Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

В седмицата, която започна с 24 май – Деня на българската писменост и култура, във „Властта на гражданите...или какво можем заедно“ говорим за един език, който се развива паралелно с книжовния български език – жестовият език. Той помага на хиляди глухи в България и хора с нарушен слух да комуникират помежду си и с другите.

Преди месец в Нов български университет започна курс по Български жестов език (БЖЕ) за преподаватели и административни служители, организиран от Центъра за подкрепа на студенти със специални образователни потребности в НБУ.

Гост в студиото на Дарик беше доц. д-р Екатерина Тодорова, ръководител на центъра в университета. В предаването чухме и Силвана Павлова, която освен жестов преводач с опит е и един от водещите на обучението в НБУ. В ефира на Дарик се включи и Борис Бъндев, който разказвайки за живота и семейството си, в което всички са глухи, представи изключително интересно жестовия език на сцената на ТВ-предаването „България търси талант“.

Расте броят на студентите със специални потребности в НБУ

В студиото на Дарик д-р Тодорова напомни, че още от създаването си Нов български университет е институция, строго ориентирана към индивидуалните потребности на своите студенти.

„Това породи и грижата за студенти с различни затруднения. В нашия университет има не само глухи студенти или слабочуващи, такива с пълна загуба на зрение, имаме студенти с тежки двигателни затруднения, аутисти, както и студенти с дислексия“, обясни ръководителят на Центъра за подкрепа на студенти със специални образователни потребности в НБУ. Уточнявайки, че с глухи студенти работят сравнително от скоро.

НБУ има проект „Социалният университет“, имаме и служители, които са глухи, съобщи още Екатерина Тодорова.

Глухите – най-ощетени в комуникацията си по време на пандемията

Тя подчерта, че по време на пандемията тъкмо глухите са били сред най-ощетените. „В тази ситуация, в които всички са с маски, те разчитат на невербалните сигнали и разчитат какво се говори по устните“, допълни доц. Тодорова.

Доброволческа инициатива за създаването на младежко пространство в Съюза на глухите ги среща със жестовия преводач Силвана Павлова. Така спонтанно се ражда идеята в НБУ да има курс по жестов език за преподаватели и административни служители, които са на позиции, предполагащи комуникация с глухи студенти.

„В други висши учебни заведения за съжаление не съществуват програми за студенти със специални потребности. Няма обща държавна политика, а отделни успешни политики на парче. Като че ли всичко е концентрирано в детските градини и училищата“, коментира още доц. д-р Екатерина Тодорова.

Тя поясни, че за университетите има нормативна уредба, която урежда обучението на студенти със СОП, но няма наблюдение върху програмите и конкретните случаи. „Вероятно има глухи и слепи студенти и в други висши училища, но няма обобщена информация за тях“, коментира още доц. Тодорова. Като подчерта, че в НБУ процесът вече е канализиран – адаптират се учебни програми, търсят се индивидуални програми за обучение.

Приетият в началото на годината Закон за българският жестов език изисква от институциите да имат назначен служител за жестов превод, но тепърва трябва да се извърви сериозен път, смята още Екатерина Тодорова.

Според нея от една страна обществото сегрегира глухите, но от друга страна самите те, сблъсквайки се с неразбиране, са безкрайно разочаровани, не вярват и остават в комфорта на своята общност. „Ние трябва да положим усилия те да ни повярват“, допълни доц. Тодорова.

Силвана Павлова разкрива на глухите красотата на театъра и поезията

Водещи на обучението по жестов език в НБУ са Росица Караджова и Силвана Павлова. Освен че е богослов по образование жестовият преводач Силвана Павлова работи вече години в Съюза на глухите. Повече от десетилетие посвещава и на създаденото от нея неделно училище за глухи деца, където те имат възможност да се докоснат и до вярата.

В репортаж за Дарик тя разказа, че се е срещнала още в детството си със жестовия език, след като четиригодишният й братовчед губи слуха си за няколко дни. „Първите ни жестове бяха т.нар. семейни жестове, защото ние трябваше да си обясняваме нещата от ежедневието“, обясни тя.

Насочва се към тази сфера по-късно след като осъзнава, че светът наистина е недостъпен за глухите. Освен да завършат и да започнат работа, глухите имат и други духовни потребности, смята тя. Така прави и вярата достъпна за деца без слух.

Междувременно получава предложение от Съюза на глухите, което й позволява да развие професионално интереса си към жестовия език.

