Продължаваме да ви представяме нашите 40 вдъхновяващи личности от класацията на Дарик - личности, които открихме с ваша помощ!
За Вадим Рошманов, основател и председател на Управителния съвет на сдружение „Асоциация на младите учени“, да бъдеш млад учен не означава единствено да работиш в лаборатория, да публикуваш статии и да участваш в конференции. Най-важното за него е как знанието да стигне до практиката - до бизнеса, новите технологии и реалната икономика.
Именно тази идея стои в основата на организацията, която днес обединява над 70 членове от различни университети и научни области в страната.
Асоциацията се ражда в период, когато пандемията задълбочава изолацията между хората - включително в научните среди.
„Младите учени не се познаваха помежду си дори когато работеха в едни и същи сфери“, споделя Вадим Рошманов.
Затова една от първите задачи е създаването на общност - място, на което хора от различни научни направления могат да се срещат, да обменят идеи и да работят заедно.

Къде се срещат науката и бизнесът?
Според Вадим Рошманов в България има млади учени и има бизнес, готов да си партнира с тях. Но - това, което все още трябва да бъде надградено, е връзката помежду им. Тази връзка според него трябва да започва дори преди университета.
Работата в Асоциацията дава възможност на младите учени да развиват и умения, които невинаги са част от академичното образование. Като тук говорим за управление на проекти, финансова грамотност, работа в екип, планиране на бюджет и други.
Моделът е следният - човекът, който предлага идеята, участва и в нейното изпълнение. Така проектът се превръща не само в краен продукт, но и в обучение.

Да задържим младите умове в България
Сред основните цели на организацията е повече млади учени да виждат възможност за развитие именно тук.
А фундаменталната наука остава необходима. Следващата стъпка е научният резултат да може да се превърне в технология, стартъп или бизнес решение.
„Това, което е написано на теория, трябва да стане реално и да бъде полезно за обществото и икономиката“, споделя Вадим Рошманов.
Как може това да се случва по-често? Как младите учени могат да бъдат по-добре подготвени за реалната икономика? И как би изглеждала Асоциацията след десет години? Гледайте цялото интервю с Вадим Рошманов в YouTube:
Още по темата
- 85 години УАСГ - Да строиш с изкуствен интелект
- Доброслав Димитров: България има огромен шанс в новата технологична революция - всички сме на равен старт
- Доброслав Димитров пред Ружа Райчева: България може да направи национална индустриална революция
- Ноел Томов, "40 до 40" - учителят, който превръща физиката в история, която си струва да чуеш