Предстои прекратяване на процедурата за избор на нов главен прокурор, когато се проведе първото заседание на Пленума на ВСС . Това коментира пред Дарик адвокат Велислав Величков от „Правосъдие за всеки“, след като промените в Закона за съдебната власт влезнаха в сила. С измененията се спират процедурите не само за избор на главен прокурор, на и за председатели на Върховния административен съд (ВАС) и Върховния касационен съд (ВКС).

Парламентът реши миналата седмица, че Пленумът на ВСС с изтекъл мандат да не може да предлага назначаване или освобождаване на главен прокурор, председатели на ВКС и ВАС. В срок от 6 месеца от влизането на поправките в закона, парламентът и органите на съдебната власт се задължават да започнат процедура по избор на нови членове на ВСС.

„Този персонален състав на ВСС не може да открие нова процедура за избор нито на главен прокурор, нито за председател на ВАС. Оттук нататък или Борислав Сарафов и съдия Чолаков остават изпълняващи функциите, или ще се назначат нови изпълняващи функциите, докато се формира, избере и встъпи в длъжност новия състав на ВСС, което се състои от две квоти – парламентарна и професионална. А закона даде шестмесечен срок не за завършване, а за започване на процедурата за избор на нов ВСС. Не се знае кога самият ВСС ще насрочи избора за своите професионални квоти на съдии, прокурори и следователи. Реално може да се предвижда, че изпълняващия функциите в следващите шест месеца ще бъде изцяло на тази длъжност и дори ще се наложи друг да заеме поста, преди да имаме титуляри“, обясни адвокат Величков.

По думите му изборът на нов главен прокурор ще бъде не по-рано от октомври. Според него е възможно това да се случи дори през януари следващата година.

Велислав Величков: Процедурата за избор на главен прокурор ще се прекрати на първото заседание на ВСС

Адвокат Величков беше категоричен, че в съдебната система не може да има никаква промяна, защото с тези законодателни поправки не е бил решен нито един системен проблем.

„Всички предложения, които касаеха наистина системи проблеми в системата, като например ограничаване на някои от абсолютните правомощия на главния прокурор, малко по-голяма децентрализация, общо събрание на прокурорите на районно, окръжно-апелативно ниво. Въпросът с командированията – да не се задържа един човек повече от 6 месеца или година на поста, да може да отива само при заети щатни бройки, временно да замени човека, а не да заема незаета щатна бройка и вече това да го превръща в реторен съдия или прокурор. Всички тези предложения бяха оттеглени от самия вносител, в случая от „Има такъв народ”, или бяха отхвърлени с мнозинство от 13 на 12 гласа в правна комисия, съответно в пленарна зала. Така че единственото нещо, което решава някакъв малък системен проблем в този закон, е че директорът на Националната следствена служба получава своите правомощия в пълен обем. Той ще ръководи реално службата и ще извършва назначенията там, а не както бе в проекта – това да може да прави и главния прокурор, което на практика обезсмисля длъжността директор на Националната следствена служба. Може би един малък реверанс към г-н Борислав Сарафов, който най-вероятно се връща на стария си пост, да се чувства малко по-комфортно там”, добави той.