
Найс, а? Уверихте ли се, че дори да пускате бюлетини с преференции, народният ви глас (дето уж бил Божи) не струва жълти стотинки. Вие може да искате еди-кой си да ви управлява, понеже ви е симпатичен, показал е качества, вярвате му, дали сте му доверие, защото това е истинска демокрация, но в края на краищата ще стане тъй, както партийните шефове са си наумили. Или както условията на предварителната сделка определят. Или заради нечий каприз. Или поради кой знае какви други причини. Важното е, че това с вашето право на избор е чиста гавра.
Мария Габриел си остава европейски комисар, понеже не издържала да гледа как любимото й отроче „Дигитална икономика и общество“, което издундуркала от една шепа месо и го направила „един от най-мощните ресори в Европейската комисия и неслучайно е един от приоритетите на всички държави в ЕС“, може няколко месеца да се мандахерца без нейното грижовно майчинско крило. И се отказа в полза на останалата зад борда Лиляна Павлова.
Която преживя тежки и отчаяни безминистерски моменти моменти преди да стане причудливият „министър на европейското председателство“. След това за известно време пак залиня, без да управлява каквото и да било. И сега смело ще размаха криле в Европарламента. Няма значение разликата в преференциите 82 000 към 27 000. Честито на всички, дали с убеждение гласа си за госпожа Габриел! Видими резултати!
Не повече струва и този на вас, избрали господин Делян Пеевски. Той също се отказа. Щял повече работа да върши тука, най- си му било хубаво на родна земя. И показа, че яко запрята ръкави, дори отиде до работното си място. Няма да ходи в Брюксел и неговият партиен шеф (абе, шеф) господин Карадайъ. На тези, дето му показаха доверието си, вещо обясни, че оглавил листата, за да покаже, че „ценностите на Европейския съюз са и ценности на ДПС“.
Когато със зинали уста отвърнаха, че не разбират какво им говори, обясни на уж по-нормален език, че България имала нужда от „ускорено догонващо развитие, за да могат нашите деца и внуци, които са на гурбет в чужбина да се върнат.“ Със сигурност в досегашната си дейност той нищо друго не е правил, а от сутрин до мрак все е създавал предпоставки за ускорено и догонващо развитие, белким младите се върнат от гурбет тука, цъфнат и вържат. „Избирателят е мъдър, той си знае работата“, заяви господин Карадайъ. Да е мъдър, да е мъдър... Колко да е мъдър?
Към горните актуални два случая турете и десетките на „депутатът отговори, че въпреки излизането си от парламентарната група, няма да спре да представлява интересите на тези, които са го изпратили в Народното събрание“. От всички полит бои у нас.
Та, вашият глас не струва нищо. Уверихте се за пореден път, нали?