На 4-ти ноември Ваня Делийска, която е ръководител и диригент на известния плевенски Детски хор "Звъника", представи в Художествена галерия "Илия Бешков" книгата си "Моите стръмни пътеки".
Пред многобройната публика, тя сподели избрани моменти от своя живот, които са част от съдържанието на книгата й.
В началото, редакторът на книгата д-р Весела Томова каза:
„Това е книга за „пътя“, който се състои от множество пътеки, понякога прави и светли, друг път стръмни и криволичещи, осеяни с остри камъни, трънливи храсти и мъгли, каквито са пътеките към най-високите върхове.
Една книга – изповед, за победите и загубите, за каляването на характера и ръста на духа. Книга за любовта и тъгата, за отчаянието и надеждата, за изстраданите мечти и за всичко онова, което ни въздига и ни прави не просто хора, а творци по образ и подобие Божие”.
Ваня Делийска е родена в балканското село Черни Вит и след като поема пътя на музиката учи в класа по оперно пеене на известната музикална педагожка Дора Гложенска в плевенското Средно музикално училище „Панайот Пипков“, която определя като свой ангел - хранител.
Тя разказа, как веднъж в час по музика, забележка за неправилно написан нотен знак - диез, предизвиква присмех от страна на съучениците й, след като учителката подчертава грешката й пред целия клас.
„Исках да стана невидима, да изчезна. Нямах сили да понеса такова отношение. Къде останаха моите учители от училището в Черни Вит? Такъв ли ще бъде животът на едно момиче не от село, а от махала, решило да следва мечтите си и да се впише в средите на градските деца с образовани и важни родители?", сподели Ваня Делийска като добави, че по това време Дора Гложенска се превръща в неин ангел – хранител. "Аз станах нейна трета дъщеря, а тя ме напътстваше във всичко“.
Животът на Ваня Делийска преминава през периоди на обществени промени и лични поврати:
„Спомням си отнемането на имотите – нашите и на други хора от Черни Вит. Повечето жени плачеха, мъжете се караха, а някои от тях отказваха да се подпишат, че предоставят доброволно земите и животните си на така наречените тогава ТКЗС-та“.
Ваня Делийска пресъздаде спомен на един от чичовците си:
„Пристига комисията а стринка ми ги посреща с желязна вила, с тежки думи и решена да напада и пробожда“…
Авторката на книгата "Моите стръмни пътеки" се върна към времето, когато като млада оперна певица в Плевенската опера „Христо Бръмбаров“ и със заглавия в практиката си като „Продадена невеста“ от Сметана, „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов, „Трубадур“ и „Риголето“ от Верди, „Бохеми“ от Пучини, й се налага да съобщи на ръководството, че ще става майка.
„Знаех, че това едва ли ще бъде посрещнато с радост. Страхувах се, как директорът и главният диригент ще приемат новината. Последва тежък разговор и условия в два варианта: „Или прекъсваш бременността и правиш голямата кариера или прекъсваме договора ти“.
Така творческите ми мечти бяха прекършени за дълго…“.
Човекът, който връща у Ваня Делийска устрема към активна творческа работа е голямата българска оперна прима Гена Димитрова, която й казва: „Ваня, ако има сила, която да може да ме дари с двете ти прекрасни деца, веднага бих ти отстъпила всичко: кариера, слава, пари!“.
„В този миг сякаш вълшебен ключ отвори заключена за мен врата. Все едно ме озари най-чистата светлина“, каза Ваня Делийска.
Представянето на книгата „Моите стръмни пътеки“ завърши с изпълнение на песен от Детски хор „Звъника“ под диригентството на Ваня Делийска под съпровод на пиано от Магдалена Начева, в което се включиха настоящи и бивши възпитаници на хора.
Заедно с Ваня Делийска бяха най-близките й хора - дъщеря й Дора Делийска, която преди дни представи по изящен начин „Рапсодия за пиано върху тема на Паганини“ от Рахманинов в концерт с Плевенска филхармония и съпругът й онко-хирургът проф. Ташко Делийски.
Ваня Делийска беше поздравена лично от директора на Центъра за работа с деца в Плевен Генадий Гешев и от ректора на Медицински университет – Плевен проф. Добромир Димитров.
"Спомням си, как на първата Международна студентска научна среща, когато познавах само проф. Делийски, изпитах усещането че сме хора от един сорт и вярвам, че ни предстоят още вълшебни мигове", каза проф. Добромир Димитров.
В знак на уважение и признание за таланта, професионализма и последователните усилия, посветени на културата на Плевен, Ваня Делийска получи Поздравителен адрес и цветя от кмета на Община Плевен Георг Спартански.
Биляна Добрева, която е преминала през школата на Детски хор „Звъника“, отправи музикален поздрав към Ваня Делийска, след което каза:
“За мен е много вълнуващо да съм тук по такъв специален повод, за такава специална жена, която страшно много обичам. Ако не бяхте Вие, аз нямаше как да съм тук. Благодаря Ви много!“.
Художник на корицата на книгата "Моите стръмни пътеки" на Ваня Делийска е Лъчезар Владимиров, Мартин е автор на обработката на снимковия материал, а д-р Надя Станиславова е участник в подредбата на снимковия материал и на текста в книгата.