„Основахме център за професионално обучение на жестови преводачи, което вече е професия. Намерих и своето лице в глухата общност Росица Караджова, която е родена глуха. С нея започнахме да правим преводи в един друг диапазон – занимаваме с театър, с достъпа на глухите хора да театъра, с превод на литература и поезия. Това е една стъпка, която е доста смела и това е нашата кауза в момента“, раказа Силвана Павлова.

Среща се с екипа на НБУ покрай идеята за създаване на младежко пространство в Съюза на глухите. На апела й за включване на доброволци откликват първи и доста организирано тъкмо от този университет. Още първата среща обаче показва проблемът с комуникацията между чуващи и глухи – това ражда и идеята за курс по жестов език в НБУ.

Родена спонтанно идеята за курса по жестов език за преподаватели и студенти в Нов български университет се развива. „Подредихме една програма, която да е специално за ръководните позиции в НБУ, които ще се срещат тъкмо с глухи студенти – там ще се случва кандидатстването на студентите без слух и професионалното им развитие“, обясни още тя.

Институциите да са по-активни, не може до всеки глух да има преводач

„Чака ни доста път, но основата е образованието. За жалост то не е достъпно на сто процента за глухите – законът е само първата стъпка, но целта на глухата общност е жестовият език да стане равноправен език на книжовния български език“, напомни Силвана Павлова.

Курсовете по жестов език в Съюза на глухите са целеви – от една страна да дадат първите стъпки като знания, но реално целта е да се попълнят конкретните нужди в дадената ситуация. „Когато става въпрос за банка или полицията – важно е как ще бъде посрещнато глухото лице. Няма как, повярвайте, до всяко глухо лице да има постоянно преводач, затова е редно самите институции да обърнат внимание“, каза още тя и апелира към по-голяма активност от тяхна страна.

Силвана Павлова призова всички желаещи, които искат да дарят време и сили като доброволци да подкрепят кампанията „Оставете вашите ръци“ и така да помогнат за обновяването на младежкото пространство в Съюза на глухите.

Иначе за езика на жестовете тя обясни: „Жестовият език е национален, но въпреки това се използват уникални символи, които са международни. Ако познавате добре един национален жестов език, можете спокойно да се разберете и в международна среда“.

Тя подчерта още, че жестовият език се развива много динамично – вече има много чуждици, младите пък имат свой маниер на жестове. По думите й жестовят език в България е все още доста млад и недостатъчно изследван.

Борис Бъндев – от срама до гордостта да си в семейство на глухи

В предаването се включи и финалистът в „България търси талант“ Борис Бъндев, който грабна сърцата на публиката и журито, разказвайки историята на семейството си. Семейство, в което е бил единственият чуващ.

Средата в България все още не е достъпна за глухите, категоричен е той. „Обикаляме България и питаме глухите за това какви са проблемите им. Дори в един голям град като Бургас например хората се борят за един преводач“, разказа Борис.

Затова той и организацията му освен че популяризират жестовия език, работят за това да има повече жестови преводачи в болниците, в банките и институциите.

Според него светът би бил едно много по-добро място, ако чуващият човек научи един речник от 100, 50 или дори 10 думи на жестов език. Защото по думите му е важно да можеш да попиташ един човек без слух как е и с какво можеш да му помогнеш. Дълги години жестовият език е свързван с човека в малкото квадратче на екрана, но това е животът на глухите и достъпа им до света, каза още Борис. 

Бях много шокиран от позитивните реакции след участието ми в „България търси талант“, радвам се обаче, че това променя нагласите към глухите и към жестовия език, каза още Борис Бъндев. Той се радва, че има шанс да разбива митовете и стереотипите, защото жестовият език е много богат и много красив.

Борис призна, че като малък се е срамуват заради глухотата на родителите и близките си, но днес се гордее с това. „Късметлия съм, че съм роден в такова семейство, защото нямаше да зная този език и нямаше днес да съм техен посланик“, каза той.

„Имам късмета да се срещна през последните месеци с Борис Бъндев и Силвана Павлова – те носят позитивизъм и страхотно настроение, звучат вдъхновяващо“, коментира на финала на разговора доц. д-р Екатерина Тодорова.

Далеч съм от мисълта, че ще овладея жестовия език на нивото на един глух човек, но ако положа усилия това ще бъде оценено от хората без слух, обясни тя. И призна, че е изключително удоволствие да се учи жестов език. Това е най-приятното нещо, което съм се опитвала да уча в живота си, каза доц. д-р Екатерина Тодорова.

Чуйте разговора в ефира на Дарик, заедно с репортажа на Йовка Йовчева по темата.