранява конфликта, но не заличава въпроса защо участието изобщо е било прието.
Името на Цонева фигурираше в първоначално публикувания състав на Инициативния комитет на Йотова и директора на БТА Кирил Вълчев, обявен в сряда след 17:00 часа. Справка в Wayback Machine показва, че около 40 минути по-късно името ѝ вече не е в списъка. То липсва и от официалния списък, разпространен от комитета до медиите около 19:30 часа.
Пред Mediapool бившият генерален директор на БНТ и настоящ съветник на Илияна Йотова Уляна Пръмова обясни, че Цонева сама е поискала да бъде извадена от комитета заради етичните правила на БНТ.
Самата Цонева потвърди пред Mediapool: "Исках, но не мога да участвам заради етичния кодекс на БНТ и не желая да коментирам повече темата".
Според Уляна Пръмова няма юридическа пречка за участието ѝ, но има етична.
Тя уточни, че казусът се различава от този на Георги Тошев, защото Цонева сама е помолила да бъде премахната.
В сряда, часове след учредяването на Инициативния комитет на Йотова и Вълчев, Тошев обяви във Фейсбук, че е получил покана да участва в него, но не е част от него, както беше обявено на сайта на комитета. Впоследствие от ИК казаха, че името на Тошев е премахнато, но за преосмислянето на решението му те са разбрали от публикацията му в социалните мрежи, а не лично от него.
Уляна Пръмова потвърди пред Mediapool, че Тошев е дал съгласието си да бъде част от комитета и е предоставил личните си данни на нея, за да бъде официално вписан. Той е бил уведомен и за деня и часа на учредяването на комитета и дори е заявил, че ще положи усилия да се прибере от чужбина, за да присъства и не е информирал за желание да бъде премахнат.
В чл. 2 от Етичния кодекс на работниците и служителите на БНТ са записани принципите на безпристрастност и политическа неутралност, като се посочва и че служителят не трябва да допуска в работата му да влияят негови или чужди политически пристрастия.
Mediapool изпрати въпроси и до БНТ за позицията на ръководството по казуса. Оттам посочиха, че журналистката не е част от комитета и при тях и до тях не е изпращано писмено становище за евентуалното ѝ участие. Цонева е сред журналистите, които отразяват политически теми, изпълнителната власт, президента.
Дори Цонева да беше останала в комитета и да излезе в неплатен отпуск, както направи директорът на БТА Кирил Вълчев, участието ѝ би поставило въпроса доколко журналист може едновременно да бъде част от политическа инициатива и да отразява безпристрастно политическите институции.
Цонева не е единственият журналист, свързан с инициативен комитет на кандидат за президент.
В комитета на Йотова са журналистите Валерия Велева, Кристина Патрашкова, Симеон Идакиев, Севда Шишманова, Тома Томов, Явор Дачков и Иван Гранитски.
В инициативния комитет на Андрей Гюров също участват журналисти, сред които Антоанета Бачурова, Еми Барух, Бойко Станкушев, Камен Алипиев, Константин Вълчев, Венелина Попова и Иво Беров.
Отделен казус е кандидатурата на директора на БТА Кирил Вълчев за вицепрезидент. Той е в неплатен отпуск, но при евентуален неуспех на кандидатурата си би могъл да се върне начело на агенцията и отново да бъде ръководител на журналистите, които отразяват кампанията и самия изборен процес.
Медийният експерт и бивш директор на новините в Нова телевизия Дарина Сарелска разглежда подобни случаи като проблем за доверието в журналистиката. Според нея границата не е между това журналистите да имат лични убеждения и да нямат такива, а между гражданската позиция и участието в политиката по начин, който може да компрометира професионалната им независимост.
В случая с Цонева въпросът е именно за тази граница: журналистът има право на политически и граждански убеждения, но когато работата му е свързана с ежедневно отразяване на политическата власт, самото участие в политическа инициатива неизбежно поставя въпроси за безпристрастността.
Това важи с особена сила за обществените медии, които се финансират от данъкоплатците и би трябвало да изпълняват обществени функции, а не да обслужват съответната власт.