На 27 февруари в сградата на ПГПЧЕ“Димитър Димов“ се случи паметно събитие за град Плевен и в личния живот на всеки един, който принадлежи към тази училищна общност. Последният работен ден на директора господин Юрий Тодоров преди пенсионирането му отключи океан от чувства, преживя се като мощен емоционален трус.
Целият колектив на гимназията изпрати подобаващо своя любим и уважаван дългогодишен ръководител. Административното решение това да се случи точно в средата на учебната година, няколко месеца преди матурите, роди много смут и тревога у всички. Но тъкмо то се превърна и в детонатора за едно истинско и преживяно от нас чудо. ЧУДОТО на любовта и единението.
Учители, ученици, административният и помощният персонал се сляха в едно в своята обич и признателност към човека и ръководителя на това елитно училище. Всичко изречено, всеки жест, всеки поглед носеха в себе си дълбока автентичност и чиста топлота. Нямаше и следа от помпозност, от витиевати слова и фалш, които са обичайни за подобни събития.
Посрещнат и съпроводен от силни аплодисменти, г-н Тодоров премина през шпалир от ученици, за да застане пред лицето на цялата училищна общност, която бе преизпълнила двора на гимназията.
Тържественото събитие откри г-жа Елена Василева, зам.-директор на ПГПЧЕ, която даде думата на г-жа Нела Златарска, за да прочете и връчи Благодарствен адрес до директора.
След тези искрени думи на признание г-жа Силвия Стоянова поднесе красив и изискан букет. Развълнуван от трогателните и сърдечни слова на колегите, г-н Тодоров се обърна към присъстващите с думи на благодарност и равносметка. Той подчерта и дългогодишната си свързаност с това училище като ученик, учител и директор и отправи най-топли благопожелания към всички.
След последвалите бурни аплодисменти г-жа Саша Върбанова му връчи красива кутия, която съдържаше личните послания на учителите към него. Кулминацията на тържеството беше песента на Емил Димитров “Ако си дал“, на чийто фон върволица от ученици поднесоха своето цвете на благодарност на любимия си директор. По красивите лица на тези млади хора ясно бе запечатано вълнението на мига. Той получи от тях и кутия с техни лично написани до него послания. В самия финал прозвуча и любимата песен на господин Тодоров „Как хочется жить“ на група “Рождество“. Под звуците на тази красива и носталгична песен учители, администрация, помощен персонал и ученици се сбогуваха лично със своя дългогодишен директор. Обща снимка с дрон сложи формален край на тържеството, но след него още дълго никой не си тръгваше. Магията на преживяното трудно би могла да бъде описана с думи, затова всички с нетърпение очакваме професионално заснетия филм, който ще съхрани изключителната емоция на случилото се. Удивителен е и фактът, че всичко това се подготви само за два дни и беше запазено в абсолютна тайна.
С това сърдечно изпращане господин Юрий Тодоров получи изключително признание, което рядко се случва приживе. Един достоен и заслужен венец на професионалния му път. Всички ние сме му дълбоко благодарни за спокойната и градивна атмосфера в училище, за човечността и отдадеността му, за умението му да ръководи, без да бъде авторитарен, и да бъде близък с нас, без да губи авторитета си. Истина е, че за значимостта на един човек наистина може да се съди по празнината, която оставя след себе си.
С пенсионирането на господин Тодоров приключва и цяла една епоха от историята на нашето любимо училище. От сърце му пожелаваме дълги години, изпълнени със спокойствие и радост и изживени в крепко здраве.
.jpg "Да помогнем на Силвия в битката с множествената склероза")
