Враца почете паметта на бореца за свобода Никола Войводов

 Жители и гости на Враца се събраха, за да отдадат почит пред живота, делото и саможертвата на един от най-видните си съграждани – бележития борец за свобода Никола Войводов.

На официална възпоменателна проява градът отбеляза две важни годишнини – 184 години от неговото рождение и 159 години от трагичната му гибел.

Събитието започна пред паметника на революционера, където присъстващите си припомниха ключови моменти от краткия, но вдъхновяващ път на Войводов в борбата за национално освобождение.

Кметът на Враца Калин Каменов се обърна към присъстващите младежи с емоционален призив да пазят жив спомена за своите герои. Той насърчи специално учениците от СУ „Никола Войводов“ да носят името на патрона си с гордост. Кметът подчерта, че най-добрият начин да почетат паметта му е като инвестират в своите знания и умения и с отговорност работят за развитието на родния си град.

След официалните слова признателните граждани се включиха в тържествено шествие. То тръгна от монумента на революционера и стигна до неговата къща-музей, превърнала се в пазител на историческата памет в града.

Да изразят своята почит на събитието присъстваха още председателят на Общинския съвет д-р Владимир Христов, общинският съветник Момчил Калистратов и заместник-кметът Петя Долапчиева. Към тях се присъединиха директорът, учители и възпитаници на СУ „Никола Войводов“, както и десетки родолюбиви врачани.

Никола Войводов (1842–1867) е високообразован български революционер от Враца и първият бунтовник, използвал пътнически кораб за освободителна акция.

 Завършва престижния „Робърт колеж“ в Цариград и владее пет чужди езика. Учи модерно копринарство в Италия, където се вдъхновява от идеите на Гарибалди.

През 1867 г. в Румъния организира чета заедно със сърбина Цвятко Павлович. Планът им е да се качат на австрийския параход „Германия“, да слязат на българския бряг и да вдигнат въстание в Балкана.

Четата е предадена. На 20 август 1867 г. на пристанището в Русе двамата лидери отказват да се предадат на турската полиция и загиват в неравен бой на палубата на кораба. Войводов е само на 25 години.

Неговият саможертвен подвиг директно вдъхновява Христо Ботев за превземането на кораба „Радецки“ девет години по-късно.