Не, Фридрих Ницше не е писал за тях тази книга. И не съм убеден, че са я чели. Като знам литературните им вкусове – между приключенските романи на Карл Май и партийната страница в интернет. Едва ли пиарите им са се сетили да приложат някои основни принципи в тази книга на Философа, та да прикачат на идолите си всички белези на целокупния народ и така той да се отъждестви с тях. Това става някак си стихийно и неподготвено. Техните идоли от най-актуалния политически писък на съвремието наистина притежават характерните черти на своите сънародници. Описани от друг велик психолог – Иван Хаджийски, в „Бит и душевност на нашия народ“.

Ако могат да вземат нещо „по тънката лайстна“, използвайки авторитет, власт или каквото и да било предимство, правят го. Какво тук значи някакъв си морал и политически имидж. По изобилно развяваната през време на тяхното управление система  „ония са по-големи маскари от нас, изкрадоха де що има“, подобни скрупули тям са непознати. Именно затова плебсът хем ги плюе и псува, хем тайничко им се радва. Тук прозрачната линия на мисълта е „много ясно, щом бъркат в кацата с меда, как тъй няма да си оближат пръстите“. И за техните читатели, почитатели и избиратели наистина не е важно, че юридически е изпипано до блясък, а всъщност остава един такъв горчив вкус...

„Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“. Ето еманацията на жалките опити на Ницше да обясни нещата с доста по-сложна, почти неразбираема терминология. Отлично онагледява взаимоотношенията „управляващи-управлявани“ у нас в най-чистата им форма. Основополагаща догма и схема на сегашното ни общество. Затова няма да мръднем ни на йота напред. Тези, които не искат и да чуят за такова определение отдавна се изнесоха извън тези 111 000 квадратни километра. Не понасят подобно потупване по рамото с намигване „където всички, там и аз“. Някои от тях не желаят по никакъв начин да бъдат принизявани така великодушно-приятелски, други пък мразят някой да нарича Господ „началника“, защото са вярващи и благоприлични хора. Причини – бол.

Не принципите от фундаменталния труд на Ницше движат хората, за които се сетихте в началото на това писание. Не постулатите от неговата книга обясняват мисленето на зрителите и потребителите на тяхното поведение.  Просто и двете групи в България са едни и същи.

Човешко, твърде човешко.