Има различни истории за произхода на името на празника, който отбелязваме на 14 февруари, Свети Валентин.
Една от най-известните разказва за епископ Валентин, живял в Рим през III век пр. н. е. по времето на управлението на император Клавдий II. Тогавашният владетел на Римската империя забранил мъжете да се женят, защото според него любовта правела войниците му слаби. Тук влиза и ролята на Валентин като покровител на влюбените. Противопоставяйки се на закона, той тайно провеждал сватбени церемонии. Заради това на 14 февруари 240 г. Клавдий II заповядал екзекуцията на епископа. Едва през Средновековието тази дата започва да се свързва с рoмантика в католическите държави.
В днешно време Свети Валентин се празнува почти в цял свят като всяка държава го отбелязва по различен начин.
Най-популярните традиции продължават да бъдат подаряването на цветя, шоколадови бонбони и всякакви вариации на формата сърце. Всеки от тези жестове би трябвало да символизира любовта и романтиката на един партньор към друг. Най-често от мъжа към жената.
Дали обаче намеренията на двойките са искрени или по-скоро в 21 век са се превърнали в един престорен модел и стереотип?
И Свети Валентин всъщност остава ли си празника на влюбените или сме свободни да го погледнем и под по-различен ъгъл?
Много хора се смущават от идеята за 14 февруари поради факта, че нямат партньор.
Не винаги обаче на човек му е нужна пловинка, за да се чувства обичан. Ако се огледаме, можем да открием най-различни форми на любовта навсякъде около нас. Дали обвързан или необвързан, правото на човек да раздава обич не може да му бъде отнето.
Затова насочвам вниманието си към хората, които според разбиранията за този празник не би трябвало да празнуват днес.
Можем ли на този ден да обърнем внимание на самите нас?
Този ден не бива да ни ограничава до баналното отношение между двама души, които са заедно. Вместо да оставим социалните очаквания да диктуват действията ни, можем да се насладим на необходимото време за себе си с любимите си занимания.
Преди да раздаваме обичта си на околните, е важно сами да я изпитаме.
Любовта формира основата на психическото и физическото ни благосъстояние, както и поддържа вътрешната ни устойчивост и равновесие. Затова не бива да пренебрегваме обичта и уважението си първо към самите нас и този ден спокойно може да стане нещо като наш личен празник. Може и с вино, все пак отбелязваме и Трифон Зарезан.
Вместо да се подчиняваме на добре познатия стереотип за Деня на любовта, питали ли сме се скоро, кой заслужава нашата любов, всъщност?
Дори без половинка, в живота на всеки човек присъстват значими личности, които го мотивират, подкрепят и са там до него в моментите, когато той се чувства сам. Това, в най-честите случаи е семейството му – майка, баща, сестра, баба, вуйчо, братовчед... но и приятелите, които са станали част от неговия живот. Всички тези хора заслужават внимание на Свети Валентин. Този ден би бил идеален да им покажем, че те са важни, специални и обичани от нас.
Всеки изразява любовта си по различен начин. Но съм сигурна, че когато я показваме – тя се връща при нас.
Както епископ Валентин се противопоставил на волята на императора, така и вие можете да се противопоставите на заучения модел на празника и да го отбележите по свой начин, защото както казва френската писателка Жорж Санд, „Има само едно щастие в този живот - да обичаш и да бъдеш обичан.“
Честит Свети Валентин!
