Бургас - бил ли е малко, бедно, незначително, рибарско селище или лидер в залива? Какво е било положението му, спрямо Анхиало? Бил ли е важен и динамично развиващ се център на търговията и от кога са първите данни за неговото съществуване?

Отговорите на тези въпроси могат да бъдат открити в мащабният труд „Историята на Бургас“, чийто съавтор – историографът Митко Иванов твърди, че събраната информация сочи към сведения, които са били пренебрегвани през годините.

„Това не е било тенденциозно, разбира се. Уникално за Бургас е изключително динамичната промяна на населението му през вековете, което е довело до толкова разнородни, но неточни сведения, предавани през поколенията “, коментира водещият на рубриката „Старият Бургас“ по Дарик Югоизток. Той насочва към една по-сериозна, аргументирана хронология, в която изпъкват ранни сведения за Бургас, пристанището и неговата значимост:

Още през 1910 г. проф. Д. Ихчиев в своя статия споменава за мезрата Пиргос през 1502, в Айтоска каза, част от вакъфа на Искендер паша, а по думите на писателя Митко Иванов, тогава изследователите не обръщат внимание на сведението, защото липсва указание за кое конкретно място става въпрос. „А „Пиргос” е широко разпространено име из Империята“, уточнява той.  

Иванов проследява следващите ценни сведения на австрийския дипломат Венцел Едлер фон Броняр, публикувани през 1931 г. от Петър Ников и касаещи нашето Черноморие през 1786. „За първи път се поставя въпроса, дали всъщност Бургас не е бил голям град още през ХVIII век. А през 1940 г. Георги П. Аянов пръв свързва информацията от римската плоча с надпис F.C.D. („Граница на колония Дебелт”) и пънчевския римски надпис за строеж на бурги по границите на провинциите. Така,  макар и косвено, той пръви обосновава, че на мястото на Бургас е имало бург, тоест кула, която вероятно е дала името на града“, разказва още Митко Иванов.  Хронологията на откритията продлъжава и през 1967 г., когато в  Бургас е открит римски некропол (на днешното място на пенсионната администрация). Става въпрос за погребения предимно на жени от IV в. на н. е., което не само подкрепя тезата, но и предполага наличие на селище в римско време“, споделя още историографът.

През 1968 г. арменският автор Сурен Овнанян, получил по-късно степен професор, публикува на руски език книгата си „Армено-български исторически връзки и арменските колонии в България през втората половина на ХIХ век“. В нея на е сензационното съобщение за арменско заселване в Бургас през 1549 г. Това сведение идеално обосновава тезата за  непрекъсната история на селището поне от ХIII век до днес.

През 1974 пък Страшимир Димитров публикува османски документи, споменаващи Бургас като околийски център, при това със собствена мерна единица още през ХVIII век.

В два тома с многобройни ценни данни за Бургас през 1975 и 1981 година Бистра Цветкова публикува Френските пътеписи за Балканите в два тома. В тях по думите на Митко Иванов се открояват сведенията на Пейсонел от 60-те години на 18 век. Именно той е нарекъл за пръв път Бургас „голям град”.

Цвета Райчевска обаче е авторът на няколко възлови за османското минало на града публикации. В тях по същото време тя доказва с безспорни аргументи, че Порос и Пиргос са две различни селища, което по-късно е потвърдено от разработки на Кирил Господинов и от няколко карти.

„Райчевска първа свързва статията на Ихчиев за Пиргос от 1502 с по-късен османски документ и разкрива, че става въпрос за Бургас. От това следва, че в периода 1502-1793 г. Бургас неизменно е бил част от вакъфа на Искендер паша и също неизменно е наричан „Пиргос” в османските документи. Последното е много важно, доколкото подсказва, че е съществувало селище с това име преди османското владичество“, споделя още водещият на рубриката „Старият Бургас“.

Хронологията обаче не свършва до тук, а те първа започва. Какви са заключенията години след като всички тези данни се събират, чуйте в звуковия файл от Митко Иванов.